Уилям Бърнхарт
Многолико правосъдие (9)

8.

— Какво!? — Бен и Кристина бяха потресени.

— Каква игра играете, Декстър? — викна съдия Колиър.

Декстър вдигна ръце:

— Няма нищо такова, господин съдия. Искахте самостоятелно обвинение и го получавате. Забравете за Кери Делкентън. Ще съдим Кинкейд за квалифицирано убийство. За убийството на Джо Макнотън.

Това не бе достатъчно за Колиър.

— Господин Декстър, това е сериозно обвинение. Ако го повдигнете без достатъчни основания…

— Ваша чест, открихме оръжието, с което е било извършено убийството, в неговия кабинет. След като не го е сторила Кери Делкентън, единственото логично обяснение е да го е извършил самият той.

— Ваша чест — намеси се Кристина, — какъв мотив би могъл да има господин Кинкейд да убие този полицай? Та той дори не го е познавал.

— Основателен въпрос — каза съдията. — Как ще отговорите, господин Декстър?

— За предявяване на обвинение не е необходимо да се посочва мотив — недоволно заяви Декстър.

— Това също е вярно — отбеляза Колиър.

— Честно казано — продължи Декстър, — на този етап е необходимо само да повдигнем обвинението. Така че считайте го за сторено.

— Обвинение в убийство? — наведе се Кристина над масата. — Ваша чест, това е безобразие!

— Ще приема думите ви като изявление за невиновност.

— И това не е всичко. Настояваме за освобождаване, Ваша чест.

— Няма да твърдя, че това ме учудва, но не можем да решим въпроса тук. Внесете документите си и изложете становището си на предварителното гледане.

— Ваша чест, повдигнати са напълно неоснователни обвинения само за да се задейства вендета срещу…

— На предварителното гледане, госпожо Маккол. Тук не мога да направя нищо. И като се има предвид сериозността на обвинението, няма да определя и гаранция. — Съдията удари с чукчето. — Следващият случай!

Когато Бен и Кристина излязоха от залата, всички журналисти вече се бяха скупчили отпред. Бен не знаеше кой им е подхвърлил информацията, но докато го водеха по коридора към ареста, светкавиците не спираха да проблясват.

— Господин Кинкейд? Ще коментирате ли?

— Вие ли го извършихте?

— Вярно ли е, че сте любовник на Кери Делкентън? Че тя ви е съблазнила и ви е убедила да убиете Джо Макнотън?

В подобни случаи Петата поправка на конституцията беше любимата му част от целия паянтов документ. Бен държа устата си затворена по време на десетминутния преход. Опитваше се да изглежда приветлив и спокоен — нямаше нужда целият свят да разбира, че е разтревожен. Сериозно разтревожен. Защото сега вече явно и прокуратурата се бе замесила наравно с полицията. Бяха готови едва ли не на всичко, за да погубят Кери Делкентън. И него.

На почти всичко.

* * *

Ник Декстър препускаше по коридора на съда. Предявяването на обвинението към Кинкейд бе отнело пет пъти повече време, отколкото бяха очаквали, и изобщо не бе протекло според плановете. В службата му го чакаха хора, които нямаха търпение да узнаят какво се е случило. Не искаше да ги разочарова, като отгоре на всичко и закъснее. Но тъкмо защото бързаше, напълно загуби равновесие, когато една ръка внезапно се стрелна от някаква зала и го стисна за гърлото.

— Какво, за бога… — опита се да каже Декстър, докато летеше към мраморния под.

Вдигна поглед и съзря протежето на Кинкейд — онази рижата, — надвесена над него.

— Накъде търчиш, Ник?

Декстър се изправи и я отблъсна.

— Какво си мислите, че правите, мамка му?

— Привличам вниманието ти — отвърна Кристина. — Явно много бързаш. Трябва да докладваш на господарите си ли?

— Не разбирам какво имате предвид.

— Как ли пък не! Слушай, Ник, трябва да поговорим.

Устните му се разкривиха в усмивка:

— Запишете си час за среща.

— Ще говорим сега — преди да докладваш на режисьора на този маскарад, който и да е той.

— Вие имате сериозен проблем, госпожице Маккол. Не можете да приемете факта, че шефът ви е истинска отрепка.

Лицето й се изопна.

— Познавам Бен Кинкейд от години и много добре знам, че не би укрил доказателства, още по-малко оръжие, с което е било извършено убийство. От което стигам до неизбежния извод, че оръжието е било подхвърлено. Затова влез в тази стая и започни да пееш.

— Не приемам заповеди от някаква правна помощничка.

Кристина си нареди да преброи до десет, но не успя да стигне и до две. Стисна го за яката, натика го в заседателната зала и затръшна вратата.

— Чуй ме, подлецо, и си отпуши добре ушите! Имам диплома, която изглежда досущ като твоята, и не съжалявам, че съм си съдирала задника от работа, за да си изкарвам прехраната, докато ти си ходел по студентски купони и си бърникал из женските гащи! Тук става дума за два човешки живота — на моята клиентка и на моя приятел. Така че най-добре ще е да ми дадеш някои обяснения.

— Не съм длъжен да ви казвам абсолютно нищо. Тръгвам си.

Кристина си даде сметка, че вероятно е започнала този разговор по ужасно неправилен начин. Понякога страшно се дразнеше от мекия и едва ли не пасивен подход на Бен към подобен род спорове — но знаеше също така, че обикновено той даваше резултат. Тя, от своя страна, не стигаше доникъде.

— Чуй ме — започна меко, като препречи изхода на Декстър, — не може ли да се поуспокоим и да поговорим? За пет минути?

Декстър неохотно се отпусна на един стол.

— Добре, говорете.

— Защо повдигаш обвинение в убийство срещу Бен? Дяволски добре ти е известно, че той не е убил никого.

— Нищо подобно не ми е известно.

— Глупости! Той няма мотив. Дори не е познавал Макнотън. Защо искаш да го тикнеш в затвора?

Декстър допря върховете на пръстите си, сякаш бе изпаднал в дълбок размисъл. Кристина почти усещаше как колелцата в главата му щракат, докато се опитва да прецени докъде е безопасно да се разкрие.

— Не искаме подобно нещо. Наистина.

— Значи искате Кери Делкентън. Целите да подновите делото, като използвате обвинение в умишлено укриване на доказателства.

Декстър наклони глава на една страна.

— Нямам право да обсъждам стратегията на обвинението. И бездруго не я определям аз.

— Но това е планът, нали?

— Минавала ни е такава мисъл.

— Но това е доста паянтово обвинение, Ник. Да погнеш защитника, за да се добереш до обвиняемия. Направо вони.

— Я не ми се прави на много велика! Нима вие не се заяждате с прокуратурата, когато искате да отървете някого?

— Това е различно.

— За мен не е.

— Знаеш, че обвинението в убийство няма да издържи в съда.

— Това няма значение. Достатъчно е хората да научат, че е било повдигнато.

— Значи просто се опитваш да привлечеш вниманието на медиите. Да възбудиш общественото недоволство. Да разбуниш пресата. Предполагам, че ще вдигнеш доста шум около оръжието, намерено в кабинета му, та Апелативният съд да се види принуден да уважи жалбата и да накара съда да възобнови делото «Делкентън».

Декстър се усмихна и разпери ръце.

— Свали обвиненията от Бен, Ник.

— Боя се, че не мога да направя това.

— Ако продължиш нататък, ние ще докажем неоснователността им и ще разиграем най-голямото гражданско дело, което е виждал този град.

— Отговорът ми е «не».

— Защо? Ти вече направи онова, което беше замислил.

— Не съм сигурен. Освен това нямам нищо против да помотая малко твоя шеф. Кой знае — може пък да получим две присъди за убийство.

— Това не е приемливо, Ник. Няма защо Бен да остава зад решетките, докато ти си играеш игрички с Апелативния съд. Остави го на мира!

Декстър се изправи.

— Как да ти го кажа по-ясно! Не!

— Ник…

— Твоите пет минути изтекоха. Тръгвам си.

Кристина не помръдна от вратата.

— Ник, трябва да оттеглиш обвиненията срещу Бен. Ако не ги оттеглиш, ще насроча пресконференция. Още този следобед.

— Какво съвпадение — аз вече съм свикал брифинг по същото време.

— Да, но онова, което ще заявя аз, няма да ти хареса. Ще разкрия цялата ви мръсна игричка!

— Звучиш ми като лукава адвокатка, която защитава друг лукав адвокат, опитал се да пусне на свобода жесток убиец.

— А ти ще зазвучиш като манипулативен прокурор, който толкова отчаяно иска да се реваншира за проваленото от него дело, че тика невинни хора зад решетките.

— Ако кажеш подобно нещо, ще повдигна обвинение срещу теб в адвокатската колегия. И тогава добре ще порежа красивото ти малко задниче.

Кристина си отбеляза наум, че е в професията едва от двайсет и четири часа, а вече заплашват да я изхвърлят оттам. Страхотно!

— Нека ти кажа нещо, Ник. По принцип съм много спокойна и уравновесена жена. Но ти направо ме влудяваш. И знаеш ли какво? Няма да ти харесам в това състояние. — Тя се наведе към лицето му: — Последно предупреждение, Ник. Свали обвиненията от Бен.

Декстър я избута настрани и стисна бравата.

— Ще предам препоръката ти на началниците си, но не очаквай много.

И изхвърча навън.