Уилям Бърнхарт
Многолико правосъдие (51)

50.

Докато крачеше напред-назад в тесния коридор, Бен си помисли, че й е нужно необичайно дълго време да отвори вратата. Знаеше, че си е у дома, защото чуваше шумове отвътре. Но защо не отваряше? Закъснението само увеличаваше напрежението му. Защото дълбоко в себе си той в действителност не искаше тази врата да се отвори. Ужасяваше се от разговора, който знаеше, че ще последва, но нямаше как да го избегне.

Най-сетне вратата на апартамента се отвори и в пролуката се появи рошава платиненоруса глава.

— Бен?

— Трябва да говоря с теб, Кери.

Тя облиза устни и направи плах опит да се усмихне:

— Разбира се, скъпи. И аз искам да те видя, но нали… ти казах първо да се обадиш. Искам да се наглася за теб. Можеш ли да дойдеш по-късно…

— Трябва да поговорим сега.

— Не може ли да почака, докато…

— Не. Веднага.

Кери с явна неохота махна веригата и отвори вратата. Бен влезе вътре. Тя беше само по бикини и фланелка, която бе нахлузила наопаки. Съвършената й фигура бе изложена на показ. Бен си нареди да я прогони от мислите си.

Огледа апартамента. Цареше пълна бъркотия. Книгите бяха свалени от полиците, върху масите нямаше нищо. Навсякъде в стаята имаше големи кашони.

— Изнасяш ли се?

Повдигането и отпускането на гърдите й правеше чудеса с полупрозрачната фланелка.

— Да, Бен. Знаеш, че това място е пълна дупка. Сега, след края на процеса, ми се иска да си намеря нещо по-добро…

— Ти напускаш града, нали?

— Да, Бен — въздъхна Кери. — За известно време. Трябва да започна отначало. Някъде, където хората не гледат на мен като на бивша подсъдима за убийство.

— А щеше ли да ми кажеш?

— Разбира се! Знаеш какво изпитвам към теб. — Тя се пресегна и преплете пръсти с неговите. — Всъщност се надявах да дойдеш с мен.

Бен отблъсна ръката й:

— Престани.

Кери се отдръпна и се взря в очите му.

— Какво има, Бен? Случило ли се е нещо?

— Ти ми кажи.

— Нещо, свързано с процеса, ли? — свъси вежди тя. — Нали няма да ме съдят отново?

— Не, този път ти се размина завинаги. Прокурорът никога няма да успее да накара Апелативния съд да отмени съдебно решение два пъти. Особено след като съдебните заседатели са произнесли присъдата.

— Тогава какво има?

Бен се извърна. Беше му трудно и без да се налага да гледа прекрасната фигура, красивата коса и дълбоките сини очи.

— Полицията откри мястото, където се е криел брат ти, след като си е тръгнал оттук.

— Знам — каза тя и замълча. — И?

— Аз ходих там.

— Бен… какво криеш? Защото наистина започвам да…

— Имах прекрасната възможност да разгледам вещите му. Всичко, което е останало след него. — Той се обърна, не можа да издържи и я погледна в лицето. — Включително и неговите спортни уреди.

— Неговите какво? — вдигна вежди Кери.

— Чу ме. Как се наричаше това — гладиатор ли? Както и да е. Важното е, че беше при Кърк. Но знаеш ли какво си мисля? Мисля, че преди това е било в твоето жилище. В съда каза, че не притежаваш подобни неща, и вероятно си казала истината, защото уредът е бил на Кърк и той го е взел със себе си, когато се е изнасял. Но преди това е бил в твоя апартамент. А нали тъкмо тук сте се сбили двете с Андреа Макнотън. Тя е паднала и се е ударила в гладиатора. Точно както каза в съда. Нали?

Кери не отговори веднага.

— Прав ли съм? — стисна зъби Бен.

Тя продължаваше да мълчи.

— Така си и мислех. Но не разбирам защо Андреа ще си «признава», че е измислила тази подробност, когато отново я призовах да свидетелства. Това беше много важен момент от показанията й. След като доказах, че веднъж вече е излъгала, нещата главоломно започнаха да се срутват. Заседателите никога нямаше да й повярват. Но в действителност тя е казала истината. Ти наистина си имала спортни уреди в жилището си.

Кери бавно вдигна глава и очите й срещнаха неговите:

— Истина е, Бен. Родителите ми купиха това нещо на Кърк, докато все още се разбирахме. Видели го на някаква реклама и решили, че ще му се отрази добре да поспортува.

— Но защо Андреа ще лъже за това?

Кери се поколеба.

Тишината наруши друг глас:

— Аз мога да обясня защо.

Бен се извърна и зяпна от смайване.

От дъното на апартамента се зададе Андреа Макнотън.

— Е — каза тя, — значи енциклопедичният ти мозък най-сетне успя да събере две и две. — Тя прекоси стаята, равнодушно подмина Бен и се настани на изтърбушения диван. — Много впечатляващо.

Кери ядосано я изгледа:

— Млъкни, Андреа.

— Не ми говори така.

— Казах да млъкнеш!

— Кери…

— Чуй ме! — кресна Кери, а вените на порцелановобялата й шия изпъкнаха. — Аз все още съм негов клиент. Длъжен е да запази в тайна каквото и да му кажа. Няма право да го повтори пред никого, а дори и да го направи, ченгетата не могат да го използват. Но ти не си негов клиент и той може да разтръби думите ти из целия град. Така че, дръж си устата затворена.

— Направили сте го заедно! — отстъпи крачка Бен. — И двете сте замесени…

— Най-накрая загря!

— Аз… трябваше да се досетя…

— Да, трябваше, ама не се досети. Както става с повечето мъже, и твоят ум блуждаеше някъде другаде в мое присъствие. — Кери се изсмя остро и накъсано. — Сигурно милион пъти повтори, че едно крехко деветнайсетгодишно момиче няма физическата сила да извърши подобно престъпление. И беше прав. Но ако две жени обединят усилията си, нещата стават съвсем различни.

— Но вие двете се ненавиждате!

— Така ли? — усмихна се Кери, след това докосна устните си с пръсти и изпрати на Андреа въздушна целувка. — Толкова е лесно да заблудиш мъжете!

— Но всички тези схватки… аз ги видях…

— Всичко беше постановка. Помниш ли онзи път, когато Андреа дойде в кантората ти, защото искала да каже нещо на Кристина? Нищо подобно. Дойде, за да инсценираме бой за пред теб.

— Не е възможно — отчаяно се опитваше да проумее нещата Бен. — Нали видях как се нахвърлихте една на друга… Беше съвсем истинско…

— Разбира се, че беше, Бен. Като кеч схватка! — изсмя се Кери и се наведе към Андреа. — Истината е, че ние двете сме много близки, нали, скъпа?

Андреа се притисна плътно към нея и устните им се сляха.

Бен се облегна на стената. Стаята сякаш се въртеше пред очите му.

— Но защо? — произнесе.

Кери прекъсна целувката и понечи да отговори, но Андреа я замери с възглавница:

— Дръж тези малки красиви устни затворени!

— Той не може да направи нищо, Андреа. Заклел се е да пази тайна. Освен това случаят приключи. Не могат да ме съдят отново, а ченгетата никога няма да признаят, че са допуснали грешка, и няма да погнат някой друг. Нали, Бен? — засмя се тя. — Всичко свърши.

— Зададох ви въпрос — глухо произнесе Бен. — Защо?

— Боя се, че отговорът е елементарен. Заради пари. Джо имаше много пари, забрави ли?

— Но Андреа е била омъжена за него!

— Той не искал да ги сподели с нея.

— Можела е да се разведе. Половината от парите й се полагат по закон.

— Всъщност не е така. Парите бяха в попечителски фонд, основан от дядо му. И Джо беше единственият ползвател. Така че парите бяха негови и само негови. Ако се бяха развели, тя нямаше да получи нищо. Преди време Джо делял парсата с възлюбената си, но когато нещата между тях се влошили, спрял да й дава пари. Какво можела да направи? Разведе ли се, остава без нищо. Но ако Джо умре, завещанието му сочи Андреа като единствен наследник, а това означава, че всички средства от фонда стават нейни. Затова той трябваше да умре.

— И ти й помогна?

— Светът е странно място, нали? Кой би си помислил, че двете ще станем близки? Когато Андреа дойде в апартамента ми онази нощ, тя наистина беше готова да ми избоде очите, както призна. Посборичкахме се малко. Не беше толкова яростно, колкото го описа тя, но все пак си беше истински бой. Въргаляхме се по пода, вкопчени една в друга. Мислех, че е страхотно парче, а сигурно и тя е смятала същото за мен. Десет минути след пристигането й вече се сдобрявахме като обезумели. После си поговорихме. Накратко казано, осъзнахме, че имаме много общо. Като например това, че ще бъдем много по-добре, ако Джо умре.

— Но ти… не си наследник.

— Не, но понеже Джо щеше да скъса с мен, оставах с пръст в уста. Докато Андреа не ми предложи парче от тортата в замяна на помощта ми. И аз с удоволствие й помогнах.

— Помогнала си й да убие съпруга си?

— Ей, аз бях мозъкът на операцията! Аз дадох идеята. Когато Джо се върна в апартамента ми през онази съдбовна нощ, двете го чакахме. Аз свърших повечето работа с ножа. Но Андреа много ми помогна с веригите и с преместването на тялото, нали, скъпа? — Кери изпъна показалец и добави бързо: — Не ми отговаряй.

— Джо беше силен мъж…

— Да, силен мъж, който много си падаше по садомазохистичния секс. Сигурно си забелязал на снимките, че той винаги е на колене с оглавника и аз съм тази, която размахва камшика. Така му харесваше. Всъщност и на мен ми харесваше така. През онази нощ, когато той дойде, съблече се, падна на колене и помоли мама да го накаже, аз го направих. С помощта на Андреа. Страхотно си прекарахме!

— Но защо трябваше да излагате тялото му на показ по този отвратителен начин?

— За да объркаме полицията и да отклоним вниманието от себе си, разбира се. Поне такъв беше планът. Ако просто го откриеха мъртъв, Андреа щеше да е главната заподозряна. Но ако го намереха прикован с вериги за фонтана на площада, възможностите ставаха стотици.

— А обезобразяването?

— Наистина ли си учуден? По дяволите, Бен, нали чу как психоложката ми дърдори повече от час за склонността ми към насилие. Как съм си представяла, че убивам Джо. Когато най-сетне ми се удаде тази възможност, реших да я използвам докрай.

Бен усети как в гърлото му засяда буца.

— Тази част малко тревожеше Андреа. И тогава й хрумна блестяща идея. Знаеше, че Джо разследва Антонио Катрона, и реши, че ако направим нещата да изглеждат като работа на мафията, всичко ще се обърка още повече. И се оказа права. Ти изгради цялата си защита въз основа на тази заблуда, Бен.

— Вие… сте планирали всичко това!

В погледа на Кери проблесна пламъче, което придаде на прекрасните й сини очи зловещ и сатанински вид.

— Какво да ти кажа, Бен… Човек не може да избяга от гените си. Майка ми беше жестока и побъркана, както ти казах, а Кърк беше много смахнат, което също ти е известно. Толкова ли е странно, че и аз съм такава? Ние от семейство Делкентън поне сме последователни. Сексуална гъвкавост и силна склонност към насилие — това е семейният ни девиз. Дори Матюс се опита да ти каже колко невъздържана съм била, когато полицията дойде в жилището ми. Но ти изслуша ли го? Не, защото беше твърде зает да надничаш в пазвата ми. — Тя се изсмя. — Ще те излъжа, ако ти кажа, че не съм се забавлявала, Бен. Промъкнах се зад Джо и го цапардосах по главата, за да не се съпротивлява — сигурно тогава е получил онази контузия. Съблякох му дрехите. Вероятно тогава пък са паднали значката и портфейлът. След това взех ножа си и му разпорих корема. — Кери жадно облиза устни. — Наслаждавах се на всеки удар. Но най-много ми хареса да назова онова нищожество с истинското му име. Неверник.

Андреа не можа да се въздържи:

— Не трябваше да правиш това.

— Казах ти да мълчиш! — извика Кери. Студени тръпки полазиха Бен от жестоките нотки, които прозвучаха. — Андреа не хареса тази последна мазка с четката — уточни. Гласът й внезапно бе станал зловещо спокоен. — Не се връзваше особено със следата за мафията. И наистина след това ченгетата веднага дойдоха да душат около мен. Но просто не можах да се въздържа. Той наистина беше неверник.

— Господи, Матюс е бил прав. Бил е прав през цялото време. Наистина се е опитвал да въдвори някаква справедливост. А аз… аз…

— Истината е гадно нещо, нали? — изкикоти се Кери. — Най-удивителното е, че всичко стана само за една нощ. Наистина, допуснахме някои грешки. Не трябваше да използваме моя нож и моите вериги, но нямахме време. Джо дойде, преди да можем да изтичаме да набавим необходимото. Трябваше да се справим с подръчните средства. — Кери замълча и се замисли. — Но тези две грешки се обърнаха срещу мен. Макар да успяхме да отклоним полицията от Андреа, те се насочиха към мен. Обаче най-хубавото качество на Андреа е нейната преданост. Когато полицията ме подгони, тя обеща, че ще намери начин да ме измъкне. И наистина го направи.

— Как?

— Ами на първо място, като ме изпрати при теб. Знаеше, че си страхотен в съдебната зала, че си мекушав и че веднага ще ме съжалиш, след като ти разкажа за ужасното си детство и за тежкия си живот. Тя предложи също да вмъкнем и малко романтика, за да си паднеш по мен и да не бъдеш подозрителен. Оказа се съвършено права.

Лицето на Бен се разкриви.

— Значи всичко, което правихме… Ти просто си се преструвала. Било е поредното представление! — Чувстваше се унизен.

— Мъчно ми е да го кажа, но е вярно. Не се гордея с това, но нямаше как. Не че имах нещо против — побърза да добави тя. — Ти си свестен човек, Бен, но си твърде нормален за мен. — От гърлото й изригна дълбок смях. — Прекалено нормален.

— Ти обвини брат си. Превърна го в своя изкупителна жертва.

— Ама той си го заслужаваше, нали, скъпа?

Андреа безмълвно кимна.

— Той е човекът, който обърка плановете ни — обясни Кери и за пръв път в гласа й се прокрадна известна горчивина. — Влезе, когато тъкмо бяхме очистили Джо, и направо превъртя. Тотално изкрейзи. Всичко, което казах за Кърк в съда, е вярно. Той имаше сериозни емоционални проблеми. Нямаше никакво самочувствие, беше сексуално объркан и имаше избухлив нрав. Беше обсебен от религията и си падаше по сестра си. Беше направо луд по нея. — Тя замълча и бавно прокара пръсти през русата си коса. — Бяхме много близки, нали ме разбираш?

Бен усети, че започва да му се повдига. Костваше му огромно усилие да се овладее.

— Та значи влиза той в най-неподходящия момент и вижда двете ни с Андреа, яхнали Джо и целите оплискани с кръв. Слабото му мозъче направо се стопи. Не знаеше какво да прави. Заплаши, че ще извика полицията.

— Но ти го спря.

Кери се ухили:

— Цял живот ме е преследвал, още откакто бяхме деца. Нали ти казах, че двамата с баща ми бяхме много близки. Истина е — намигна му тя. — Още една подробност, която пропусна, Шерлок. Както и да е, Кърк винаги е ревнувал за това между мен и татко. Затова, когато ми потрябва помощта му, когато той трябваше да направи ужасни неща, за които дори не би си помислил, аз му дадох онова, което бе искал през всичките тези години. Мечтата му се сбъдна.

Бен направо онемя.

— Държа да отбележа, че доста се постарах за Кърк. Дадох му всичко от себе си, наистина. Можех да го направя бързо и мръснишки, но знаех, че го очаква от много време и исках да го превърна в паметно събитие за него. И наистина успях. Ненапразно съм стриптийзьорка от толкава време — научих някои номера. След като свърши цялото бутане и мляскане, му казах да спре да плаче и да ни помогне. И се получи. Кърк си държа устата затворена и дори ни помогна да пренесем тялото. Беше страхотно. Само дето горкичкият Кърк съвсем откачи. Болният му мозък ме бе поставил на пиедестал. За него бях мадоната блудница или нещо подобно. — Тя забеляза реакцията на Бен и се усмихна: — Учуден си, че знам подобни неща. Няма да повярваш колко много неща знам. Аз съм доста умно момиче. И много начетено. Матюс се опита да ти подскаже, че съм умна, но ти естествено не го послуша. Може и да съм от Страуд, Бен, но не съм глупачка. Както и да е. След като приключихме, Кърк офейка. Събра си нещата и избяга. Беше напълно превъртял. — Кери помълча и добави: — Той намушка жената в твоята кантора.

— Какво!?

— О, да. Държах го под око, след като изпуши. Трябваше да си пазя гърба, няма как. Затова излизах навън толкова често, и то късно през нощта. Правеше всякакви щуротии — обезобразяваше тялото си, спеше с проститутки. Опитваше се да изкупи вината си и да свикне с мисълта за онова, което беше направил с Джо и с мен. Мъчно ми е да ти кажа, на когато е отишъл в кантората, той е искал да намери мен. Пазачът на сградата, в която живея, ми каза, че идвал да ме търси. Казал му да ме потърси в кантората ти и той го сторил. Най-сетне бе решил да отвърне на удара. Беше си втълпил, че ако ме убие, ако унищожи извора на болката си, ще успее да се освободи от вината. Но за съжаление попаднал не на мен, а на малката ти библиотекарка. Намушкал нея. После осъзнал, че е допуснал ужасна грешка, а това още повече задълбочило отчаянието му.

— Защо не ми каза?

— Помисли малко, Бен. Ако се беше добрал до Кърк, той щеше да си изпее всичко. Не, след тази работа с библиотекарката разбрах, че е опасно да го оставя жив.

— Но той се самоуби. Аз го видях!

— Да, самоуби се, но с моя помощ. Посетих го късно през нощта в онази дупка. За щастие тъкмо се беше чукал с някаква проститутка и се разкъсваше от чувство за вина. Казах това, което смятах, че ще го доведе до ръба. И точно така стана. Прекрачи го и полетя от петдесетия етаж.

— Но аз бях с теб. Ти беше съсипана от скръб!

— Голяма актриса съм, нали? — засмя се тя. — О, Бен, толкова те обичам! Моля те, прегърни ме! — Кери отново се засмя горчиво. — Помниш ли точно кога скочи Кърк? Когато Матюс му каза, че идвам да го взема. За него олицетворявах вината, от която не може да избяга. Кърк беше голям глупак.

— Брат ти те обичаше!

— Брат ми превъртя още след смъртта на родителите ни. Дори преди това. Беше толкова наивен. Щеше да му е много по-добре без тях, но той не го съзнаваше. Извратените номера на майка ми не бяха най-лошото. Двамата с баща ми винаги ни се налагаха, опитваха се да ни контролират. Пъхаха си носовете в личния ми живот. Повтаряха, че съм мръсница и грешница. Така че аз оправих нещата.

— Нали каза, че са загинали при автомобилна катастрофа?

— Така беше. Много е неприятно изневиделица да налетиш на камион на кръстовище. Особено когато някой е източил спирачната ти течност.

— Не мога да повярвам!

Бен съзнаваше, че заеква, но наистина не знаеше какво да каже. Сякаш мозъкът му бе блокирал.

— О, скъпи, още не си чул най-лошото. — Тя се обърна към Андреа: — Да му кажем ли?

Андреа поклати глава.

— Хайде, много ми се иска!

Андреа продължи да клати глава.

— Не ми разваляй удоволствието.

— Какво трябва да ми кажеш? — викна Бен.

— Съжалявам, Андреа, но просто не мога да издържам повече. — Кери нетърпеливо се наведе напред и щедро разкри цепката между гърдите си. — Аз сложих ножа в кантората ти.

— Какво!?

— Каквото чу!

Бен стисна ръба на кухненския плот. Това вече беше прекалено, беше направо невероятно.

— Можеха да ме осъдят за убийство! Можеха да ме заличат от адвокатските списъци! Защо, за бога, направи това?

— За да отклоня хрътките от следата, скъпи. Знаех, че няма да успеят да те обвинят в нищо. Знаех също, че ако открият оръжието на убийството в кантората, ти и останалите от екипа ти щяхте да се убедите, че някой се опитва да ме натопи. Аз знаех за «синята преса». Противно на това, което ти доказа в съда — изкикоти се тя, — не Андреа стоеше зад тормоза от страна на полицията. Защо й е да ме тормози? Всичко беше идея на онази откачалка Матюс, който се опитваше да се прави на мъжкар, като отмъщава за партньора си. Но след като разбрахме за това, Андреа се сети как да го използваме, за да размътим водата. Да създадем основателно съмнение. И да те накараме да повярваш повече от всякога, че аз съм невинна.

— И ти сложи ножа в шкафа ми!

— Разбира се. И се обадих анонимно на Матюс. Помисли си, Бен. Кой друг би могъл да го направи? Нали в края на краищата ножът си беше мой. За щастие не го държах в апартамента, така че ченгетата не го намериха. Поне дотолкова здрав разум имам. Но знаех къде е. Взех го и го подхвърлих в кантората. Гениално, нали?

Бен не бе в състояние да отрони и дума.

— И… изобщо не съжаляваш, така ли?

— С гордост мога да кажа, че не съжалявам. Тя е друга работа.

Андреа й хвърли студен и гневен поглед.

— Малко е мекушава. Твърдеше, че иска да накаже Джо, а не да го убива. Не одобряваше обезобразяването на тялото. Ау, ау! Каза, че съм съблазнила съпруга й, а после съм съблазнила и нея. Че съм накарала и двамата да извършат ужасни неща, които иначе никога не биха направили. Твърди, че съм разбила живота й. — Кери се присламчи по-близо до Андреа на канапето. — Но ти въпреки това ме обичаш, нали, Андреа? И точно това те вбесява най-много. След това се презираш, но просто не можеш да ми устоиш. — Кери се притисна до тялото на съучастничката си. Андреа се поколеба, но скоро устните им се сляха в страстна целувка.

Бен отстъпи рязко като човек, който се брани от някакво чудовище. И точно така си беше.

— Ти ме излъга. Ти излъга всички!

— Боя се, че е точно така.

Бен се запъти към вратата.

— Грешиш, ако смяташ, че ще си мълча за всичко това.

— Нямаш избор. Не можеш да кажеш нищо.

— Ти само гледай!

— Успокой се и помисли малко, рицарю. Какво ще постигнеш? Никой не може и с пръст да ме пипне. Както сам каза, не могат да ме съдят два пъти по едно и също обвинение. Никога вече.

— Но могат да се заемат със съучастничката ти.

— С Андреа ли? И на какво основание? Заради несвързаните брътвежи на адвоката на защитата? Които не могат да използват в съда? Съмнявам се. Освен това знаеш не по-зле от мен, че след като прокуратурата изгуби дадено дело, никога не повдига обвинения срещу друг подсъдим. Защото, направи ли го, все едно признава, че е сбъркала първия път, че се е опитвала да осъди невинен човек. Никой прокурор няма да се захване с това — най-малко великият политик господин Лабел. — Кери се облегна назад в мекия диван. — Приеми го, Бен, всичко свърши. Единственото, което ще постигнеш, ако си отвориш устата, е да бъдеш заличен от адвокатските списъци.

— Няма да ти позволя да се измъкнеш! — изрече Бен през зъби.

— Ооо! — отегчено възкликна Кери. — Скъпи, просто нямаш избор. Чуй какво ще ти кажа — когато измислиш какво да правиш с мен, звънни ми по телефона. Ще бъда някъде на Бахамите и ще работя върху тена си. — Тя се засмя и махна с ръка: — Хайде, престани да се тресеш като някакъв кретен. Ти оплеска нещата и не можеш да направиш абсолютно нищо по този въпрос. Затова си взимай справедливото възмущение под мишница и се омитай. — Извърна се към Андреа с полуотворени устни и с разширени, жадни очи, прокара пръсти през лъскавата й черна коса и му нареди: — И затвори вратата след себе си.