Уилям Бърнхарт
Многолико правосъдие (43)

42.

Вечеряха в кантората, всички до един — мрачни и замислени. Обикновено, когато обвинението приключеше с изложението на тезата си и настанеше време за тази на защитата, адвокатите се радваха. Но не и тази вечер. Днес показанията на Андреа Макнотън бяха затъмнили всичко останало.

Включително и разговора в главната заседателна зала.

Бен, Кристина и Кери отново седяха заедно, но този път вместо Кристина да заема стратегическото място между двамата, в средата седеше Кери и усещаше как напрежението расте и от двете й страни.

— Обеща ми, че няма да се налага да давам показания! — каза тя. Мачкаше ръцете си толкова ожесточено, че пръстите й оставяха дълги бели следи. — Ти ми обеща!

— И никой не може да те принуди — отговори Бен. — Петата поправка ти гарантира това право. Просто се опитвам да ти кажа, че според мен би трябвало да го направиш.

— Защо? — попита Кери и притисна с пръсти слепоочията си.

— Кери — започна Кристина, — не можем да отстраним въздействието, което оказаха показанията на Андреа Макнотън. Съдебните заседатели чуха думите й и според мен повечето от тях им повярваха.

— Мисля, че Бен проведе страхотен кръстосан разпит — каза Кери.

— И според мен е така. Направи най-доброто, което бе възможно при тези обстоятелства, но фактът си е факт — тя е трагична фигура, съсипана от скръб вдовица. Симпатиите на хората естествено са на нейна страна. И макар Бен успешно да прокара тезата, че е възможно убиецът да е друг, едва ли някой повярва, че Андреа е способна да убие собствения си съпруг.

— Аз го вярвам! — възкликна Кери. — И ти би го повярвала, ако тя те повали на пода няколко пъти!

— Както и да е — намеси се Бен. — Като твои адвокати ние сме длъжни да допуснем най-лошото. Длъжни сме да предположим, че съдебните заседатели ще повярват на Андреа Макнотън. Трябва да допуснем, че доказателствата на прокуратурата са успели да ги убедят. Може уликите да са косвени, но много такива косвени улики могат да доведат до прочутото «извън всяко съмнение».

Кери разреса с пръсти платиненорусата си коса толкова яростно, сякаш искаше да я оскубе.

— Но защо трябва аз да свидетелствам? Нали имаме и други свидетели?

— Да, имаме други свидетели, но никой от тях не може да каже какво наистина се е случило в онази нощ преди убийството на Джо. Никой друг не знае — каза Бен.

— Освен това — добави Кристина — съдебните заседатели искат да те чуят. Те трябва да те чуят да казваш, че не ти си убила Джо. Благодарение на показанията на Андреа процесът се превърна в публично съревнование между вас двете. Заседателите могат да повярват само на една от вас и трябва да изберат на коя. Вече чуха Андреа да казва, че ти си убила Джо, и колкото и да не ти харесва, тя беше убедителна. Трябва да бъдеш поне толкова убедителна. И дори повече.

— Ами кръстосаният разпит? — попита Кери с уплаха в очите. Наложи се Бен да си напомни колко млада е тя и колко ужасно непозната е за нея цялата тази процедура. — Мразя го този Лабел. Ще започне да ми задава въпроси, ще пита за неща, които не знам. Ще се опита да ме подведе.

— Така е — съгласи се Бен. — Ще го направи. Несъмнено съществува подобен риск. Но според мен трябва да го поемем. Просто се налага.

В заседателната зала се възцари кратко мълчание. Кери сведе поглед, облегнала лакти на масата и стиснала глава в дланите си.

— Знам какво си мислите — най-сетне проговори тя. — Мислите, че ако не дам показания, те ще ме осъдят. Мислите, че ще ми дадат смъртна присъда.

Бен не можа да я погледне в очите.

— Възможно е — произнесе. — Напълно е възможно.

— Съжалявам — изрече Кери едва чуто. — Съжалявам, не мога. Няма да го направя.

— Кери, помисли, преди да… — протегна ръка Кристина.

— Казах вече. Няма да свидетелствам. Казах ви го още отначало и нищо не се е променило.

— Но защо, Кери?

— Просто няма да го направя — извърна се тя. — Не мога да ви обясня, но не съм в състояние да дам показания. Няма да дам.

Кристина скочи и закрачи из стаята.

— Не разбирам! Защо да не можеш да дадеш показания, ако…

— Ако съм невинна ли? — прекъсна я Кери. — Ти не вярваш, че не съм го убила, нали? Никога не си ми вярвала. Бен ми вярва, но ти — не! Смяташ ме за убийца!

— Не съм казвала подобно нещо!

— Не е нужно да го казваш!

Бен се опита да застане между двете жени:

— Кери, сигурен съм, че Кристина не искаше да каже това.

— Напротив!

— Но аз наистина съм объркана. Ако не си го извършила, защо не искаш да го заявиш пред съдебните заседатели? Защо не можеш да дадеш показания?

— Омръзна ми да обсъждаме това — повиши глас Кери. За пръв път част от страха и тъгата й избледняха и отстъпиха място на гнева. — Знаете решението ми. Нали вие работите за мен? Трябва да измислите какво да правите в съдебната зала утре. Защото аз няма да дам показания.

— Нито пък аз!

Бен рязко се извърна. Очите му се разшириха, когато видя тъмната, заплашителна фигура в коридора, заобиколена от трима бодигардове.

— Катрона!

Кристина и Кери се отдръпнаха от вратата.

Катрона бавно влезе в стаята. Пазачите му го следваха по петите.

— Какво търсиш тук? — Коленете на Бен омекнаха.

— Нали ти ме повика? — заяви Катрона със стържещ глас. Бръкна в джоба си и извади официален, запечатан документ, състоящ се от една страница. — Получих тази призовка.

— Това се отнася за съда, за утре — преглътна Бен.

— Аз пък реших да поговорим тази вечер — приближи се мъжът, без да откъсва очи от Бен. — Знаеш ли какво? От двайсет и три години съм в този бизнес, десетки пъти са ме подлагали на разследване, но за пръв път някой има дързостта да ми изпрати призовка.

Пръстите на Кристина трескаво навиваха кичури коса.

— Е, сигурно поне смелостта на този човек събужда у вас възхищение… — рече плахо.

Той я изгледа сурово:

— Нищо подобно. Мисля, че трябва да го науча на малко уважение. — Смачка призовката и я натъпка в джоба на ризата на Бен. — Ако искаш да говориш с мен, ела и говори, както направи първия път. Но задръж тия жалки листчета за себе си. — Приближи лице до неговото: — Ако не можеш сам да се научиш на добри обноски, ще накарам момчетата си да ти покажат.

— Не ме е страх от теб — заяви Бен. Най-голямата лъжа, която бе произнасял, откакто бе във втори клас.

— А би трябвало — забоде показалец в гърдите му Катрона. — Сега ме чуй. Знам, че онзи нещастник Макнотън ме е разследвал. Дори накарах някои от момчетата си да се заемат с този случай, но не съм го убил аз. Не съм го извършил и не съм разпореждал да го извършат. Нямам нищо общо с това.

— Не съм сигурен, че ти вярвам — предизвикателно заяви Бен.

— Кинкейд, неуважението, което проявяваш, направо ми лази по нервите. Не насилвай късмета си.

— А кой друг може да убие Макнотън по този ужасен начин? Кой друг би го направил толкова публично?

— Аз това ли бих сторил? Чуй ме, нещастнико, твърде много филми гледаш! Да не мислиш, че имам нужда от публичност? Нищо подобно. Мамка му, всичко, което правя, трябва да бъде колкото се може по-скрито. Затова не взривявам сгради, не слагам отрязани конски глави в леглата на хората и не връзвам трупове за фонтани.

— Добре — каза Бен, — точно това кажи на съдебните заседатели. Важното е аз да имам възможността да ти задам този въпрос пред тях.

— Май не ме чуваш, глупако! Няма да свидетелствам. Нямам нужда и не искам подобна публичност, не искам да отговарям на никакви въпроси, които прокурорът би могъл да ми зададе, и ако ти е мил животът и животът на твоите приятели, ще ме оставиш на мира.

— Задължен съм да защитавам клиентката си с всички сили.

— Знам това. Защо мислиш, че изобщо разговарях с теб, по дяволите? Не бях длъжен да ти казвам нищо на пистата, не съм длъжен и сега. Правя го, защото ми е мъчно за клиентката ти. Мисля, че някой иска да я натопи, вече ти го казах. Знам, че искаш да ме представиш като чудовище от филмите, но аз имам чувства като всеки човек. Затова ти помогнах. А как ми се отплащаш ти? С призовка!

Бен си пое дъх:

— А ако допуснем, че изходът от процеса зависи от твоите показания?

— Да си представим, че нямаш разум дори колкото Бог е дал на един охлюв и наистина ме призовеш в съда. Да не смяташ, че ще призная, че съм убил Макнотън? Тц! Но ще кажа, че е взимал подкупи и точно затова е бил понижен в длъжност. Те не могат да докажат нищо, много внимавам за тези работи. Но и бездруго знаят и точно затова го разжалваха.

— Ако е вярно, защо отново го повишиха?

Катрона се отдръпна и пъхна палци под реверите си:

— Имам известно влияние в този град, Кинкейд. Дори и в полицейското управление.

— Не вярвам, че…

— Вярвай в каквото си искаш. Но ето как стоят нещата: ако ме призовеш да свидетелствам, ще повторя думите на Джо Макнотън при последната му среща с един от моите хора. Казал е, че се бои да не би твоето момиченце тук да го убие.

— Това не е вярно! — извика Кери.

— Всъщност казал, че тя го нападнала с нож и заплашила, че ще го нареже на парчета и ще го изложи на показ, та да могат всички да разберат какъв гаден неверник е той.

— Не вярвам нито дума. Това е лъжа! — каза Бен.

— Може и да е, но може и да не е. Само че точно това ще кажа, ако ме принудиш да свидетелствам. Така че, помисли, Кинкейд, добре помисли. Наистина ли искаш да застана на свидетелското място? Според мен не искаш. — Той бутна Бен силно и тялото му се залепи за стената. Сетне му обърна гръб и измърмори: — Хайде, момчета, да си вървим.

* * *

Единайсет през нощта.

Бяха минали няколко часа, но хората в заседателната зала, въпреки всичките си намерения и усилия, не бяха напреднали особено.

— Просто не знам какво да мисля, Бен — каза Кристина. — Съжалявам, че ще бъда толкова жестока, но просто не знам какво ще правим.

— Ще призовем Катрона, както планирахме.

— Не чу ли какво ти каза той? — възкликна тя.

— Не ми пука за заплахите му.

— А би трябвало! Дори да нямаш достатъчно здрав разум, за да проумееш, че той заплашва теб и приятелите ти, трябва да си съвсем наясно, че се готви да лъжесвидетелства. Ще наговори всякакви лъжи.

— Ще го разпитвам като враждебно настроен свидетел. Ще докажа, че лъже.

— Искаш да кажеш, че ще опиташ да докажеш. Но той не е глупак, Бен. Ни най-малко.

— Е, все нещо трябва да направим — удари Бен с ръка по масата. — Може и да не сте учили това по съдебна тактика, но след обвинението идва ред на защитата. А това означава, че утре сутринта в девет часа съдия Кейбъл ще очаква от мен да призова първия си свидетел. И най-добре да имам такъв!

Лавинг се втурна в стаята с радиотелефон в ръка:

— Капитане, търсят ни по телефона. Сержант Матюс.

— Какво иска този кучи…

— Не търси теб — уточни задъхан Лавинг. — Иска да говори с Кери.

— Моля? — сепна се Кери.

— Намерили са брат ти.

— Кърк? — Тя разтвори устни със странно, смесено изражение. — Къде е?

— На покрива на Оклахома Банк. И заплашва, че ще скочи.