Уилям Бърнхарт
Многолико правосъдие (33)

32.

— Обвинението призовава за свидетел ефрейтор Джеймс Уесли-младши.

От опит Бен знаеше, че първият свидетел следобед трябва да се справи с нелеката задача да държи съдебните заседатели будни. Но с този свидетел подобен проблем нямаше да има.

Лабел обясни накратко, че Уесли е на служба в полицията от шестнайсет години, че е бил близък приятел на Джо Макнотън и че е работил заедно с него малко преди смъртта му. Явно Лабел, подобно на съдебните заседатели, бързаше да се добере до интересните неща.

— Споменавал ли е пред вас сержант Макнотън името на госпожица Делкентън? — попита Лабел.

— О, да. — Макар да беше към четирийсетгодишен, Уесли изглеждаше по-млад и имаше почти детско лице. — Неведнъж.

— А описвал ли е някога… характера на връзката им?

Това бяха показания, основани на чуто от другиго, но още преди процеса съдията бе казал, че ще ги допусне, защото изреклият думите беше мъртъв и следователно не можеше да се яви в съда.

— Да. Не се опитваше да го скрие. Той… — полицаят затвори очи за момент — … извинете ме, Ваша чест, той имаше сексуална връзка с нея. С подсъдимата. Госпожица Делкентън.

— Сигурен ли сте в това?

— О, да. Джо от време на време се хвалеше и дори преувеличаваше малко, ама няма как да е измислил всички тия подробности. А той направо ме заливаше с тях.

— Какви например?

— Възразявам! — Бен знаеше, че този път няма да успее, но поне искаше да засвидетелства неодобрението си. — Това няма отношение към делото. Прокурорът се опитва да изложи неудобни подробности, за да злепостави обвиняемата.

— Това не е вярно — изстреля в отговор Лабел. — Сексуалният живот на госпожица Делкентън и на починалия за жалост е пряко свързан с делото, защото обяснява веригите, черната кожа и някои от раните, и ние ще докажем, че тъкмо той е мотивът на обвиняемата.

— Ще приема показанията — отсъди Кейбъл. — Но се опитайте да държите нещата под контрол. Това е съдебна зала, а не долнопробно телевизионно шоу.

— Ще направя всичко възможно — каза Лабел, но Бен подозираше, че това ще бъде нищожно малко. — Моля, продължете, ефрейтор Уесли.

— Ами още от самото начало Джо знаеше, че тази мац… тази млада жена има странни предпочитания. Обичала да го прави шантаво, ако ме разбирате.

— Може би ще ни обясните.

— Ами обичала да се преструва на разни неща. Джо много пъти ми е разказвал, че си падала по ония изчанчени костюмчета. Обличала се в черни кожени дрехи или пък карала него, или и двамата се обличали. После вадела камшиците и белезниците. Понякога му слагала нашийник и го карала да се прави, че й е роб. Такива неща.

Бен се опита да изглежда незаинтересован. Нищо ново под слънцето, нали?

— Имали си неща, които винаги правели. Мисля, че всичко започнало първата вечер, когато я изпратил до тях след клуба, и продължило чак докато скъсал с нея. Тя играела господарката. Използвала камшици и говорела мръсотии. Удряла го или го наказвала по различни начини. Според Джо доста се увличала, наистина си вярвала.

— Колко време продължавало това?

— Докато й омръзнело или докато на него му писнело. След това той започвал да се бунтува, така да се каже. Той ставал по-агресивният.

— Означава ли това, че той хващал камшика?

— Не, това било по нейната част. Той започвал с… — Полицаят се изчерви. — Извинете, малко ми е неудобно.

«Като че досега не би трябвало да ти е!», помисли си Бен.

— Моля, продължете — подкани го Лабел.

Уесли си пое въздух:

— Той смучел малкото пръстче на крака й.

— И това… й е доставяло удоволствие, така ли?

— О, да. Хиляди пъти да. Джо казваше, че цялата се тресяла от удоволствие. Явно е смятала, че е равносилно на… — прокашля се той и продължи: — … на подобно нещо, което тя правела с него.

— Разбирам. Какво се случвало след това?

— Ами, според разказите на Джо, като приключели с тая работа, той правел други неща. Тя обичала той да я целува отзад по врата. Да докосва с горещия си език китката й. И той го правел, докато тя не се превърнела от господарка в същинско желе. Била като малко котенце. Сексуална робиня. Правела всичко, което й кажел.

— А това допадало ли на Джо?

— Ами това най-много му харесвало. Казваше, че не му пука особено за бичовете и за шантавите неща, защото си струвало да стигнат до последната фаза.

— И какво представлявала тя?

Уесли наведе глава:

— Ами… това е малко деликатно.

— Разбираме това, но вие сте под клетва.

— Ами… според Джо… тя била страхотна… Искам да кажа… голяма работа. Сексуално де. Много била добра в леглото, само дето не го правели често в леглото. Джо казваше, че е най-страхотната мадама, с която е бил. Много по-добра от останалите. Освен това искала да го правят постоянно. Просто не можела да му се насити, като наркоманка. Той употреби друга дума, ама как беше…? Нимфоманка. Така че според него си струвало да изпие цвика, за да обере сметаната, така да се каже.

— Ваша чест — изправи се Бен. — Подновявам възражението си. Това не може да бъде свързано по никакъв начин с въпроса — кой е извършителят на убийството.

Съдия Кейбъл се намръщи. Вероятно на старчока никак не му беше лесно да прекъсне подобен разпит.

— Смятам, че достатъчно обстойно се спряхме на въпроса… какво точно са правили страните. Да продължим нататък.

— Както искате — ведро се съгласи Лабел. Вече бе постигнал желания ефект. — Ефрейтор Уесли, знаехте ли, че сержант Макнотън е бил женен?

— Разбира се.

— И въпреки това е имал такава… поглъщаща връзка.

— Да, но опитайте се да разберете Джо. Той не беше забравил, че е женен, и според мен обичаше жена си. Но в същото време… нещата между него и Андреа не вървяха от години. Нямам предвид интимния им живот. Джо беше мъж, а един мъж има нужда да прави някои неща.

Бен се извърна леко, колкото да вижда Андреа Макнотън в залата, заровила лице в ръцете си. Сигурно не й беше леко да слуша противни подробности за сексуалния живот на блудния си съпруг, но това вече й идваше в повече. Закрила лицето си с ръка, тя изтича по пътеката и напусна залата.

— Разбирам. — Бен отбеляза, че изражението на Лабел наистина издаваше факта, че схваща, но не одобрява. Прокурорът не беше забравил, че повечето от съдебните заседатели са жени. — Ефрейтор Уесли, знаете ли, че тялото на сержант Макнотън е било намерено оковано във вериги?

Уесли прокара пръсти през рошавата си кестенява коса.

— Струва ми се, че всички знаят това.

— Нека отново ви попитам — сигурен ли сте, че Джо е споделил с вас за склонността на госпожица Делкентън да използва вериги по време на сексуалните им занимания?

— О, да, сигурен съм. Освен това съм ги виждал в апартамента й.

Бен се изпъна на мястото си. Какво, по дяволите…?

Лабел също изглеждаше изненадан, макар Бен да подозираше, че се преструва.

— Ходили сте в апартамента й?

— Ами… не съм влизал, ама надникнах вътре. През прозореца. — Той погледна към залата и каза: — И направих няколко снимки.

Вълна от шепот премина през залата. Всеки от присъстващите живо си представяше какво могат да изобразяват тези снимки.

— Снимки ли? — попита Лабел. — Носите ли ги със себе си?

— Разбира се — отговори Уесли, бръкна във вътрешния джоб на спортното си сако и извади дебел плик.

— Ваша чест — обади се Бен с цялото възмущение, което успя да събере. — Не съм информиран предварително за тези снимки и никога през живота си не съм ги виждал.

Съдията изглеждаше по-скоро измъчен, отколкото ядосан.

— Страхотно! Приближете се.

Бен и Лабел се втурнаха към съдийската маса. Кейбъл изключи микрофона.

— Какво става тук? — сърдито попита Бен. — Не може да вади нови доказателства по време на процеса. При това на втория процес.

— Ваша чест — обърна се Лабел към съдията. — Моля да ме извините за това неудобство. Самият аз научих за снимките едва снощи.

— Я стига! — възкликна Бен.

Лабел го изгледа студено.

— Ваша чест, познавате ме отдавна и знаете, че не обичам да играя игрички и че може да се вярва на думата ми. Подал съм писмена декларация до съда, удостоверяваща съвсем скорошното откриване на снимките.

Съдия Кейбъл свали очилата си и чукна с тях по бюрото:

— Какви изобщо са тези снимки?

Лабел ги извади от плика. Бен за малко да зяпне от смайване.

Беше по-лошо, отколкото си беше представял. Не че снимките представляваха ново доказателство. Вече бе доказано, че Джо Макнотън и Кери Делкентън са имали сексуална връзка, и Бен знаеше, че никой не се съмнява във верността на това твърдение. Съдебните заседатели знаеха дори, че тази връзка е била доста… необичайна. Но да слушаш за това, бе едно, а да го видиш със собствените си очи — нещо съвършено различно.

Бен безмълвно разгледа снимките. Уесли сигурно беше използвал вариообектив, защото бе заснел почти всички подробности. На снимките се виждаше Кери, облечена в черно кожено бюстие. После я имаше пак как се умилква като котка, как увива около шията на Джо Макнотън тежки вериги и явно си умира от удоволствие.

Снимките разкриваха стъпка по стъпка тайния им сексуален живот. Показваха всичко. Смученето на пръстите. Оралния секс. Проникването. Нищо не бе оставено на въображението.

Бен не изпитваше никакви съмнения относно това — какви ще бъдат последствията от снимките. Ако съдебните заседатели ги видеха, оправдаването на Кери щеше да стане хиляди пъти по-трудно. След като тези въздействащи порнографски снимки се запечатаха в съзнанието им, никога вече нямаше да могат да погледнат непредубедено на Кери.

— Ваша чест, искам да възразя най-категорично срещу допускането на тези снимки в съда. Достатъчно неприемлив е фактът, че не бяха предоставени на защитата преди процеса. Достатъчно неприемливо е, че те представляват нарушаване на неприкосновеното право на личен живот. Нещо повече, те не са свързани по никакъв начин с въпроса, дали госпожица Делкентън е виновна в извършването на убийство. Предубедеността, до която тези снимки ще доведат, многократно надхвърля тяхната доказателствена сила. Прокурорът се въвлича във визуална клевета с надеждата, че заседателите до такава степен ще се възмутят, че ще я осъдят за каквото и да е, независимо дали има, или няма доказателства.

— Напълно съм съгласен — спокойно заяви Лабел. — Снимките са доста въздействащи, но освен това те снемат всякакво съмнение относно това, дали подсъдимата е била въвлечена в необичайна сексуална практика с убития, а това очевидно е свързано с мотива на престъплението. Те доказват и факта, че тя е притежавала вериги, които много приличат на тези, с които е бил овързан трупът на Макнотън. Снимките са доказателство и за факта, че Делкентън е била склонна да се поддава на необуздани фантазии, и по мое мнение това доста й е допадало.

— Но това не е доказателство, а пийпшоу! — възмути се Бен.

— Господин Кинкейд…

— Това излиза извън всякакви граници, Ваша чест. Опитът да се унижи една млада жена, като се покаже в момент на сексуална наслада, е просто евтин трик, целящ да настрои заседателите против нея. Това е сексистко и отвратително!

— Определено съм съгласен, че е отвратително! — промърмори Лабел.

— Моля ви, господа! — вдигна ръка съдия Кейбъл. — Не вярвам във воденето на съдебни процеси от засада и не обичам изненадващо представени доказателства, но най-вече не одобрявам подобни низости в залата — заяви строго и лицето му се изопна. — Не мога обаче да отрека, че снимките имат връзка с делото, затова ще ги допусна. Ако защитата се нуждае от допълнително време, за да подготви отговора си, ще го дам.

Очите на Бен гневно проблеснаха:

— Ваша чест…

— Вече отсъдих, господин адвокат.

— Решението ви подлежи на обжалване и аз настоявам за прекратяване на делото.

— Не съм изненадан, но процесът продължава. Със снимките.

— Ваша чест, аз…

— Нали не искате да ви хвърля в ареста? — сряза го съдията. — Новата ви съдружничка изглежда доста способна, но не бих желал сама да се нагърбва с целия процес, а вие?

Бен беше бесен, но стисна устни. Решението на съдията беше неправилно, съвършено неправилно, и вредата, която щеше да нанесе на Кери, беше неизмерима.

Той мълчаливо наблюдаваше как приставът отнася снимките на съдебните заседатели, за да ги разгледат една по една. Реакциите бяха най-различни — смайване, смущение, ужас, отвращение. Различаваха се една от друга, но нито една не предвещаваше нищо добро.

* * *

Веднага щом съдията му даде знак да започне кръстосания разпит, Бен просто не можа да се въздържи:

— Хоби ли ви е да надничате през ключалката, или ви е за пръв път?

Лабел скочи на крака:

— Ваша чест, това е крайно обидно!

— Намирам присъствието на този свидетел за крайно обидно! — контрира Бен.

Съдия Кейбъл вдигна чукчето:

— Господин Кинкейд! Смятам, че имате право да задавате въпроси, свързани с обстоятелствата, при които са направени снимките, но внимавайте как точно ги задавате.

Бен пое дълбоко въздух и започна отначало:

— Ще ни обясните ли защо направихте тези снимки през прозореца на частно жилище, където двама души са правели любов по взаимно съгласие?

Уесли изглеждаше невъзмутим, макар че част от младежкото му въодушевление се бе изпарило.

— Изпълнявах задача.

— Възложена ви от полицията ли?

— Точно така.

— Преди убийството? И защо полицията е разследвала Кери Делкентън тогава?

— Не разследвахме нея, а Джо Макнотън.

Бен бе доволен да чуе вълнението в залата. Подейства му успокояващо да узнае, че той не е единственият крайно объркан човек тук.

— Защо полицията е разследвала един от собствените си служители?

— Разследването беше предизвикано от Вътрешния отдел.

— По каква причина?

Свидетелят се поколеба:

— Свързано е с работата на Макнотън по случая «Антонио Катрона».

Ставаше все по-любопитно.

— Да не би да подозираха, че Макнотън взема подкупи?

— Честно казано, не знам какво са подозирали, а и не ми казаха. Когато някой разследва фигура от организираната престъпност — извинете, заподозряна в участие в организираната престъпност — съществува загриженост, че полицаят може да бъде вербуван. Случвало се е и преди.

— Разполагахте ли с някакви доказателства, че Джо Макнотън е бил купен?

— Не. Но той беше започнал сексуална връзка с жена, която беше почти два пъти по-млада от него и имаше странни сексуални предпочитания, малко след началото на разследването. Знаеше се, че младата жена работи в стриптийз клуб, притежаван от един холдинг, който се считаше за собственост на Антонио Катрона. Странно съвпадение, не смятате ли? Моите началници прецениха този факт най-малкото като… слабо място. Като начин да бъде повлияно на Джо. Затова ми наредиха да го разследвам.

— И вие го направихте? С малкото си фотоапаратче?

— Аз съм полицай и изпълнявам заповеди.

— Значи проведохте тайно разследване на приятеля си?

— Да, вече ви казах.

— Знаете ли, че като сте направили тези снимки, сте нарушили вероятно цяла дузина закони? Като например неприкосновеното право на личен живот?

— Аз съм полицай, не съм адвокат. Опитвам се да разкривам престъпления, а не да ги прикривам.

Бен остави тази забележка да мине покрай ушите му.

— Защо не показахте снимките на никого допреди снощи?

Уесли сви рамене:

— След смъртта на Джо разследването на Вътрешния отдел, естествено, бе прекратено. Оставих снимките на съхранение. Тогава не виждах с какво могат да помогнат и не исках да причиняват излишна мъка на вдовицата на Джо.

— А какво ви накара да промените мнението си?

Уесли кимна по посока на масата на обвинението:

— Прокурорът Лабел. Казах му за снимките снощи, докато се подготвяхме за процеса. Той настоя да ги взема и да ги донеса в залата.

«Не се и съмнявам», рече си Бен наум.

— Не ви ли притесняваше фактът, че шпионирате човек, когото наричате свой приятел и колега? Че предавате доверието му?

— Никого не съм предавал. Нито за минута не съм допускал, че Джо е направил нещо нередно, и се надявах разследването ми да го докаже.

— Съмнявам се, че Джо би приел нещата толкова ведро, ако знаеше, че го снимате, докато прави секс.

— Ами… не знам. Нали помните, че той най-подробно ми разказваше всичко. Не съм го карал, сам искаше. Правеше секс — страхотен секс — с много млада жена, преживяваше нови неща, при това най-редовно. Знаете как е. Мъжете обичат да си споделят такива работи. — Той сведе поглед към купчината снимки: — Не мисля, че Джо щеше много да се разсърди. Всъщност смятам, че дори щеше да си ги сложи в шкафчето.

Бен не виждаше благоприятен изход от кръстосания разпит, затова го прекрати. Съдия Кейбъл обяви край на заседанията за деня и репортерите се втурнаха навън, радостно понесли няколко сочни клюки за вечерните новини.

— Трябва да заведеш дело срещу този нещастник — каза Бен на Кери — и срещу полицейското управление на Тулса, което му е възложило задачата. Нарушаване на личната свобода. Направо ще ги размажем и аз с радост ще го направя за теб.

Тя кимна:

— Но това няма да помогне много, нали? Не и ако съм в затвора.

«Или нещо още по-лошо», помисли си Бен, но не го каза.

— Да се срещнем в кантората след час — обърна се към Кристина. — За уточняване на стратегията.

Започна да прибира нещата си, обмисляйки какво трябва да предприемат. Чудеше се дали изобщо могат да направят нещо, докато наблюдаваше как съдебните заседатели напускат залата. Дори и убедените във вината на Кери не биха могли да я презират по-силно, колкото в този момент. Никога нямаше да забравят тези снимки. Никога нямаше да я харесат. Независимо какво кажеше или стореше Бен, винаги щяха да я възприемат като евтина, развратна пачавра, която си е падала по извратения секс. Която е изпитвала наслада, причинявайки болка другиму. Която е обичала насилието.

С други думи — като човек, способен да извърши убийство.