Уилям Бърнхарт
Многолико правосъдие (8)

7.

Фактът, че за предявяване на обвинението откараха Бен в съда, му подсказа, че не гледаха на делото като на нещо обикновено. Напоследък в окръг Тулса повечето обвиняеми се явяваха на тази процедура с помощта на видеовръзка от самия затвор — онова, което затворниците наричаха телевизионен съд. Така беше по-лесно в много отношения, защото спестяваше на служителите в шерифството притесненията и риска, свързани с извеждането на престъпниците от ареста и превеждането им през площада до сградата на съда само за да преминат през двеминутната процедура по предявяване на обвинението.

Второто обстоятелство, което подсказа на Бен, че тук не става дума за рутинна ситуация, бе фактът, че от отсрещната страна се бе явил Ник Декстър — човекът, повдигнал обвиненията срещу Кери Делкентън. Обикновено предявяването на обвинението се поверяваше на стажанти в прокуратурата — предимно студенти по право — което беше още един белег за това, че на процедурата не се отдаваше голямо значение.

С изключение на днешния ден. Днес всичко беше по-различно.

— Следващото дело е «Държавата срещу Кинкейд» — обяви съдия Колиър, преглеждайки регистъра като шампион по бързо четене. Единствената му цел бе да приключи преди обяд. — Това ли е обвиняемият?

— Да, сър — каза Бен и се приближи към съдийската маса. Знаеше, че съдията го е познал. Бен се бе явявал многократно пред него преди, макар и не в качеството си на обвиняем и не в оранжево облекло.

— Представлява ли ви адвокат? — Колиър беше млад за съдия — само няколко години по-възрастен от Бен. Имаше тъмна коса и грамадни очила, а кожата му беше толкова бяла, че изглеждаше някак прозрачна.

— Да, сър, имам адвокат.

Кристина пристъпи напред.

— Кристина Маккол от страна на защитата, Ваша чест.

Колиър се вгледа през очилата си:

— Струва ми се, че не ви познавам, госпожо Маккол. Явявали ли сте се пред този съд досега?

— Не, сър, това е първото ми явяване.

Поне в качеството й на адвокат. Пропусна да спомене, че едва предния ден е завършила колежа по право.

Съдията я огледа внимателно и по този начин предизвика нехарактерна за иначе кратката процедура пауза. Бен знаеше за какво си мисли. Обвиненията бяха сериозни и той вероятно се чудеше дали да не посъветва обвиняемия да се замисли върху възможността да избере по-опитен адвокат. Самият Колиър бе работил като защитник и това не бе въпрос, който би отминал с безразличие.

Но очевидно реши, че това не е негова работа.

— Много добре. Господин Кинкейд, обвинен сте в укриване на доказателства, в подстрекателство и активна помощ при извършването на углавно престъпление и във възпрепятстване на правосъдието. Разбирате ли същността на обвиненията?

Бен кимна:

— Да, разбирам.

— Ще се откажете ли от официалното изчитане?

Предвид начина, по който се бяха отнесли с него, Бен се изкуши да накара съда да изчете, а обвинението — да изслуша, болезнено дългите формалности. Но майка му го беше учила да не бъде злобен.

— Ще се откажа.

— Да смятам ли, че бихте искали да пледирате за невиновност?

— Точно така.

— Да се впише твърдение за невиновност. Предварителното гледане ще се състои след две седмици, във вторник, от девет и половина сутринта. Следващият случай.

— Ваша чест — намеси се Кристина, — може ли да ме изслушате?

Той поклати глава:

— Научете правилата, госпожо Маккол. При предявяване на обвинението не се провеждат обсъждания. Ще изслушам искането ви по време на предварителното гледане.

— Случаят е малко по-различен, Ваша чест.

— Всеки случай е различен. Следващият.

— Ваша чест, господин Кинкейд е адвокат.

— Адвокатите трябва да спазват процедурата като всички останали.

— Ваша чест, мисля, че не разбирате добре. — Бен знаеше, че Кристина поставя на изпитание търпението на съдията, но се възхищаваше на смелостта й. — Господин Кинкейд е адвокат, обвинен в това, че е подстрекавал и подпомагал собствения си клиент. Истинската цел на тази машинация е неговата клиентка. Скалъпиха обвинение срещу адвоката и тормозят него, но това е просто трик за възобновяване на делото.

— За делото «Делкентън» ли говорите? — попита съдията с каменно изражение. Когато се обърна към Декстър, очите му бяха силно присвити: — Истина ли е?

Декстър беше малко над трийсетте, красив, с високи скули, които излизаха добре на вестникарските снимки, когато се занимаваше с дела, предизвикващи широк обществен интерес. Но нищо от това не му помогна в този момент.

— Не е съвсем вярно, Ваша чест.

Съдия Колиър се поизправи на стола:

— Дори и една дума да е вярна, ще трябва да ми дадете някои сериозни обяснения.

Декстър се приближи до масата с настойчиво изражение на лицето.

— Ваша чест, ние смятаме, че господин Кинкейд е подстрекавал и е оказал активна помощ на Кери Делкентън при извършването и укриването на жестоко убийство на полицейски служител.

— Значи в крайна сметка наистина е свързано с делото «Делкентън»?

— Да. Смятаме, че господин Кинкейд е укрил доказателства…

— Това е несериозно, господин съдия — прекъсна го Кристина. — Подсъдимият им се изплъзна, затова сега преследват адвоката. Това е просто представление, за да се стигне до Апелативния съд. И търсене на отмъщение.

— Не е вярно — настоя Декстър. — Кинкейд е подсъдим bona fide^[1] сам по себе си.

— Въз основа на вероятната помощ, която е оказал на своята клиентка, така ли?

— Точно така.

— Която вие не успяхте да осъдите.

— Ммм… да.

— Господин Декстър, тази работа не ми харесва. — Колиър явно напълно забрави за останалите десет хиляди дела в списъка. — Как можете да обвинявате адвокат на защитата, че укрива доказателства срещу собствения си клиент? Един защитник изобщо не е задължен да огласява доказателства, които са във вреда на клиента му. Точно обратното, той е длъжен с всички сили да брани и да защитава клиента си.

Бен мълчаливо кимна. Лош ход на прокуратурата — да се изправи с такова обвинение пред съдия, който е бил защитник. Колиър беше наясно с нещата.

— Но, Ваша чест, нито един адвокат няма право да укрива материални доказателства.

— Така е, но адвокатът може да приема на съхранение някои предмети, нали?

— Да, но не може съзнателно да укрива…

— Обвинението изисквало ли е някога от господин Кинкейд да представи пред съда вещи, поверени му от неговата клиентка?

— Не. Не знаехме, че…

— Притежавате ли доказателство, уличаващо го в познаване на факта, че притежава улика, свързана с делото?

— Не, но…

— И с какво е свързано подстрекателството и съдействието? И как изобщо можем да го обвиним в подстрекателство и в съучастие на човек, когото вие не сте успели да осъдите?

По изсечените скули на Декстър плъзна червенина.

— Ваша чест, обвинението не е свързано с предишното дело. Пък и пред друг съд и пред друг съдия бихме могли да постигнем различен резултат.

— Значи смятате, че този човек може да бъде осъден, задето е подстрекавал и съдействал на собствения си клиент, когото вие не успяхте да осъдите, така ли? Господин Декстър, цялата тази работа ужасно ми намирисва.

— Има нещо още по-лошо, Ваша чест — възползва се Кристина от възможността да се намеси. — Неколцина полицейски служители се опитват да заловят господин Кинкейд, откакто той спечели делото «Делкентън». Обискът в кантората му се основаваше на анонимен сигнал и те почти незабавно откриха нож, който никой не бе виждал до този момент. А най-неприятното от всичко е, че за дванайсетте часа, през които е бил задържан, господин Кинкейд е бил малтретиран и унижаван.

— Това е лъжа! — провикна се Декстър.

— Погледнете лицето му! — изстреля в отговор Кристина. — Да не мислите, че е насинил окото си случайно? Да не би това да се случва на всеки обвиняем, който се изправи пред този съд?

Лицето на Колиър доби мрачно изражение.

— Господин Декстър, това, което чувам, никак не ми харесва.

— Ваша чест — изстена Декстър, — мога да ви уверя, че обвинението е съвсем обосновано.

— Честно казано, в момента вашите уверения не струват и пукната пара. Не мога да ви позволя да тикате защитниците зад решетките всеки път когато изгубите някое дело.

— Не става дума за това. Аз…

— Ако не можете да повдигнете самостоятелно обвинение срещу този човек — нещо, което да не е свързано с предишното ви провалено обвинение — аз ще го освободя.

Декстър прехапа устни. Хвърли светкавичен поглед към дъното на залата, издаде напред челюстта си и се обърна към съдията:

— Много добре, Ваша чест. Бих искал да внеса допълнително обвинение срещу господин Кинкейд.

— В какво?

Декстър пое дълбоко въздух.

— В убийство. По особено жесток начин.