Уилям Бърнхарт
Многолико правосъдие (48)

47.

След бурното вълнение, предизвикано от последните две свидетелки, заключителните пледоарии не се радваха на особено голям интерес. Лабел, както можеше да се очаква, разгледа отново всички уличаващи доказателства и по очевидни причини насочи вниманието си към веществените доказателства, а не към показанията на Андреа Макнотън. Напомни на съдебните заседатели, че няма никакъв спор откъде идва оръжието, с което е било извършено убийството — от кухнята на Кери Делкентън, а също и това, че веригите са от нейната спалня и че и върху двата предмета има нейни отпечатъци. И най-силното доказателство — кожата й под ноктите на Джо Макнотън.

— Защитата прояви голяма изобретателност — предупреди съдебните заседатели Лабел. — Те успяха да изнамерят обяснение за почти всяко доказателство. Може би кожата се е озовала под ноктите на Макнотън по време на извратените сексуални практики. Може да е имало борба, когато той е казал на Кери, че връзката им приключва. И така нататък, и така нататък. Но в един момент ще трябва да се запитате кога всичко това престава да бъде обяснение и започва да бъде извинение. Струва ли ви се достоверно да има по някое невероятно и скалъпено обяснение за всяко доказателство от огромната камара улики? Или всичко това просто доказва очевидното — че Кери Делкентън е убила Джо Макнотън в пристъп на ярост, когато той й е съобщил, че тя няма да го види никога повече.

Лабел слезе от подиума и приближи към съдебните заседатели. Опитваше да ги спечели със спокойното си и логично изложение. Бен разбираше върху какво се гради репутацията му. Той не беше ефектен. Беше уверен и откровен, а Бен знаеше, че в крайна сметка това се оказва по-важно за повечето съдебни заседатели.

— Не забравяйте също — продължи Лабел, — че според показанията на психиатъра Кери Делкентън е мечтала да убие Джо Макнотън много преди действително да го направи — много преди да е имала каквато и да е причина. Мисълта за убийство се е въртяла в главата й дори преди неговото решение да прекрати връзката им. Нима това е мечта на психически здрава и невинна влюбена жена? Не бих казал. Това е мечта на разстроен и опасен мозък. Нуждаела се е само от мотив. И когато Джо Макнотън най-сетне й го е предоставил, Кери Делкентън е превърнала извратената си мечта в действителност.

Когато господин Кинкейд се обърне към вас, той несъмнено ще ви говори подробно, че доказателствата трябва да бъдат извън всяко основателно съмнение. Ще му предоставя тази възможност. Но само ще ви подскажа, че ключовата дума от тази фраза не е «съмнение», а «основателно». Не е достатъчно обвинението да създава съмнения с помощта на спекулации или на невероятни обяснения. Не е достатъчно да бъдат предложени алтернативни обяснения в твърде недодяланото усилие вината да се припише на наскоро починал човек, за да се защити подсъдимата. Посятото съмнение трябва да се основава на разума. Ако не съществува основателно съмнение, че Кери Делкентън е убила Джо Макнотън, трябва да издадете присъда «виновна». Всъщност длъжни сте да го направите. Дължите това не само на мен или на този съд, дължите го на всички.

* * *

Бен реши да не произнася дълга пледоария. Имаше реалното усещане, че процесът вече е приключил, поне в съзнанието на съдебните заседатели. Понякога му се струваше, че те с нетърпение очакват заключителните пледоарии, че искат адвокатите да подредят доказателствата и да се опитат да осмислят всичко. Но не и този път. Този път Бен имаше усещането, че решението вече е взето — по един или друг начин — и той може само да им напомни за онова, което смята за важно, и да ги уважи с кратка пледоария.

Едно по едно той им припомни всички опровержения на така наречените доказателства на обвинението.

— Обвинението иска да натовари с огромно значение факта, че ножът е бил намерен в кухнята на Кери, но тя самата го призна, както призна, че веригите са били в нейната спалня. Не е важно откъде идват те, а кой ги е използвал. По подобен начин обвинението шуми около факта, че върху ножа и веригите са намерени нейни отпечатъци. Но какво странно има в това? Тези вещи са били нейни! Разбира се, че е държала ножа, освен това призна, че е използвала и веригите. Така наречените доказателства в действителност не доказват нищо.

Бен се надвеси над масата на защитата.

— Бих искал накратко да се спра и на ДНК теста. Напоследък много се говори за този вид тестове. Може би твърде много. Те са придобили ореол на непогрешимост само защото повечето хора всъщност не разбират за какво става въпрос. Те смятат, че резултатите от ДНК теста доказват нечия вина. Но това не е вярно. Невинаги. Те могат да докажат само вероятност, да потвърдят, че има шанс пробите да са от подсъдимия. Но както знаят всички, които са ходили във Вегас, шансовете невинаги се отплащат така, както очакваме. Замислете се — дори и под ноктите му наистина да е имало нейна кожа, нима това доказва, че тя е извършила убийството? Или просто доказва, че двамата са прекарвали много време заедно, част от него — в голяма близост, а това никога не е било оспорвано. Кери обясни, че двамата с Джо са имали кратка схватка, когато той й е съобщил, че слага край на връзката, и реакцията й е обяснима. Толкова ли е трудно да повярва човек, че кожата й се е озовала под ноктите му по време на тази схватка? Прокурорът говори за нашите «невероятни обяснения», но не са ли те много по-достоверни, отколкото твърдението, че тази дребна млада жена е извършила убийството? Мисля, че е точно така. Ако се вслушате в гласа на сърцето си, вие също ще се съгласите с мен.

И най-сетне идва ред на показанията на Андреа Макнотън. Не ме разбирайте погрешно — госпожа Макнотън е жертва в този случай също като Кери, също като Джо Макнотън. Не оправдавам стореното от нея, но го разбирам. Мисля, че всички го разбираме. Но фактът си е факт — тя ни излъга за случилото се по време на срещата си с Кери Делкентън. Лъжеше непрекъснато и съзнателно с единствената цел да види Кери несправедливо обвинена в убийството на съпруга й. И което е още по-лошо, тя си е осигурила помощта на полицейските служители, верните приятели на Джо, за да постигне целта си да обвини Кери Делкентън. Стореното от нея поставя под въпрос всичко, което каза, а също и всичко, което стори прокурорът, който умишлено я призова на свидетелското място. Като отстраните от уравнението Андреа Макнотън, с какво разполага обвинението? С множество доказателства, които свързват Кери с Джо Макнотън или потвърждават, че свързаните с убийството му предмети са излезли от нейния апартамент. И какво от това? Кое от тези доказателства свързва Кери със самото убийство? С какво разполага обвинението, за да докаже, че тя е извършила престъплението? С нищо. С абсолютно нищо.

Бен се постара да застане непосредствено пред съдебните заседатели. Внимателно се вгледа в очите на всеки и продължи:

— Този процес е коренно различен от другите, в които съм участвал, и то много повече, отколкото можете да си представите. Но ето какво го отличава преди всичко: в повечето случаи ми се налага да убеждавам съдебните заседатели, че моят клиент не е извършил престъплението, без да имам и най-малка представа кой е истинският извършител. Не и този път. Този път знам с абсолютна сигурност кой е убиецът. Кери подробно ви разказа какво и защо се е случило. И никой не ви е дал причина да не вярвате на думите й. Тъкмо обратното — те са съвсем смислени и обясняват всички доказателства, изнесени по време на процеса.

Кърк Делкентън е бил с нестабилна и разстроена психика, и то от доста време. Имал е криминално досие. Бил е безработен и нещастен. Живеел е под прага на бедността. Страдал е от ниско самочувствие. Срамувал се е от себе си. Измъчвали са го терзания за собствената му сексуална идентичност. Накратко, той е точно човекът, който би могъл да извърши жестоко престъпление. Нещо повече — за разлика от сестра си той е притежавал физическата сила и мотива, за да го направи. Всички най-отблъскващи страни на престъплението — обезобразяването на тялото, излагането на трупа на показ, изписаната с кръв дума «неверник» — до една, насочват към това, че убиецът е бил мъж. Съпоставете това с твърденията на обвинението, че отвратителното престъпление е извършено от едно деветнайсетгодишно момиче. Кое ви се струва по-вероятно? Длъжни сте да се запитате. Или, ако си послужим с термините, които съдията скоро ще обсъди с вас: има ли място за основателно съмнение?

Той направи още една пауза и отново погледна всеки заседател в очите.

— Според мен има. А мисля, че и според вас.

* * *

След като пледоариите приключиха, съдията даде наставления на съдебните заседатели — дълги напътствия, облечени в тежка правна терминология. Бен знаеше от опит, че тези инструкции рядко влияят на съдебните заседатели, ако те вече са взели решение. В този случай с изключение на напътствията, напомнящи им за «основателното съмнение», от указанията нямаше никаква полза. Всичко щеше да се реши, докато съставът обсъждаше дали Кери е виновна, или не. Ако я сметнеха за невинна, тя щеше да си тръгне свободна. Но ако я признаеха за виновна за извършването на тежко престъпление, нямаха друга възможност, освен да й отредят най-тежкото наказание.

Най-сетне съдията отпрати съдебните заседатели, а Бен, Кристина и Кери потънаха в мъчителното очакване. Бен продължаваше да смята, че повечето от съдебните заседатели вече са стигнали до заключение, каквото и да бе то, от което следваше, че дебатите им няма да траят дълго. Но човек никога не може да бъде сигурен. Цял час чакаха в съдебната зала. След още един час Кристина изпрати да им купят сандвичи. Час по-късно съдът затвори, но съдията позволи на заседателите да продължат обсъждането. Очевидно и той таеше надежда, че делото ще приключи бързо.

Стъмни се. Бен започна да обмисля дали не е по-добре да се приберат у дома.

— Ако съдебните заседатели стигнат до присъда, ще ни позвънят — обясни той на Кери. — Нищо няма се случи, докато отново не се върнем в съдебната зала.

Кери кимна. Все още се държеше, като се има предвид всичко, което бе преживяла, но напрежението личеше по лицето й.

Кой на нейно място не би бил разтревожен, след като съдбата му се решава в съседната стая!

— Ти си отивай, ако искаш, Бен, аз ще остана още малко.

— Сигурна ли си? — попита той и погледна часовника си. — Ще пропуснеш «Ксена».

Тя леко се усмихна:

— Животът иска жертви.

Бен реши да остане. Усещаше, че Кери има нужда от някой до себе си. Дори нещо повече. Усещаше, че тя има нужда от него. А и той самият искаше да остане с нея.

Не беше лесно да намериш за какво да си бъбриш с човек, който знае, че в съседната стая дванайсет души решават дали да бъде екзекутиран. В сравнение с това всичко останало изглеждаше някак тривиално. И наистина беше такова.

— Имаш ли представа какво ще правиш, след като излезеш оттук? — оптимистично подхвана Бен.

— Ами… определено няма да се върна към стриптийза — отговори Кери. — Проблемът е, че не знам какво друго ми остава. Не притежавам никакви други умения.

— Защо не потърсиш работа в гимнастически салон?

— Като каква например?

— Като инструктор по аеробика. Сигурен съм, че едва ли искат човек да е завършил колеж, а кой би могъл да се справи по-добре от теб? Ти тренираш всеки ден и поддържаш страхотна форма. Опитай и ще видиш, че хората ще се редят на опашка, за да се запишат в твоята група с надеждата, че ако тренират като теб, може и да изглеждат като теб.

— Много си мил, Бен — уморено се усмихна Кери. — Наистина си много сладък. — Сетне се обърна към Кристина и попита: — Не е ли сладък?

— Нали затова работя при него през всичките тези години! — кимна тя.

— Наистина ли? — По лицето на Кери заигра закачлива усмивка. — Аз пък мислех, че си влюбена в него.

— Моля?

Кери разпери ръце:

— Извинявай, не смятах, че разкривам някаква държавна тайна.

— Деца! — възкликна Кристина. — Мислят, че хормоните на всички бушуват като техните.

— А според мен твърде пламенно отричаш — лукаво я погледна Кери.

— Успокой се, Кери. Целият е твой. Отивам да взема кафе.

Кристина стана и побърза да напусне съдебната зала.

— Съжалявам — изрече Кери. — Не исках да я прогоня.

— Не си я прогонила. Тя мрази да чака толкова дълго.

— Е, господин адвокат, какво мислят съдебните заседатели според теб?

Бен поклати глава:

— Вече съм бил на достатъчно много съдебни процеси и знам, че след като всичко приключи, съдебните заседатели са непредсказуеми. Все едно да залагаш на зарове. Знаеш какво трябва да стане, но невинаги става така.

Ръката на Кери се стрелна ненадейно и стисна дланта на Бен:

— Бен, мислиш ли, че ми повярваха?

Бен се вгледа в прекрасните й сини очи. Имаше думи, които той искаше да изрече и знаеше, че тя иска да чуе. Но не можеше да й каже нещо, в което самият той не беше сигурен. Щеше да забележи липсата на откровеност в погледа му и това щеше да е още по-лошо от мълчанието.

— Надявам се — каза най-сетне. — Надявам се.

* * *

Часове по-късно вратата на стаята за размисъл леко се открехна. Една дума бе прошепната на пристава, който незабавно се отправи към кабинета на съдията. Минаваше единайсет и половина, но това не попречи на Кейбъл отново да свика всички в залата. Явно и той искаше да се свършва най-сетне.

— Пристав — нареди Кейбъл, докато се връщаше на съдийската маса, — съберете всички в залата и се свържете със страните. Ще обявим присъдата.