Уилям Бърнхарт
Многолико правосъдие (46)

45.

Съдебните заседатели не бяха единствените хора в залата със слисано изражение. Всички присъстващи — зрители, свидетели и служители — бяха еднакво изненадани. Половината от репортерите бяха скочили на крака и се бяха запътили към изхода с мобилни телефони в ръка, за да съобщят за този нов обрат в хода на делото. Съдията яростно блъскаше с чукчето по масата в опит да въдвори някакво подобие на ред.

— Ако не запазите тишина, ще опразня залата! — извика той. Погледна към свидетелката от високото си място, на лицето му бе изписана смесица от подозрителност и загриженост. — Млада госпожице, разбирате ли какво казахте?

— Да, Ваша чест, но това е истината. Не можех да го кажа преди, но сега, след като Кърк вече го няма, трябва да бъда честна. Не желая да отида в затвора заради нещо, което не съм направила, а не искам подобна участ да сполети и Андреа Макнотън. Беше Кърк, Господ да се смили над душата му. Кърк го извърши.

Бен отново зае позицията си зад подиума, за да продължи разпита:

— Кери, би ли могла да се върнеш малко назад и да обясниш на всички какво се случи, след като Андреа Макнотън си тръгна от апартамента? В нощта, когато е бил убит Джо Макнотън.

— Джо дойде у дома около час след като тя си бе отишла. Вече наближаваше полунощ. Очевидно Андреа се бе прибрала и му бе поставила ултиматум. Не му беше дала никакъв избор. Не мисля, че той искаше да прекъсне връзката ни — поне не още. Смятал е, че разполага с още няколко месеца, за да… ме използва, преди да сложи край. Но Андреа бе успяла да се наложи. Затова той дойде у дома и съвсем ясно ми заяви, че всичко е приключило. Че това е краят. Че няма да има никаква сватба и че никога повече няма да го видя.

— Ти как прие тази новина?

— Недобре. Но моята реакция бе нищо в сравнение с тази на Кърк.

— Обясни ни, ако обичаш.

— Кърк все още беше там и беше малко възбуден след сблъсъка си с госпожа Макнотън. Откакто я бе изхвърлил от апартамента, не спираше да злослови и за двамата, та чак пяна излизаше от устата му. С Кърк бяхме много близки. Винаги е било така. Той искаше да ме защитава. Смяташе, че е негов дълг да се грижи за мен. А трябва да разберете и още нещо — не само аз очаквах с нетърпение сватбата си с Джо, не само аз виждах в нея избавлението си. Същото се отнася и за Кърк.

— Кърк имал ли е… емоционални проблеми и преди това?

— О, да. Точно затова го изключиха от гимназията. Няколко пъти беше арестуван от полицията в Страуд за прояви на хулиганство и за други дребни провинения. Знаех, че той се нуждае от професионална помощ, но нима можехме да си го позволим? Парите едва ни стигаха, за да се прехранваме. — Кери пое дълбоко дъх и продължи: — Страдаше от свръхсилна параноя, че всички се опитват да се докопат до него или до мен. Освен това имаше и редица… сексуални проблеми. Така и не разбрах дали е гей, бисексуален и въобще какъв точно. Според мен и самият той не знаеше. Беше объркан. Добавете и другите ни тревоги и ще добиете представа колко сериозно беше положението. Колкото и да обичах Кърк, трябва да призная, че той беше сериозно болен. И когато Джо пристигна и ми съобщи, че всичко свършва, това преля чашата. Брат ми направо откачи.

— Нападна ли Джо във вашия апартамент?

— Опита се. Всички се борихме известно време. Сигурно кожата ми под ноктите на Джо е оттогава. Но Джо беше по-едър, по-силен и умееше да се бие много по-добре. Изблъска Кърк и успя да излезе.

— Какво стана след това?

— Кърк съвсем рухна. Искам да кажа, че никога преди не бях го виждала в такова състояние. Крещеше безпаметно: «Никой не може да се отнася с Кери така! Ти превърна сестра ми в курва!». Всякакви лудости. Наистина лудости. А след това ме изгледа с най-ужасното изражение, което съм виждала през живота си, и каза: «Кери, ще убия това копеле. Ще го нарежа на парчета, докато не остане нищичко от него».

Стоицизмът, който Кери бе проявила при предишните си показания, се беше стопил. Очите й бяха разширени. Гърдите й трескаво се повдигаха, ръцете й трепереха.

— Опитах се да го спра. Наистина се опитах. Но нищо не можех да направя. Той навлече чифт ръкавици, след това изтича в кухнята и грабна един от кухненските ми ножове. Прокурорът беше прав. Ножът наистина е мой, както и веригите. Кърк ги взе от спалнята ми. Опитах се да му препреча пътя, но той беше твърде силен и… аз… — Гласът й заглъхна. — Изхвърча навън, като непрекъснато повтаряше как ще убие този неверник, това копеле ченгето. Как щял да го накара да си плати.

— Ти обади ли се на някого?

— Не. Моля се на Бога да бях го сторила. Но не исках да забърквам брат си в неприятности. Макар да бе осъждан само за дребни провинения, в досието му имаше вече две присъди. Познавате законите в Оклахома — осъдеха ли го пак, можеше да получи двайсет години. Освен това не смятах, че в действителност ще направи нещо. Предположих, че след няколко минути ще се успокои, или пък няма да успее да открие Джо, или че дори да го намери, Джо е много по-силен него. Но Кърк вероятно го е нападнал изневиделица и… и…

Кери се разплака и зарови лице в скута си.

— Кърк не беше лош човек, наистина не беше — простена глухо. — Просто беше объркан. Ужасно объркан. Но когато научих за случилото се, когато разбрах колко жестоко е било убийството, как е бил обезобразен трупът и че върху гърдите му с кръв е било написано «неверник», разбрах, че това е дело на Кърк. Бях сигурна.

Бен замълча и позволи на всички да си поемат дъх.

— Кога за последен път видя Кърк?

— След убийството той не се върна повече в апартамента. А след първия ми процес изчезна съвсем. Докато не се появи отново на покрива на банката. Предполагам, че е бил изтерзан от вината си заради стореното. А това, че е забъркал и мен в неприятности, вероятно още повече е влошило нещата. Сигурно страшно се е измъчвал.

— И точно това е причината за самоубийството му.

Тя кимна с все още наведена глава.

— Горкият, милият ми Кърк! Той ме обичаше толкова много. А сега го няма. Като всички останали в моя живот. Те просто… — Тя избухна в сълзи. Защитната преграда, която си бе изградила, за да даде тези показания, се срина. И цялата й мъка се изля навън.

— Нямам повече въпроси, Ваша чест — каза Бен.

* * *

Но прокурорът Лабел имаше.

— Много добре — каза съдия Кейбъл, след като даде на Кери малко време да се съвземе. — Искате да я разпитате ли?

— Да — каза Лабел и се изправи.

Бен никога през живота си не беше виждал човек, който да е изпълнен с такова нежелание да проведе кръстосан разпит, както Лабел в този момент. Едва ли някой завиждаше на онова, което трябваше да направи — да поеме нещата след подобно емоционално изявление, да бъде суров с младото момиче, което бе преживяло толкова много неща.

— Извинете за това, което ще кажа — започна Лабел, — но не мога да се освободя от мисълта, че това разкритие за нечия вина в последната минута е крайно удобно. — Бен знаеше, че той само се опитва да се държи нахакано. — Брат ви умира трагично и след това, раз-два, той става убиецът.

— Това е истината.

— Трудно ми е да повярвам.

— Вие не сте били там! — вдигна към него обляното си в сълзи лице Кери. — Аз бях. Прочетох го в очите му…

— А имате ли някакви доказателства за вината му?

— Вие разполагате с всички доказателства — изстреля в отговор Кери. — Но толкова много искахте да обвините мен, че не видяхте очевидното. Непрекъснато повтаряхте, че само един човек е имал достъп до веригите и до ножа. Но у дома живееха двама души — аз и Кърк. Не бих могла да убия Джо. Не съм достатъчно силна, за да завлека тялото му до площада и да го вържа за фонтана. Но Кърк беше. И го направи.

Лабел побарабани с пръсти по перилата.

— Простете, че ще кажа това, госпожице, но както сама изтъкнахте, вие сте заподозряна почти веднага след извършване на престъплението. Съдят ви — при това цели два пъти — по това обвинение. Признаят ли ви за виновна, ще ви екзекутират. Ако сте знаели кой е убиецът, защо, за бога, не го казахте досега?

От очите на Кери се стичаха сълзи.

— Кърк ми е брат! — изхлипа тя и сведе глава.

Мълчанието в залата се проточи.

След нейните думи каквото и да кажеше Лабел, нямаше да има значение. Той опита да приведе още доводи, но никой не се интересуваше от тях. Скоро се отказа и седна на мястото си.

— Много добре — каза съдия Кейбъл. — Предполагам, че с това защитата се оттегля.

Бен поклати глава:

— Не съвсем, Ваша чест.

Кристина се наведе към него:

— Какви ги говориш? Показанията на Кери бяха блестящи. Мисля, че съдебните заседатели й повярваха.

— Можем да направим нещо повече — прошепна в отговор Бен.

— Бен, не го приемай лично, но не разваляй онова, което вече сме постигнали. Време е да предадем делото в ръцете на съдебните заседатели. Ако призовеш друг свидетел, рискуваш да…

— Имаме още един свидетел, Ваша чест — обяви Бен и се обърна към залата. — Защитата призовава Андреа Макнотън.