Уилям Бърнхарт
Многолико правосъдие (27)

26.

— Пола!

Джоунс се втурна по коридора на болницата, шлиферът му се развяваше зад него. Зави зад един ъгъл, поспря се, огледа се и хукна в друга посока.

— Господине! — Сестрата на регистратурата се изправи. Но Джоунс вече бе стигнал до средата на коридора.

Тичаше и пред очите му минаваха номерата на стаите. 510, 512, 514… Ето я. 522.

Връхлетя върху вратата, но един униформен пазач му препречи пътя.

— Извинете, господине, но това е частна стая.

Джоунс се опита да се шмугне покрай него, но служителят не му позволи.

— Пола Конъли ли е вътре?

Очите на охранителя леко се присвиха:

— Мога ли да видя документите ви, господине?

— Нямам време за това. Трябва да я видя.

Полицаят категорично вдигна ръка:

— Заповядано ми е да не допускам вътре хора, които нямат право да влизат.

— Аз не съм сред тях. Аз съм Джоунс!

Служителят извади някакъв списък от джоба си и го прегледа:

— Как е малкото ви име?

— Джоунс. Просто Джоунс.

— Какъв се падате на госпожица Конъли?

— Ами май съм приятелят й. Вижте, трябва да вляза вътре! — Вратата се открехна и в процепа се появи познато лице. — Бен! Кажи на този пън да ме пусне!

Бен кимна на служителя:

— Пуснете го.

Пазачът се отдръпна от вратата.

Джоунс се втурна вътре.

— Каква е тая работа? Защо има охрана?

— Ще разбереш след минутка.

Джоунс влезе в стаята. Кристина седеше до леглото. А в леглото…

Лицето й беше смъртно бледо, дори устните й изглеждаха безцветни. На няколко места по лицето й се виждаха синьо-черни натъртвания. Във вените на китката й беше включена система, а на устата й имаше респираторна маска.

Джоунс съвсем грохна. Строполи се до леглото с разширени и пълни със сълзи очи.

— Какво се е случило?

— Не знаем със сигурност — отвърна Бен мрачно. — Някой я е нападнал, когато се е върнала в кантората. Явно е решил, че е мъртва, и я зарязал. Нямаме представа колко време е кървила. Първа я открила Кристина чак тази сутрин. За щастие отишла в кантората към четири и половина.

Джоунс внимателно подпъхна крайчеца на чаршафа, с който бе покрито крехкото тяло на Пола.

— Какво са й направили?

— Била е намушкана. Поне два пъти.

— С какво?

— Не знаем със сигурност. Вероятно с нож — извърна се Бен. — С много голям нож.

— Тя… тя…?

— Нищо не знаем, Джоунс — меко каза Кристина. — Лекарите още нищо не са ни казали. Раните са много сериозни. Едва дишаше, вероятно не би могла без респиратора. Изгубила е твърде много кръв, преди да я открия…

Тя поклати глава.

От очите на Джоунс бликнаха сълзи.

— Аз съм виновен!

— Моля?

— Пола искаше да се оженим. Знаех си, че искаше. Никога не е говорила за това, но аз… знаех. И най-странното е, че аз също го исках. Просто не можех да се накарам да произнеса думите. А сега… сега…

Бен положи ръка на рамото му:

— Джоунс, не се измъчвай. Не си могъл да знаеш.

— Трябваше. Трябваше да знам, че животът е безценен. И съвсем кратък. Не трябваше да губя толкова много време.

Кристина го прегърна. Бен стоеше смълчан до приятеля си. Само това можеше да направи в този момент. Със сигурност нямаше нужда от думи.

След като се наплака, Джоунс вдигна глава и прогони скръбта от очите си.

— Бен, днес няма да дойда в съдебната зала.

— Разбрано.

— Всички материали за процеса са готови. Не би трябвало да имаш проблеми…

— Не си го и помисляй, Джоунс.

— Трябва да остана при нея. Трябва. За всеки случай. Ако изобщо има някаква надежда.

— Знам. Не съм и допускал друго.

И това си беше самата истина. Знаеше, че Джоунс ще поиска да остане в болницата, дори и да пропуснеше началото на процеса, дори и шансовете на Пола да бяха… съвсем нищожни.

— Защо? — попита Джоунс и в тази кратка дума се съдържаха хиляди въпроси. — Защо някой би направил това?

— Не знаем — отговори Бен. — Но е била нападната в кантората. Няма следи от влизане с взлом.

— Но тя беше библиотекар, за бога! — извика Джоунс. — Никога не е причинявала на никого злина. Как е възможно някой да извърши подобна жестокост?

— Не мога да ти отговоря, Джоунс…

— Смяташ ли, че може да е свързано с проклетото дело «Делкентън»?

Бен се поколеба, преди да отговори. Трудно му беше да го каже, но не можеше да заблуждава Джоунс в такъв момент.

— Трябва да призная, че според мен нападателят я е взел за човек от екипа ми. Или за Кери. Или за мен.

— Така смятах и аз — въздъхна Джоунс.

— А също и аз.

Бен бавно се извърна. На вратата стоеше детектив сержант Матюс.

— Какво търсиш тук?

— Аз съм детектив, забравил ли си? Случаят е възложен на мен.

— Няма да стане!

— Вече е станало.

Бен погледна към Джоунс. Нямаше нужда да го разстройват още повече. Сграбчи Матюс за ръкава и го избута навън.

В коридора Бен притисна Матюс към стената и доближи лице до него:

— Не знам какво се опитваш да направиш, сержант Матюс, но…

— Опитвам се само да си върша работата. Наредиха ми да разследвам и аз разследвам.

— Не можеш да поемеш този случай. Твърде тясно си замесен. Настроен си враждебно към мен и към хората ми.

— Кой го казва?

— Не си играй игрички. И двамата знаем, че е така. Това се отнася за теб и за всичките ти приятелчета от «синята преса».

— Не знам за какво говориш.

— Глупости! Чуй ме, Матюс. Не искам ти да поемаш случая.

— Ами тогава подай жалба. Няма да умра от мъка, ако остана с един случай по-малко. Но докато съм натоварен с разследването, ще си върша работата.

— Веднага ще отнеса въпроса към шефа ви Блекуел.

Матюс се изхили:

— Да, това много ще помогне. Вие двамата нали сте близки. Кинкейд, изслушай ме, преди да излезеш от кожата си. Знам, че не ме харесваш, и те разбирам. Ти също не си сред любимците ми. Но проумей едно нещо — аз съм ченге. При това добро ченге. Винаги съм бил такъв. И си върша работата. Затова не обичам крадците и убийците да се измъкват ненаказани. Отнася се за Джо Макнотън, отнася се и за тази библиотекарка. Ако наистина искаш да се докопаш до негодника, който я е намушкал, трябва да си доволен, че аз се заемам със случая.

— Звучи страхотно на теория — каза Бен с премерен и равен тон. — Но какво ще стане, ако негодникът, който я е наръгал, е едно от твоите приятелчета от полицията? — Той се наведе и впи поглед в Матюс: — Или самият ти.