Уилям Бърнхарт
Многолико правосъдие (19)

18.

Матюс напусна кабинета си малко след пет часа и се запъти към колата си на подземния паркинг зад сградата на управлението. Щеше да се срещне с някои от момчетата в «На местопрестъплението» и заедно щяха да решат какъв да бъде следващият им ход. Затова беше малко разсеян, когато изневиделица го връхлетя стокилограмов ураган и го залепи за неговата «Тойота Селика».

— Какво… какво… — уплашено се ококори Матюс. — Какво става, по дяволите? Мам…

Огромна ръка запуши устата му.

— Само опитай да извикаш, и ще ти изтръгна езика, гадняр такъв! Честна дума!

Погледът на Матюс попадна върху лицето на нападателя. Ръката върху устата му отпусна хватката си, колкото да му даде възможност да говори.

Беше частният детектив Лавинг. При това направо бесен.

— Какво правиш тук? — изломоти Матюс.

— Ами тъкмо отивам на бейзболен мач, тъпако. Какво според теб правя тук?

— Сигурно шефът ти се е прибрал разплакан, задето съм се държал зле с него, и е пратил наемника си да се бие вместо него.

— Всъщност научих от друг човек. Бен не е споменавал нищо и вероятно никога няма да го направи. И нека ти кажа още нещо, скапаняко. Работата ми е точно това — да се бия за него. Освен това съм много добър в нея — завърши Лавинг, вдигна тялото на Матюс във въздуха и го стовари върху автомобила.

Заболя го, но за нищо на света не би го показал.

— Какво искаш, Лавинг?

— Искам да се оттеглиш, Матюс. Ясно ли е? Случилото се днес на четвъртия етаж е абсолютно неприемливо.

— Въпрос на гледна точка.

— В момента е важна единствено моята — заяви Лавинг и отново го вдигна и го стовари върху колата. — Кинкейд е моят човек, чат ли си? Никой да не го докосва.

— Какво става тук?

Отекнаха тежки стъпки. Скоро зад тях застанаха трима полицаи — Додс, Келъри и Мечока.

Лавинг пусна Матюс.

— Малко си поприказвахме, момчета. Това е всичко.

— Промъкна се зад мен и се опита да ми се нахвърли! — Матюс беснееше. — Хайде да му покажем какво се случва на ония, които посягат на полицаи!

Лавинг не изглеждаше особено уплашен:

— Я виж ти — сега, когато имаш подкрепление, изведнъж стана голям смелчага, а, Матюс! А преди малко едва не напълни гащите. Всъщност може и да си го направил.

— Опита се да играе грубо — обърна се Матюс към приятелите си. — Да ме сплаши.

Лавинг изви очи:

— Опитвам се само да водя разследването си, което, технически погледнато, е работа на полицията. И понеже вие не я вършите, трябва аз да се заема.

Матюс направо полудя.

— Нима ще търпим да ни говори така? Ще го търпим ли?

— Опитвам се да узная какво се е случило с Джо Макнотън в действителност. Мислех си, че вие, момчета, също се интересувате от това, понеже сте му били приятели. Но явно повече ви интересува как да тикнете зад решетките едно малолетно момиче. Или нейния адвокат.

— Адвокатът й се опита да ни направи на глупаци — обади се Келъри.

— Той стори каквото трябваше. Така че да прилагате «синята преса» върху него, е пълна дивотия. Само защото сред вас има някакъв разбеснял се кретен, не значи че всички трябва да се превръщате в такива.

— Ще търпим ли тези приказки? — изрева Матюс. — Ще позволим ли на този боклук да ни говори така?

— Наистина искаш да се биеш, нали? — сниши глас Лавинг. — Ето какво, жалко нищожество. Може би, само може би, желанието ти наистина ще се сбъдне. Само че няма да участваш заедно с трите си приятелчета. Ще бъдем само аз и ти. Никой друг. — Той се усмихна широко и заключи: — Сега ще има за какво да си мечтаеш, преди да заспиш, нали?

След това Лавинг насочи вниманието си към останалите:

— Преди малко бях искрен. Сигурен съм, че знаете какво става тук. Трябва да престанете с мръсните номера. Така е правилно, а някои от вас го дължат на Бен.

— Пълни дивотии — изръмжа Матюс.

— Така ли? Ето какво смятам аз: ако Кинкейд знаеше нещо, което би могло да ви помогне — на кой да е от вас — да се измъкне от скалъпени срещу вас обвинения, той не би се колебал нито секунда да се намеси. Независимо какво би му струвало това. Ако можеше да ви помогне, щеше да го направи. — Той спря и остро изгледа полицаите. — Жалко, че никой от вас, бранители на справедливостта, не може да се издигне до нивото му.

Без никакво предупреждение Лавинг се завъртя и заби подметката си в гърба на Матюс. Той изкрещя и се преви.

— Смятай това за отмъщение — заяви Лавинг. След това си тръгна, преди някой от останалите да се почувства длъжен да се намеси.

— Ужасно боли! — крещеше Матюс и продължаваше да се държи за удареното място. — Какво си си сложил на обувките?

Лавинг спря и изви пета нагоре, за да могат всички да видят.

— Бутони, нещастен кучи син такъв. Нали ти казах, че отивам да играя бейзбол.