Уилям Бърнхарт
Многолико правосъдие (16)

15.

Кристина откри Андреа Макнотън в безплатната кухня за бедни «Йоан 3:16». Разсипваше фасул и ориз в тенекиени съдове. След като се увери, че намеренията й са почтени, свещеникът, отец Дани, бе уведомил Кристина къде може да намери Андреа. Макар и предварително подготвена, Кристина трудно успя да съвмести реалния човек с образа, който имаше в представите си. В продължение на месеци името на Андреа Макнотън не слизаше от страниците на вестниците. Описваха я в най-различни роли. Скърбяща. Отдавна страдаща. Измамена. Повечето материали в «Уърлд» внушаваха, че тя е истинската жертва на това отблъскващо престъпление. Повечето от читателите му, особено жените, й съчувстваха и я бяха обявили едва ли не за трагична героиня подобно на Мерилин Монро или на принцеса Даяна.

Ако бяха разпространили нейни снимки как храни бедните, досега да са я провъзгласили и за светица.

Кристина изчака Андреа да приключи със сервирането на обяда, а това отне доста време. «Йоан 3:16» беше най-старият и най-голям приют за бедни в Тулса, който се бе заел с трудната задача да осигури храна за гладните. Стотина души, повечето от които възрастни мъже, бяха застанали на опашка за животоспасяващата порция храна. Някои си бяха осигурили подслон в постоянните приюти, но Кристина знаеше, че мнозина от хората щяха да се върнат на улиците, в кашона си под някой мост, в някоя канавка или друго пъклено място, което наричат свой дом. Това подсили решимостта й да продължи да прави вноските си в пенсионния фонд и да се бори с ежедневните предизвикателства на живота, за да поддържа ума си остър. Да си бездомен, не е лесна работа.

Кристина потупа по рамото жената зад плота веднага щом тя приключи разсипването на обяда.

— Госпожо Макнотън?

Андреа уморено извърна очи. Несъмнено през последните няколко месеца се бе научила да бъде предпазлива с непознати, които се обръщат към нея по име. Затова, макар да не се сети коя е Кристина, тя си спомни, че я е виждала в съдебната зала.

— Да?

Кристина протегна ръка:

— Казвам се Кристина Маккол. Работя с Бен Кинкейд.

Андреа извърна лице. И нищо чудно.

— Няма за какво да говорим.

— Искам да ви задам само няколко въпроса.

Андреа развърза престилката си.

— Моля ви, не искам да говоря.

Кристина я последва в кухнята.

— Знам, но е много важно.

Андреа продължи да се отдалечава от нея.

— Вече казах всичко. При това много пъти.

— Не и на мен.

Андреа рязко се обърна и в погледа й внезапно проблесна гневна искра:

— Не можете ли да ме оставите на мира?

Кристина се пресегна и взе ръката на жената в своята.

— Моля ви, отделете ми съвсем малко време. Знам, че сигурно ви е било ужасно тежко да изгубите мъжа, когото сте обичали. Но сега аз може да изгубя човек, на когото много държа. Не мога да стоя със скръстени ръце!

— Имате предвид Кери Делкентън ли?

— Не, нямам предвид нея. Тя е просто клиент, отношенията ми с нея не са лични.

— Толкова по-добре. Тогава нека ви осветля по въпроса, скъпа. Вашата клиентка го е направила.

— Разбирам, че това е вашето становище. Но, честно казано, не съм тук заради нея.

Лицето на Андреа се смекчи.

— Сигурно става дума за адвоката. За Кинкейд.

Страните на Кристина порозовяха.

— Да.

Андреа пое въздух, след това го издиша бавно и докрай, сякаш прогонваше демони от душата си.

— Нямах намерение да преследвам адвоката. Прокуратурата реши това на своя глава. Според мен това беше доста крайно, дори и при дадените обстоятелства.

— Това беше показно представление. Отчаяна маневра, за да може делото да бъде възобновено.

— Но проработи.

Кристина кимна:

— Точно затова искам да поговоря с вас. Сега повече от когато и да било.

Клепачите на Андреа потрепнаха уморено. Изглежда, бе станала по-отстъпчива, но не толкова поради чувството за дълг, а защото се усещаше изтощена, неспособна да събере достатъчно сили и да продължи битката.

— Извинете. Всичко наред ли е?

Кристина се обърна и видя възрастен мъж с бяла брада, който надничаше между летящите врати на кухнята.

— Добре съм — увери го Андреа и мъжът изчезна. — Това беше отец Дани от църквата «Сейнт Дънстан».

— Знам. Той ви е приятел, нали?

— И то какъв! Обича да ме наглежда. Много хора искат да разговарят с мен, дори и сега, толкова много време след убийството. Зяпачи, любопитни… Следователи. Всъщност най-често ми се обаждат други жени, които са били измамени и смятат, че сме сестри по съдба. Настояват да ми разкажат своята история. «И аз бях унизена — твърдят те. — И моят съпруг се подигра с мен.» А това, естествено, е последното нещо на земята, което искам да чувам. Затова отец Дани се грижи за мен. Той е много мил и внимателен човек.

Андреа направи знак с ръка към най-близката маса.

— Но вие не искате да говорим за това. А за какво?

Кристина погледна към записките, които бе нахвърляла в бележника си.

— Познавахте ли Кери Делкентън? Искам да кажа, преди… нещастието. — Наум се прокле заради непохватността си. Бен я беше предупредил, че няма да й бъде лесно да разговаря с една жена за убития й съпруг и още по-малко — за любовната връзка, която е имал той преди смъртта си. Но тя не подозираше колко истина се крие в думите му, докато не се взря в очите на Андреа — огромни, кафяви като на кошута. — Бяхте ли се срещали?

— Нека си помисля — каза Андреа с учудващо овладян глас. — Питате ме дали съм познавала мършава тийнейджърка с огромен бюст, която танцува гола в някакъв бар в най-долнопробния квартал в града? Мисля, че отговорът е «не».

— Но вие… сте научили за нея, нали?

— О, да, една загрижена приятелка реши, че трябва да знам. Така и не мога да си обясня защо. Хората просто не са способни да устоят на изкушението да се бъркат в работите на другите, нали? И най-много обичат да хвърлят голямата бомба. Като че ли все още сме малки деца: «Знам нещо, което ти не знаеш!» — додаде тя с напевен глас.

— И коя беше тя?

— Мардж Матюс. Също съпруга на полицай. Сигурно всички в участъка от известно време са знаели за връзката им. Само аз не подозирах нищо.

— Какво направихте, когато научихте?

— Най-напред ли? Плаках. След това плаках още. Плаках целия петък. Бях направо съсипана. Знаете ли, бяхме женени почти тринайсет години… Бях чувала хората да говорят за изневяра, но така и не бях разбрала какво точно означава това, не бях го усетила — до онзи ден. — Ръката й с красиво оформени и лакирани в яркочервено нокти се вдигна към челото. — Вероятно и досега щях да продължавам да плача, но същата нощ той си дойде у дома към единайсет часа. Това ме извади от летаргията.

— Изправихте ли се срещу него?

— Може и така да се каже. Нападнах го. Не преувеличавам. Съборих го на земята. Започнах да го удрям с юмруци по гърдите. Дойде му като гръм от ясно небе! — поклати глава тя. — Сякаш цялата ми тъга и отчаяние внезапно се бяха превърнали в гняв. В ярост. Дори го ухапах.

— Той противопостави ли се?

— Не особено. Разбира се, беше пиян. Беше излизал с момчетата. Може и да е бил с нея… сега, като знам. — Черните й от спиралата мигли потръпнаха. — Горкият пиян глупак! Нямаше представа какво се е случило, докато не изтрезня.

— Призна ли си?

— Накрая да. Мардж беше достатъчно мила да ми разкаже всякакви подробности. Нямаше как да се измъкне. Беше напълно разкрит.

— И какво стана после?

— Помолих го да се откаже от нея. Да престане да ме мами.

— И?

— Отказа. Тогава. Сигурна съм, че не му беше лесно да вземе това решение.

— Защо?

Андреа замълча. Явно й беше трудно да разказва тази част от историята не защото се срамуваше, а защото не можеше да намери подходящите думи. Погледна Кристина право в очите.

— Вие сте жена, разбирате ме.

— Благодаря ви.

— Омъжена ли сте?

Кристина поклати глава:

— Не, но съм била.

— Тогава ще разберете. С Джо се оженихме много млади. Ужасно млади. Бяхме все още деца. Бих искала да мога да кажа, че помежду ни съществуваше дълбока духовна връзка или нещо подобно, но истината е, че ставаше въпрос най-вече за хормони.

Кристина си позволи леко да се усмихне:

— Познато ми е.

— Да. Не че не го обичах с цялото си сърце. Но в началото той беше сила, с която трябваше да се съобразявам. В леглото. Не преувеличавам.

— Промени ли се това?

— Да, за съжаление. Знаете как става. Лошото на това, че двама души остаряват заедно, е фактът, че те и порастват заедно. Нашите… интереси се разминаха. Той много се промени, аз — също. Все още се държахме сърдечно и нежно един с друг, но… сексуално… — безсилно разпери ръце тя. — Откъснахме се един от друг. Така че не би трябвало да съм толкова учудена, че той има любовна връзка. — Андреа замълча. — Не би трябвало, но бях смаяна.

Кристина кимна. Андреа, изглежда, се бе отпуснала. Младата адвокатка почувства, че й олеква и дори е малко поласкана, задето тази жена не изпитва неудобство да обсъжда с нея интимни и неприятни въпроси.

— Какво направихте, когато той отказа да скъса с Кери Делкентън?

Отново прямият поглед и пак:

— Вие сте жена. Какво бихте направили вие?

— Щях… да разменя няколко думи с нея.

— Улучихте! — усмихна се тъжно Андреа.

— Сигурно е било неприятно.

— Много. Намерих я в отвратителния малък апартамент, където живееше и където се срещаше с Джо. Гледаше някаква програма с аеробика по телевизията и повтаряше упражненията. Беше облечена с един от онези спортни корсажи и лента за глава в същия цвят. Застана пред мен така — сребристоруса, с огромни гърди и спортна фигура. Хлапачката, с която съпругът ми бе решил да ми изневери. Щеше ми се земята да се продъни!

— Разговаряхте ли?

— Смятах, че ще прояви разум. Мислех, че като разбере за присъствието на друга жена, която няма намерение да се оттегля, сама ще се отдръпне.

— Не стана ли така?

— Не. Вместо това трябваше да чуя какви ли не глупости — какъв жребец бил мъжът ми, как двамата с него били създадени един за друг, каквото и да означава това! Може дори да са издълбали инициалите си в кората на някое дърво. Искам да кажа, че тя говореше като същинска тийнейджърка. Само дето мъжът, за когото ставаше въпрос, беше моят съпруг.

— Сигурно ужасно ви е заболяло.

— Стана още по-лошо. Каза ми, че не съм можела да задоволя Джо. «Не можете да му дадете онова, което иска. Той желае мен!» — така ми каза. — Андреа стисна челюсти. — Просто не бях в състояние да го преглътна.

Кристина се пресегна през масата и стисна ръката на Андреа.

— Ударихте я, нали?

— Откъде знаете?

— Аз щях да я ударя.

Андреа се усмихна едва:

— Боя се, че не става дума за най-обикновен шамар. Нахвърлих се върху нея, както срещу Джо. Сбихме се като котки. Търкаляхме се по пода, блъскахме се в спортните й уреди. Малката уличница ме омота цялата в смрадливия си спортен корсаж.

— И как завърши всичко?

— Дойде тежката артилерия в лицето на брат й Кърк. Живеели заедно. Разтърва ни, но не и преди да успея да я цапардосам няколко пъти — радвам се да го отбележа.

— И вие си тръгнахте, така ли?

— Не веднага. Най-напред трябваше да се справя с помията, с която ме заля Кърк. Познавате ли го?

— Не — отговори Кристина. — Виждала съм го в съдебната зала.

— Става дума за човек с тежки проблеми.

— Какви например?

— Какви ли не. Сексуална неопределеност. Неспособност да се задържи на работа. Чувство за религиозна вина. Освен това е напълно ирационален, що се отнася до сестра му. Той живее и диша в името на това момиче. Няма нищо, което не би извършил, за да я защити.

— Какво ви каза той?

— Не помня точните думи, но накратко ми каза да изчезвам и да не се приближавам повече до нея. Смяташе, че съм заплашила Кери с нещо. А и не беше много далеч от истината.

— Имали сте си причина.

— Така е, но той не гледаше на нещата по този начин. Затова си тръгнах. Реших, че ако бъркотията намери някакво разрешение, това няма да стане с помощта на малолетната проститутка и на ненормалния й брат.

— Може ли да ви попитам какво направихте сетне?

Андреа се облегна на стола си.

— Е, стигнахме и дотук. Няма да ви оставя с пръст в уста — горчиво се усмихна тя и Кристина за момент съзря бляскавата красота, за която бяха писали по вестниците. — Когато Джо се прибра у дома, аз се позовах на закона. Казах му, че ще разговарям с адвокатите си и че ще се разведа с него и освен това публично ще го обвиня в изневяра. Като се има предвид крехката възраст на половинката, която си беше избрал, бе възможно дори да го изхвърлят от полицията. Мисля, че това реши въпроса. В този момент той се огъна.

— И се съгласи да не се среща повече с нея?

— Съгласи се. И веднага отиде в дома й, за да й съобщи лошите новини. А вие знаете какво направи тя след това.

— Не съм уверена, че зная — каза Кристина. Не искаше да излага на риск връзката, която се бе установила между нея и тази жена, но трябваше да бъде искрена. — Така наречените доказателства на полицията срещу Кери не успяха да ме убедят. Смятам, че тя просто е била най-очевидната възможност. Ченгетата са заподозрели най-напред нея, а след това са изровили и подходящите доказателства.

— Грешите. — Андреа се огледа през рамо, сякаш да се увери, че никой не ги подслушва. — Напълно грешите.

— Знам, че смятате Кери за виновна, но…

— Не говоря за това. Имам предвид твърдението ви, че Кери е била първата заподозряна от страна на полицията. Не беше така. Очевидният заподозрян бях аз.

Кристина онемя. За пръв път чуваше за това.

— Опитах се да не го приемам много навътре. При всеки случай на убийство на семеен човек първият заподозрян е съпругът. При това съвсем основателно, защото в повечето случаи тъкмо той се оказва виновникът. И естествено изневярата е една от най-разпространените причини за подобни престъпления. А най-честият мотив са парите — а аз трябваше да получа много след смъртта на Джо. Така че в доста отношения аз бях идеалният заподозрян. Е, поне най-лесният. — Тя помълча малко и добави: — Все още ме боли, знаете ли? Да си припомням отново и отново това ужасно събитие. Да разбера, че хора, които ме познават, ме смятат за способна да извърша убийство. Беше страшно болезнено.

— Сигурно много бързо са разбрали, че не вие сте убийцата.

— Намериха си по-добър заподозрян, ако това имате предвид. Мисля, че все още щях да бъда подследствена или дори да лежа в затвора, ако в апартамента на вашата клиентка не бяха открили всички онези уличаващи я доказателства. Тогава тя стана главният им заподозрян.

— Кери смята, че вие сте изпратили ченгетата в апартамента й. Твърди, че вие сте насърчавали полицията да я преследва, за да й отмъстите за връзката й със съпруга си.

— Момичето е едва на деветнайсет години и мисли, че целият свят е един огромен сапунен сериал.

— Да смятам ли, че не ви интересува особено какво ще стане с Кери?

— Толкова ли ми личи?

— Ами опитахте се да й счупите носа в съдебната зала.

— Това беше доста показателно, нали? — Андреа стисна устни. — Сигурно трябва да съм й благодарна, задето не повдигна обвинение срещу мен.

— Бен я убеди, че това не е в неин интерес. Трябва да сте благодарна и на двамата.

— Права сте, разбира се. Но аз не съм благодарна. Ненавиждам я! — Стисна зъби. — И кой не би я мразил? Знам, че омразата е лошо нещо. Неведнъж съм разговаряла с изповедника си по този въпрос. Бях разтревожена и се молех на Бога за помощ. Но, по дяволите, ако нямам право да мразя жената, която е спала със съпруга ми, а след това го е убила, кого тогава?

Кристина не бе готова да спори по този въпрос.

— Научих, че покойният ви съпруг е разследвал мафиотската фамилия Катрона. Знаехте ли нещо по този въпрос?

— Не много. Не и подробности. Знам, че някой позвъни на Джо у дома няколко дни преди убийството и това обаждане много го разтревожи. Дотолкова, че тресна слушалката. Но не беше ядосан. Изглеждаше по-скоро притеснен. Или уплашен.

— Попитахте ли го какво става?

— Попитах го, но той не ми обясни, а само промърмори: «Катрона». Вероятно щях да го попитам отново по-късно, само че клиентката ви го уби, преди да имам тази възможност.

Кристина затвори бележника си.

— Мисля, че с това изчерпихме всичко. Благодаря ви, че се съгласихте да поговорите с мен.

Андреа махна с ръка.

— Няма нищо. Всъщност не беше чак толкова страшно. Вие сте добър слушател.

Кристина бе чувала това и преди, но й стана приятно.

— Може ли да ви се обадя, ако се сетя за още нещо?

— Разбира се. — Андреа замълча за момент и светлината в погледа й помръкна. — Наистина обичах Джо, нали разбирате това? Имахме проблеми, неразбирателство, сблъсъци. Може би не съм била идеалната съпруга, може би не съм му дала всичко, което е искал или от което се е нуждаел. Бракът не е съвършено нещо. Но дори и след като научих какво е сторил Джо, дори и след като разбрах, че ме е предал, аз все още го обичах. С цялото си сърце. Никога не съм искала да му се случи нещо лошо. Никога. Още по-малко пък — отмести поглед тя — нещо подобно. Толкова ужасяващо и страшно и толкова публично! Нито една съпруга не би трябвало да е подложена на подобно нещо. Нито една.

Кристина положи ръка върху рамото на съсипаната жена и кимна. Не можеше да възрази на думите й.