Марк Хименес
Цветът на закона (9)

8

В девет без четвърт на следващата сутрин Скот се появи в сградата на федералния съд. Гореше от нетърпение да предаде Шауанда Джоунс в ръцете на Боби Херин и да се върне към спокойния живот. Пред входа бе нападнат от телевизионни камери и репортери, които навираха микрофоните си под носа му и крещяха. Разблъска ги, повтаряйки неколкократно „без коментар“ и успя да се шмугне през широката врата. Взе асансьора до залата на съдия Бъфорд на петнайсетия етаж, където Боби Херин вече го чакаше, облечен в ужасния си костюм и вонящ на цигари. Влязоха през двойната врата и седнаха на първия ред, заедно с още куп адвокати, които чакаха разпити, мерки за неотклонение и присъди.

Вече три десетилетия съдия Бъфорд беше пълновластен господар в тази зала. Оглеждайки лицата на присъстващите — нервни тъмнокожи наркодилъри с федерални обвинения, престъпници с бели якички и светла кожа, добре облечени и изпълнени с високо самочувствие, за чиито данъчни измами и финансови престъпления държавата харчеше купища пари на данъкоплатците, които се питаха дали ще се приберат у дома под гаранция, или ще ги тикнат в килията за срок от пет до десет — Скот неволно се замисли за хората, чийто живот се беше променил след появата им в тази зала по волята на един човек. Но той разполагаше с върховната власт. Законът.

Съдебният пристав прочете първото дело, насрочено за деня:

— Съединените американски щати срещу Шауанда Джоунс.

Скот си сложи очилата — в съда той винаги носеше очила, смушка Боби и двамата заеха мястото си пред банката на защитата. Към тях се приближи надхвърлил трийсет мъж, който очевидно не беше новак в съдебната зала.

— Хей, Боби, откога си се включил в А-група? — иронично подхвърли той. — Не знаех, че работиш по това дело.

— Просто се опитвам да помогна на една невинна гражданка, попаднала в лапите на прекалено усърден прокурор, Рей — отвърна невъзмутимо Боби.

— Аха, ясно — засмя се онзи и протегна ръка на Скот. — Рей Бърнс, прокурор.

— Скот Фени от „Форд-Стивънс“ — отвърна на ръкостискането му Скот.

— Чух, че Бъфорд е назначил частен адвокат по това дело — каза Бърнс и огледа с интерес лицата на двамата юристи. — Значи ще искате освобождаване под гаранция, а?

— Не — поклати глава Скот. — Просто искам да постъпя правилно, като я предам в ръцете на специалист по наказателни дела.

— Да постъпиш правилно? — продължи иронично Рей. — А защо ми се струва, че ще искаш гаранция?

След тези думи Рей Бърнс, гадняр по природа, бавно се насочи към банката на обвинението. Дясното му рамо беше увиснало под тежестта на злобата, с която очевидно не се разделяше никога. Юристите на държавна работа винаги злобееха, когато срещу тях се изправяха адвокати на големи юридически кантори като Скот. Причината беше колкото проста, толкова и очевидна: големите юридически кантори не ги бяха избрали сред випускниците на ЮМУ, а това силно стесняваше възможностите им за професионално развитие. Ако младежите бяха добри, ги назначаваха в частни фирми. Ако не ги биваше, търсеха преподавателско място, а ако и за това не ставаха, приемаха офертата на Чичо Сам и работеха за държавата.

— Бърнс е гад — прошепна в ухото му Боби. — Натяга се с надеждата да го забележат и да го изтеглят във Вашингтон. Лепна доживотни присъди на двама от клиентите ми, обвинени за притежание на наркотици.

Една от страничните врати се отвори и в залата се появи странна тъмнокожа жена, облечена в бяла затворническа униформа. Скот я гледа в продължение на няколко секунди, преди да осъзнае, че това всъщност е Шауанда. Вчера изглеждаше ужасно, но днес приличаше на умираща. Придружаваше я същият тъмнокож надзирател, който, поддържайки я под мишниците, почти я помъкна към банката на Скот. Тя го зърна и лицето й потъмня.

— Добро утро, Шауанда.

Тялото й видимо трепереше. Скот изведнъж изпита желание да я прегърне и стопли, както правеше, когато Бу излизаше от басейна. Спря го единствено мисълта, че арестантката може да повърне направо върху скъпия му костюм.

— Кой е този, мистър Фени? — попита с тих глас жената, посочвайки с пръст към Боби.

— Твоят адвокат Боби Херин.

— Нали ти ми беше адвокат?

— Аз представлявам корпорации, а не престъпници, Шауанда. Искам да кажа хора, обвинени в престъпления. По тази причина реших да ти наема опитен адвокат по наказателни дела.

— Всички да станат! — извика съдебният пристав и присъстващите се изправиха да посрещнат съдия Бъфорд, който се появи от вратата зад съдийската маса.

Този човек беше олицетворение на федерален съдия: бяла коса, строго лице и очила с черни рогови рамки, дълга черна роба. Седна на банката, издигната над останалите с очевидното намерение да подчертае върховната власт на закона. За да го гледа в лицето, Скот беше принуден да вдигне главата си под ъгъл от двайсетина градуса.

— Седнете — нареди Бъфорд, прелисти документите пред себе си и погледна над очилата си първо към Рей Бърнс, а след това и към Скот, Шауанда и Боби.

— Съединените американски щати срещу Шауанда Джоунс — заговори най-сетне той. — Това е заседание за определяне на мярката за неотклонение.

Очите му отново се спряха върху лицето на Шауанда.

— Добре ли сте, мис Джоунс? — Гласът му прозвуча загрижено, като на баща, който пита малката си дъщеря дали се е ударила след падането от велосипед.

Шауанда кимна и той се обърна към юристите.

— Моля, представете се.

— Прокурор Рей Бърнс, от страна на обвинението — изрече в скоропоговорка Бърнс.

— А. Скот Фени от юридическа кантора „Форд-Стивънс“, представител на защитата — заяви на свой ред Скот. — Ако разрешите, Ваша Светлост, нека ви представя адвокат Робърт Херин, когото нашата кантора нае за защита на обвиняемата. Мистър Херин е известен и уважаван адвокат по наказателни дела в Далас, който притежава далеч по-голям опит от мен в тази област и ще предложи на обвиняемата една наистина компетентна защита. Моля съда да ми разреши да се оттегля от делото, като мястото ми бъде заето от адвокат Херин.

Съдията го наблюдаваше над очилата си. На лицето му бавно изплува иронична усмивка.

— Значи все пак решихте да не се правите на Атикъс Финч, а? — подметна той.

Скот благоразумно замълча. Усмивката на съдията премина в разочарована гримаса, която, по неизвестни причини, предизвика смут и тревога в душата на адвоката. Миг по-късно Бъфорд въздъхна, сведе очи към листа пред себе си и започна да пише. Скот знаеше, че попълва съдебния формуляр, в който официално отбелязваше, че защитата се поема от адвокат Робърт Херин, назначен на мястото на адвокат А. Скот Фени. Скот се почувства като дете, което ще излезе навън да играе.

— Щом мис Джоунс е съгласна — въздъхна съдията.

 

 

Шауанда Джоунс разтърка лицето си, но кожата й отказа да реагира. Не беше мигнала в продължение на четирийсет и осем часа, разяждана от наркотичен глад. Никога досега не беше оставала толкова дълго без хероин и имаше чувството, че ще падне и ще умре тук, в съдебната зала. Измъчваше я ужасно главоболие, не можеше да мисли. Цялото тяло я болеше, а кожата й настръхваше от студените тръпки, които периодично я разтърсваха.

Очите й бяха сухи и сякаш пълни със ситен пясък, но тя направи усилие и ги извъртя към белия мъж, който се беше изправил до нея. Робърт Херин, адвокат по наказателни дела. Беше нисък и с добре очертано коремче, а лицето му беше надупчено от прекараната в пубертета шарка. Тази сутрин явно беше пропуснал да измие кестенявата си коса, а евтиният му костюм буквално лъщеше под светлината на флуоресцентните лампи. Бялата му риза жълтееше, едното копче на яката липсваше, а на вратовръзката му сякаш беше поставен надписът Окончателна разпродажба в „Дж. К. Пени“! Нямаше никакво съмнение, че като проститутка Шауанда печелеше доста повече пари от този адвокат.

Тя бавно извърна глава към белия мъж вляво, мистър Скот Фени. Висок, рус и красив, облечен в елегантен тъмен костюм на райета, който меко лягаше върху широките му рамене; безупречно изгладена бяла риза с френски ръкавели, копринена вратовръзка в шоколадов цвят — коренна противоположност на гадните сводници в крайните квартали. Изражението му сякаш казваше Какъв жребец съм аз!

Жребец или хитрец?

Шауанда беше на двайсет и три. На петнайсет забременя и напусна училище. Образованието й приключи в девети клас, но това не означаваше, че е глупава. От предишните си контакти с американската правораздавателна система беше научила урок, който никога нямаше да забрави: богатият адвокат е добър адвокат, бедният не го бива за нищо. Тя насочи очи към съдията зад банката и тръсна глава.

— Не съм съгласна!

 

 

Сърцето на Скот замръзна в момента, в който думите на чернокожата жена достигнаха до съзнанието му. Съдията рязко вдигна глава и заби поглед в лицето на Шауанда Джоунс.

Скот я изгледа ледено, обзет от внезапното желание да я удуши.

— Какво означава това? — попита Бъфорд.

— Не съм съгласна — отвърна Шауанда, насочи треперещия си пръст към Скот и добави: — Аз съм невинна, Ваша Светлост, и искам адвокат да ми бъде мистър Фени!

Съдията свали очилата си и се обърна към Скот:

— Адвокат Фени, нима не сте обсъдили с клиентката си искането за смяна на защитника?

— Не съм, сър — колебливо отвърна Скот.

— Трябвало е да го сторите — отсече Бъфорд, обърна се към обвиняемата и попита: — Защо?

— Какво защо? — погледна го с недоумение Шауанда.

— Защо държите на мистър Фени?

— Защото му вярвам, господин съдия. Защото чувствам, че той може да докаже невинността ми.

— Адвокат Фени, обвиняемата има право да избере защитника си — отсече с нетърпящ възражение тон Бъфорд.

— Позволете ми да разменя две думи с нея, Ваша Светлост.

Съдията махна небрежно, а Скот се наведе към Шауанда и напрегнато зашепна в ухото й:

— Слушай внимателно, по дяволите! Моята кантора ти наема адвокат, защото аз си имам достатъчно работа, за да се мотая по съдилищата! Няма да те защитавам, и толкова! Затова ти предлагам да кажеш на съдията, че приемаш услугите на Боби!

Той се изправи и отново погледна към съдийската банка.

Бъфорд вдигна ръка и попита:

— Какво е крайното ви решение, мис Джоунс?

Шауанда погледна към Робърт Херин, адвоката менте, след което извърна очи към А. Скот Фени, адвоката оригинал. Помълча известно време, после посочи към Скот.

— Искам него!

 

 

— Пресвети боже! — изръмжа Дан Форд, дълбоко разстроен. — Една тъпа проститутка ни взема за заложници!

— Може ли да обжалваме назначението? — попита Скот.

— Не, по дяволите! Но дори и да можехме, едва ли щяхме да го направим. Подобно нещо би вбесило Бъфорд, при това за години напред.

— А аз какво да правя?

Дан закова очи върху лицето на протежето си, най-способния млад адвокат, на когото се беше натъквал от трийсет години насам. Момчето притежаваше огромна природна дарба — умен, съобразителен, сладкодумен, той умееше да измъква и последния цент от клиентите с усмивка. Вероятно по тази причина самият Дан го възприемаше като син.

— Ще задържиш Херин и ще го натовариш с черната работа: да пише исковете и жалбите и да се явява на всички предварителни заседания. Така фирмата ще е далеч от вестниците и телевизионните предавания. Предай на Херин изричното ни желание да се въздържа от всякакви интервюта, а ти — пръстът му се заби в гърдите на Скот — продължаваш да работиш за клиентите, които плащат добре!

Погледна часовника си и тръгна към закачалката зад вратата.

— Дръж ме в течение, Скот. Не искам никакви изненади.

Младият адвокат побърза да се оттегли, а Дан облече сакото си. Днес беше с черен костюм, защото трябваше да ходи на погребение.