Марк Хименес
Цветът на закона (28)

27

На другата сутрин Скот и децата нямаха проблеми при влизането в съдебната палата. Репортерите не крещяха въпроси, а камерите ги следяха от почетно разстояние. Дрехите на момичетата бяха безупречно съчетани по цвят. Бяха избрани от Бу, която доскоро упорито отказваше да ги носи въпреки заплахите на Ребека, но сега старателно преглеждаше гардероба си, защото си даваше сметка, че облеклото им е важно за майката на Пашамей.

Отново минаха покрай Делрой Лънд, който сякаш не беше мръднал от вчера насам. Само спортната страница на вестника му носеше днешна дата. Отново главите на присъстващите се извърнаха към тях, сякаш булка влизаше в църква; отново минаха по пътеката до първия ред и седнаха в очакване на сутрешното заседание. Скот отново размени погледи със семейство Маккол и Дан Форд. Бившият му шеф явно бе тук, за да стане свидетел на окончателното му поражение.

Скот бързо разбра, че Боби ще се окаже прав. Вторият ден на процеса се оказа много по-тежък. Първият свидетел на обвинението беше човекът, извършил ареста. Федерален агент Анди Едуардс, четирийсетгодишен, обясни, че е арестувал Шауанда Джоунс в шест следобед на шести юни, неделя, в апартамента й в Южен Далас. Прочел й правата, а след това извършил обиск на жилището с надлежно издадена съдебна заповед. По време на този обиск били открити и конфискувани пакети с хероин, дрехи, десет банкноти по сто долара и руса перука. След това обвиняемата била отведена в следствения арест, където дала доброволни писмени показания. В тях тя признала, че на 5 юни, неделя, е била в компанията на убития, правила е секс с него в Хайланд Парк, после двамата са се сбили, тя го е ударила, взела е парите и мерцедеса му, който по-късно изоставила близо до „Хари Хайнс“.

Рей Бърнс се насочи към мястото си. Очите му срещнаха погледа на Пашамей, която направи гримаса на отвращение и му се изплези. Той само поклати глава, но двама от съдебните заседатели — зъботехникът и учителят — забелязаха това и на лицата им се появиха усмивки.

За момента момичетата бяха най-силното оръжие на защитата и той възнамеряваше да го използва.

Скот стана и започна кръстосания разпит.

— Агент Едуардс, с какво се занимаваше мис Джоунс, когато я посетихте в апартамента й?

— Седеше на стъпалата и играеше с дъщеря си.

— Това ли е дъщеря й? — попита Скот и посочи Пашамей.

— Да, сър — кимна свидетелят. — Струва ми се, че е тя.

— Мис Джоунс направи ли опит да избяга?

— Не, сър.

— Оказа ли съпротива?

— Не, сър.

— А държеше ли се като убийца?

— Възразявам! — скочи от стола си Рей Бърнс. — Въпросът насочва към предположения.

Скот се обърна към съдията.

— Ваша Светлост, агент Едуардс е опитен служител на ФБР, който е извършил… — Хвърли поглед към свидетеля и попита: — Колко убийци сте арестували?

— Десетки.

— Който е арестувал десетки хора, извършили убийство — продължи адвокатът. — По тази причина той познава много добре тяхното поведение.

— Възражението се отхвърля.

— Агент Едуардс, в момента, в който арестувахте Шауанда Джоунс, тя държеше ли се като убийца?

— Не, сър.

— Обяснихте ли й, че я арестувате за убийството на Кларк Маккол?

— Да, сър.

— И какво отговори тя?

— Кой?

— Мис Джоунс.

— Не, сър. Тя така отговори: „Кой?“. Аз казах Кларк Маккол и тя рече: „Кой?“.

— Значи не е знаела кой е той?

— По всяка вероятност.

— Тя лично ли написа доброволните си показания в ареста?

— Не, сър. Записа ги стенограф, а след това ги разпечатахме. Мис Джоунс ги прочете, аз й ги прочетох, после ги подписа.

— Забелязах, че в тези показания тя не признава да е убила Кларк Маккол. Зададохте ли й този въпрос?

— Да, сър. Тя отрече.

 

 

Следващият свидетел на Рей Бърнс беше агентът на ФБР Уендъл Ли, експерт по криминалистика, който представи резултатите от изследването на веществените доказателства. Беше точен и методичен, като счетоводител, представящ тримесечния си финансов отчет. Бърнс го разпита за процедурите по приемане и изследване на доказателствата, с цел да се избегнат евентуалните грешки. След което премина към конкретната част.

— Агент Ли, при вас пристигнаха напоени с кръв парчета от килима на местопрестъплението. Това кръвта на Кларк Маккол ли беше?

— Да, сър. ДНК тестовете го доказаха по категоричен начин.

— А космите? На кого принадлежат те?

— Също на Кларк Маккол. Установихме го пак с помощта на ДНК анализ.

— От коя част на тялото бяха те?

— От черепа — отговори агент Ли и докосна дясното си слепоочие. — От тази област тук. Бяха изскубнати заедно с корените.

— Разкажете ни за дрехите.

— На изследване бяха подложени синьо поло, джинси и маратонки. Не открихме нищо особено.

— А чаршафите?

— Върху чаршафите нямаше семенна течност. Такава имаше в презерватива, който свалихме от члена на жертвата.

— Открихте ли нещо друго по тях?

— Да, сър. Генитални косъмчета, отговарящи на ДНК теста на Кларк Маккол, плюс синтетични влакна със светъл цвят.

— Изследвахте ли тези влакна?

— Да, сър. Те отговарят на влакната от русата перука, конфискувана от жилището на обвиняемата.

— Тази перука ли? — попита Рей Бърнс и вдигна прозрачен пластмасов плик. — Представена е в съда като веществено доказателство номер петнайсет.

— Да, сър.

— Разкажете ни за пръстовите отпечатъци.

— Такива бяха свалени от чашите, плота в банята, пистолета и автомобила. Всички принадлежат на Кларк Маккол и Шауанда Джоунс. С изключение на онези по оръжието на престъплението, които са само на Шауанда Джоунс.

— Имаше ли и други, неидентифицирани отпечатъци?

— Не, сър.

— Добре. Сега да се спрем на оръжието. Извършихте ли балистична експертиза на куршума двайсет и втори калибър, който открихте забит в пода на спалнята?

— Да, сър. Той е бил изстрелян от пистолета двайсет и втори калибър, който открихме на местопрестъплението.

— Което означава, че куршумът, убил Кларк Маккол, е бил изстрелян от пистолета на Шауанда Джоунс?

— Да, сър.

— Нямам повече въпроси.

Скот стана и пристъпи към свидетеля.

— Агент Ли, вие споменахте, че дрехите на обвиняемата са били конфискувани по време на ареста. Вярно ли е това?

— Да, сър.

— По тях открихте ли следи от кръвта на Кларк Маккол?

— Не, сър.

— А не очаквахте ли да откриете такива следи? Все пак жертвата е била застреляна от упор.

— Не и ако в момента на престъплението тя е била гола.

След този провал Скот се отказа да разпитва доктор Виктор Ърбайна, главен съдебен лекар на Далас. Той даде мнение, че смъртта е настъпила вследствие „огнестрелна рана в главата“, посочвайки предполагаемия час: „някъде около десет и половина вечерта в събота, пети юни“. След което добави подробности за входната и изходната рана, проследявайки пътя на куршума през мозъка. Другата причина да се откаже се съдържаше във факта, че това би удължило присъствието на патолога в съдебната зала, което би повлияло още по-зле на съдебните заседатели.

 

 

Днешният импровизиран обяд се състоеше от сандвичи с яйчена салата, приготвени от Пашамей Джоунс, увити във фолио и донесени в хладилна чанта заедно с любимата й кока-кола с ванилия. Скот направи кратко резюме на сутрешното заседание, а Пашамей се похвали:

— Мамо, аз се изплезих на мистър Бърнс!

— Това не е прилично, Пашамей.

— И той не е приличен. Трябваше да го чуеш какви неща говори за теб! Ушите ти щяха да пламнат!

— По-добре ли си, Шауанда? — попита Скот. — Ще можеш ли да дадеш показания?

— Кога?

— Утре.

 

 

Следобед беше изслушан агентът на ФБР Хенри Ху, експерт по криминалистика. Той се съгласи със становището на доктор Ърбайна за пътя на куршума през мозъка на Кларк Маккол, след което се впусна в дълго и изпълнено с подробности изложение, изразяващо експертното му мнение за начина, по който е било извършено престъплението. За целта прибягна до специално изработени графични изображения на фигурите на жертвата и убиеца във всички възможни пози, предшестващи убийството. Бяха записани резултатите от съответните измервания, а между фигурите бяха прокарани пунктирани линии на вероятните позиции, сред които се отличаваше дебелата черна черта на куршума, изминал пътя от дулото на оръжието до черепа на жертвата. Доктор Ху насочи дълга метална показалка към екрана.

— В момента на изстрела жертвата е била в полуклекнало положение. Стигнахме до това заключение, след като прекарахме права линия между изходната рана на черепа и мястото, на което куршумът се забива в пода. Ръстът на убития е метър и осемдесет. Ако е бил застрелян прав, пътят на куршума под наклон от двайсет и осем градуса би означавал, че извършителят е вдигнал оръжието над главата си и е стрелял. Доста трудно от физическа гледна точка изпълнение — доктор Ху направи демонстрация с вдигнати ръце, — освен ако извършителят не е бил необичайно висок. В случай обаче, че жертвата е била на колене, входната рана се оказва само на сто двайсет и пет сантиметра от пода. Пак е доста високо. Най-вероятно тя е била в полуклекнало положение, сякаш се е надигала от пода. При това положение главата се намира на около сто сантиметра от пода. Височината отговаря на изстрел, произведен от човек с нормален ръст, който държи пистолета пред себе си. Плюс-минус няколко сантиметра. — Агент Ху отново прибягна до нагледна демонстрация и заключи: — Така пътят на куршума през мозъка до мястото, на което се забива в пода, представлява права линия.

Съдебните заседатели започнаха да кимат, очевидно убедени от точността на анализа.

— Знаем още, че кичур коса на жертвата е бил изтръгнат от корен — продължи доктор Ху. — Действие, което изисква голяма физическа сила. Това ни води до следното заключение относно начина, по който е било извършено престъплението. Кларк Маккол е лежал на пода на спалнята, а извършителят го е сграбчил за косата и го е повдигнал на около метър от пода, след което е опрял пистолета в главата му и е натиснал спусъка. В резултат на изстрела тялото на жертвата е отлетяло назад и е паднало на пода — точно там, където е било открито. А в ръката на извършителя е останал кичур изскубнати косми.

Кларк Маккол бе изнасилвач, но бе умрял по ужасен начин. Симпатиите на съдебните заседатели продължаваха да са на страната на чернокожото момиченце на първия ред, но фактите си бяха факти. И те сочеха, че майката на това момиченце е убила Кларк Маккол.

Рей Бърнс се изправи и с тържествуваща усмивка заяви:

— Обвинението приключи с разпита на свидетелите, Ваша Светлост.

Скот забеляза погледите, които си размениха прокурорът и Маккол. Сенаторът леко кимна, очевидно доволен от хода на процеса. Без съмнение, той беше подхвърлил на Рей, че никога няма да забрави тази услуга, особено ако името на Бърнс се появеше в списъка на предложенията за високи постове във федералната съдебна система.

В следващия момент Скот улови погледа на Дан Форд, в който се четеше ням въпрос: И ти заряза кариерата си за тази убийца?!

Съдия Бъфорд закри заседанието. В девет нула-нула на следващия ден щяха да започнат пледоариите на защитата. Сега Скот трябваше да реши каква да бъде тя.

 

 

Вечерята на пода в кухнята приличаше на погребение.

— Всичко, казано от Ху, беше вярно, но това изобщо не доказва вината на Шауанда — отбеляза Боби. — Проблемът е, че в онази нощ тя е била в тази стая, борила се е с жертвата, а убийството е било извършено с нейния пистолет. Всеки разумен човек би приел, че тя го е извършила. Без показанията на Хана Стийл тезата за самозащита е несъстоятелна. Няма как да поискаме от съда да я оправдае на тази база. Освен това Шауанда не признава, че е застреляла Кларк.

— И какво ще правим?

— Трябва да отговорим на един въпрос, Скоти. Въпросът, по който заседателите на всяка цена трябва да получат яснота: кой е убил Кларк Маккол? След като не е Шауанда, значи е някой друг. Който е влязъл в къщата веднага след като тя си е тръгнала и преди Кларк да се надигне от пода и да се облече. Който е взел пистолета на Шауанда, опрял го е в главата на Кларк и е натиснал спусъка.

Скот въздъхна и поклати глава.

— Нещо ново от Карл?

— Ще се появи само ако е открил нещо.

— Е, за тази цел разполага с дванайсет часа. В момента ние имаме единствено твърденията на Шауанда. Нейните думи срещу намерените доказателства.

— Мама ще даде показания, така ли? — обади се Пашамей.

— Да, миличка. Трябва да го направи.

— А какво ще облече?

— Не съм мислил за това.

— По време на разпродажбата запазихме някои неща на мама — обади се Бу. — Искахме да ги дадем на майката на Пашамей, след като я освободят.

Скот се извърна към Карин.

— Ще помогнеш ли на момичетата да изберат нещо?

— Разбира се.

— Поне ще е облечена добре.

Замълчаха, продължавайки да дъвчат готовата мексиканска храна, която бяха купили по пътя насам. Скот разсеяно гледаше децата и се питаше какъв ли ще бъде животът на Пашамей, когато майка й бъде прехвърлена в килията на смъртниците. И след като екзекуцията стане факт. После изведнъж забеляза, че Бу държи вилицата с лявата си ръка.

— Ела тук, миличка — рече той.

Детето стана от пода и се приближи. Той взе станиоловата обвивка от купичката си и я прегъна във формата на буквата Г. После остави импровизирания пистолет на пода.

— Вдигни го, ако обичаш.

— Това да не е пистолет? — сбърчи вежди Бу.

— Да.

Момичето сви рамене, наведе се и вдигна станиола с лявата си ръка.

— А сега ме хвани за косата.

Тя се изправи пред него и сграбчи косата му с дясната си ръка.

— Опри пистолета до главата ми, сякаш искаш да ме застреляш.

Бу се подчини и станиолът докосна челото на Скот, малко над дясното око.

— Куршумът, убил Кларк, е проникнал в челото му над лявото око — отбеляза Боби.

— Което означава, че убиецът е бил десняк.

Гледайки вилицата в лявата ръка на Бу, Скот изведнъж си спомни, че при първата им среща Шауанда държеше писалката с лявата си ръка.

— Майка ти левичарка ли е, Пашамей?

— Да, сър, мистър Фени. Всичко прави с лявата ръка.