Марк Хименес
Цветът на закона (19)

18

За четири сезона в Първа дивизия на студентското първенство по футбол Скот Фени, номер 22 в отбора на ЮМУ, беше получил порядъчна порция контузии. Играеха срещу „Тексас“, „А & М“, „Небраска“ и „Оклахома“, чиито титуляри тежаха средно с 20–25 килограма повече от играчите на ЮМУ. Самият Скот поддържаше тегло от 88 килограма, беше силен, бърз и твърд. Но това не му спестяваше болката, когато 120-килограмовият защитник насреща му го посрещаше с мръсна хватка и го запращаше на твърдия терен. За споменатите четири сезона Скот мина през две операции на коляното, едно извадено рамо, пет счупени ребра, четири счупени пръста (един от тях два пъти). Два пъти му чупиха носа, получи и едно комоцио. А по-дребните рани и охлузвания, на които почти не обръщаше внимание, бяха зашити с общо 117 шева. Но Скот Фени не пропусна нито един мач.

Ставаше след всеки сблъсък, колкото и жесток да беше той. И винаги си отмъщаваше. Блокираше спринта на противника, отвръщаше на ритниците, бележеше точки. Отмъщението прогонваше болката. Тази сутрин бе станал с чувството, че се надига от удар, който никой защитник досега не му беше нанасял. Сенатор Маккол му беше показал какво означава истинска болка, но сега беше негов ред.

— Знам, че идеята беше моя, Скоти — обади се Боби. — Но май не е особено добра.

Скот вдигна глава към нощната панорама на града, погледна часовника си и стана.

— Идваш ли, или не?

— Идвам, разбира се — изправи се Боби. — Но имам чувството, че се качвам на борда на „Титаник“.

 

 

Очите на Мак Маккол се плъзнаха по голото тяло на Джийн Маккол, а в главата му изплува споменът за първия им сексуален контакт. Това се случи преди петнайсет години, само месец след като Джийн беше завършила юридическия и бе получила назначение в екипа му. Беше млада, стройна и секси, но най-важното беше, че не бе жена му. Защото жена му не беше нито секси, нито млада и стройна. По онова време беше на четирийсет и пет — точно колкото него. Но той изобщо не се чувстваше толкова стар, колкото изглеждаше тя. Марта приличаше на майка си, а тази жена не събуждаше кой знае какви сексуални апетити.

На четирийсет и пет Мак Маккол се чувстваше млад и изпълнен със сексуална енергия. Затова му трябваше жена, която също се чувства така, млада и похотлива. С Джийн правеха секс почти всеки ден, по всяко време и навсякъде — в кабинета, на задната седалка на служебната лимузина, в гардеробната на Сената. Тя имаше от онези женски тела, които карат мъжа да се чувства на двайсет и пет и да трепери от прилива на тестостерон. А сексуалната й енергия беше достатъчна, за да изсмуче силите на два пъти по-млад от него мъж.

Освен това Джийн беше мечта за всяка телевизионна камера: красива и сладкодумна, чаровна и интелигентна. Когато Мак започна да мечтае за Белия дом, в главата му се появи и един важен въпрос, който изискваше бърз отговор: дали първата дама трябва да прилича на бабичка или на манекенка? Отговор, който дойде за по-малко от минута. Той се разведе с Марта.

Тя обаче си намери един достатъчно гаден адвокат, който заплаши да потвърди предположенията на таблоидите, че сенатор Маккол поддържа извънбрачна връзка с член на екипа си. Това, разбира се, не беше кой знае каква новина на Капитолийския хълм. Но когато членът на Конгреса поглеждаше към Белия дом и кампанията му се базираше на консервативните семейни ценности, нещата ставаха по-други. Естествено, Мак Маккол умееше да прави сделки, когато се налагаше. Срещу 100 милиона долара Марта си затвори устата и се оттегли в Тексас.

А Джийн си струваше всеки цент от тези пари.

За съжаление годините си вземаха своето. На шейсет Мак Маккол вече не се чувстваше като на двайсет и пет. Нито като на четирийсет и пет, а дори и като на петдесет и пет. Не се чувстваше млад и жизнен, приливите на тестостерон го спохождаха все по-рядко. И по тази причина направи това, което прави всеки уважаващ себе си мъж с пари, който е стигнал шейсетте, а съпругата му е двайсет години по-млада от него. Отиде на лекар. И сенатор Маккол придоби нови навици: след сутрешния душ и бръснене си слагаше една специална тестостеронова лепенка, а вечер вземаше по едно хапче виагра. Правеше го не само заради собствените си фантазии, а и за да задоволи неотслабващия сексуален апетит на Джийн.

В момента тя лежеше гола на леглото. Тялото й все още беше невероятно стегнато и примамливо. Черната коса се спускаше свободно към раменете и твърдите й гърди, плоският корем нямаше следи от родилни белези, а стройните й крака изобщо не приличаха на пътна карта. Телевизорът работеше, но с изключен звук. Сложила изящните си очила „Кларк Кент“, Джийн делово почукваше по лаптопа в скута й. Тази вечер Мак нямаше намерение да рискува: преди около час, когато си глътна виаграта, той смени сутрешната тестостеронова лепенка с нова. В момента еликсирът на младостта бавно проникваше в кръвоносната му система, а малкото синьо хапче разширяваше артериите към пениса му. Тази комбинирана физиологическа атака водеше към крайната цел: внушителна и твърда ерекция. Горд от себе си, отново млад и жизнен, Мак се приближи до леглото и зачака очите й да напуснат екрана на лаптопа и да се извърнат към него.

Джийн го стори, след което вдигна вежди и се усмихна.

— Доколкото разбирам, тази вечер няма да гледаме „Дейтлайн“.

Мак нямаше как да чуе добавката поне първите пет минути от предаването, която се появи в главата й, докато сваляше очилата и слагаше компютъра на нощното шкафче до себе си. Тялото й се плъзна надолу в леглото, краката й се разтвориха. Той се просна отгоре й и безцеремонно проникна в нея, защото представите му за предварителна любовна игра се изчерпваха с прогнозите за фючърсните сделки с петрол. Докосването на тялото й беше магическо, особено след като бедрата й се повдигнаха и увиха около кръста му, ноктите й се забиха в гърба му, а едрите й гърди го притискаха. Торсът му започна да работи със силни, равномерни тласъци, като мощната помпа на петролен кладенец. Тази мисъл отново го накара да се запита на какви нива са затворили петролните фючърси, но в следващия момент тялото на Джийн изведнъж се вкамени.

— Спри, Мак, спри! — извика напрегнато тя.

Едната й ръка посегна към очилата, а другата натисна копчето на дистанционното. Дишайки тежко, той бавно се търкулна встрани.

— Какво има?!

— Гледай! — прошепна Джийн, заковала очи в телевизора.

Мак се обърна и видя лицето на мъртвия си син.

 

 

„Тази вечер ви предлагаме ексклузивно интервю от сградата на федералния затвор в Далас с Шауанда Джоунс, жената, обвинена в убийството на Кларк Маккол, син на сенатора Мак Маккол — водещ кандидат за президентския пост в предстоящите избори.“

На екрана се появи тъмното лице на Шауанда Джоунс, проституираща наркоманка и убийца. До нея седеше адвокат А. Скот Фени.

— Много е готин — отбеляза Джийн и това засили гнева, който се надигаше в душата на Мак.

„В интервюто участва и служебният защитник на обвиняемата, адвокат Скот Фени — продължи водещият. — Мистър Фени, защо решихте именно тази вечер да дадете интервю, след като от доста време медиите ви засипват с молби и настоявания за изявление по делото?“

„Защото вниманието ни беше привлечено от информация, която сме длъжни да споделим с обществеността — отвърна със спокоен, но твърд глас адвокатът. — И защото някои действия на сенатор Маккол попадат под квалификацията «възпрепятстване на правосъдието».“

„Сериозно обвинение, мистър Фени. Но нека първо да се върнем на събитията от нощта на пети юни, събота. Какво се случи тогава?“

Кръвното на Мак Маккол се вдигаше в синхрон с разказа на черната кучка. Тя описваше как Кларк й предложил хиляда долара за цялата нощ, качил я в колата си и я закарал в къщата на баща си в Хайланд Парк. Правил секс с нея, след което започнал да я бие и да я нарича „мръсна негърка“. Тя направила опит да се защити, ритнала го в слабините и избягала, като преди това си прибрала парите и ключовете от колата му. За последен път видяла Кларк жив, сгърчен на пода, обсипващ я с ругатни. Оръжието на престъплението действително било нейно, но не тя била пръснала мозъка на Кларк. Разказът най-после свърши и на екрана се появиха реклами.

По време на паузата Маккол крачеше из спалнята, гол и ядосан. А когато Мак Маккол бе ядосан, някой неизбежно го отнасяше. В случая този някой несъмнено се наричаше А. Скот Фени. Въпросът беше как точно да стане. Почти беше решил, когато предаването продължи.

Репортерът се обърна към адвоката: „Мистър Фени, вашата клиентка твърди, че Кларк Маккол е бил расист и брутален насилник. Но той вече не може да се защити. Какво ви кара да мислите, че съдебните заседатели ще приемат твърденията на една проституираща наркоманка?“.

„Фактът, че тя не е първата жена, пребита и изнасилена от Кларк Маккол.“

Всичкият гняв, който Мак Маккол беше изпитвал през своите шейсет години срещу конкуренти в бизнеса, политически противници и бившата си съпруга, изобщо не можеше да се сравни с чувството, което изпитваше в момента. Единственото му желание беше да убие Скот Фени, веднага!

„Преди една година Кларк Маккол е изнасилил и друга жена. Тя е направила официално оплакване срещу него, но го е оттеглила срещу сумата от половин милион долара, които й е предложил сенатор Маккол. Въпросната жена прие да даде показания на процеса срещу Шауанда.“

„За да потвърди твърдението й, че Кларк Маккол е бил насилник?“

„Да. Този човек е изнасилил и пребил още шест жени, които призовавам да се явят в съда и да спасят клиентката ми от смъртното наказание за престъпление, което тя не е извършила.“

По време на новата рекламна пауза Мак посочи компютъра на Джийн и я попита дали телефонният номер на Дан Форд е вътре. Тя отговори утвърдително.

Малко по-късно репортерът зададе следващия си въпрос: „А сега да се спрем на обвиненията ви, мистър Фени. С какво точно е възпрепятствал правосъдието сенатор Маккол?“.

„Ясно е, че делото срещу жената, обвинена в убийството на Кларк Маккол, ще се превърне в медийна сензация — започна Фени. — Убеден, че едва ли ще се намери подходящ служебен защитник за Шауанда, федералният съд възложи тази задача на мен.“

„Сигурно е било доста изненадващо за вас.“

„Да, особено в началото. Аз съм партньор в голяма юридическа фирма в Далас и времето ми е изцяло ангажирано с клиентите й. Но винаги съм вярвал, че професионален дълг на всеки адвокат е да защитава и клиенти, които не са в състояние да плащат за услугите му. По тази причина с готовност приех предложението на съда.“

„Както се казва, няма добро дело, което да е останало ненаказано.“

„За съжаление е така. Лично се убедих колко верни са тези думи. Очаквах враждебна реакция от клиентите, които не харесваха това, което вършех, но не очаквах, че сенатор Маккол ще се опита да ме унищожи.“

„В какво се изразиха тези опити?“

„Първо накара моя шеф да ми окаже натиск, за да не включвам в защитата си данни от престъпното минало на Кларк. Защото не желаел името на сина му да бъде окаляно. Но животът на Кларк Маккол е преминал в калта.“

„А вие отказахте да изключите тези данни, така ли?“

„Категорично. Това би било неетично, във вреда на Шауанда. Тя има право на най-добрата защита, която мога да й предложа. И ще я получи.“

„Какво още направи сенаторът?“

„Свърза се с щатския прокурор на Тексас, който ми предложи сделка: двайсет години за Шауанда, ако не отваряме дума за миналото на Кларк. Разбира се, ние отхвърлихме това предложение, защото клиентката ми е невинна.“

„И какво последва?“

„В дома ми се появиха агенти на имиграционната служба, които арестуваха икономката ми — момиче от мексикански произход на име Консуела. Тя живее от две години при нас и се е превърнала в част от семейството ни.“

Очите на Фени видимо овлажняха.

„Имаше ли зелена карта?“

„Не.“

„Пребивавала е нелегално в Америка?“

„Да.“

„И вие го знаехте?“

„Вижте, можем да обсъдим с подробности важността на имиграционните закони, но тук става въпрос за друго: сенатор Маккол злоупотреби с политическата си власт във Вашингтон, за да арестуват една обикновена домашна помощница в Далас.“

„С цел да ви притисне?“

„Да.“

„Успя ли?“

„Не. Аз никога няма да позволя натиск във вреда на клиента си. С действията си сенатор Маккол стори зло на едно бедно мексиканско момиче.“

„Това едва ли е мъдър ход, предвид многобройните гласоподаватели от латиноамерикански произход в Америка — отбеляза водещият. — Какво се случи после?“

„Сенатор Маккол упражни натиск, за да ме изхвърлят от клуба ми, от фитнес залата и голф клуба, а съпругата ми беше извадена от организацията, където се занимаваше с благотворителна дейност.“

Водещият си позволи шокирано изражение и промърмори: „Нима е паднал толкова ниско човекът, който се стреми към президентския пост?“.

„За съжаление.“

„Това ли е всичко?“

„Не, за жалост. Поради факта че неподчинението ми продължаваше, сенатор Маккол използва влиянието си във финансовите среди и съответната банка анулира кредитите, които беше отпуснала за дома и автомобилите ми. В момента имам десетдневен срок да погася задълженията си за колите и трийсет, за да изплатя къщата. В противен случай ще ги загубя.“

„Господи, не говорите сериозно!“

„Боя се, че говоря абсолютно сериозно.“

„Вече ме е страх да попитам, но все пак — има ли още нещо?“

„Да, има. След като репресиите му не дадоха резултат, Маккол поиска услуга от един мой клиент: Том Дибрел, строителен предприемач в Далас.“

„Каква услуга?“

„От Том научих, че преди десетина години Маккол заплашил да блокира законопроект, за който настоявал собственикът на ипотеката върху бизнес центъра на Дибрел. Настоял да се разсрочи ипотеката върху небостъргача, а след това използвал влиянието си, за да възложи на Дибрел няколко големи държавни поръчки.“

„И сега е поискал от Дибрел да му върне услугата, така ли?“

„Да.“

„Какво по-точно е поискал?“

„Да ме уволни като негов адвокат.“

„И той го направи?“

„Да, направи го.“

„Как ви се отрази това?“

„Том беше най-важният ми клиент. Плащаше на фирмата хонорари в размер на три милиона долара годишно.“

„Това са много пари! Значи уволнението ви от страна на мистър Дибрел е нанесло сериозни вреди на професионалната ви кариера.“

„Точно така. Но аз съм тук, пред камерите на националната телевизия, за да съобщя на сенатор Маккол, че ще защитавам мис Джоунс с всичките си сили и способности, въпреки опитите му да ме унищожи. А доказателствата за расизма и насилието на сина му ще бъдат предоставени пред съда. Мога да го уверя, че Шауанда Джоунс ще получи най-добрата защита.“

Телефонът иззвъня в момента, в който пуснаха реклами. Беше Делрой, от Далас.

— Гледаш ли? — попита той.

— Гледам — неохотно отвърна Маккол.

— Още ли смяташ, че можеш да го поставиш под контрол?

— Сега вече искам да го нараня. Пусни в ход оная афера за жена му с треньора по голф.

— Добре, но… Бихме могли да го нараним доста по-силно и едновременно с това да го контролираме.

— Искаш да кажеш, че… — Мак не довърши мисълта си, защото не желаеше да уточнява нещата в присъствието на Джийн. Но Делрой беше наясно.

— Точно това искам да кажа — изръмжа той. — Получи се с онзи мексикански наркобарон, защо да не се получи и с шибания адвокат?

— Не знам, Делрой. Тези неща са…

Извърна се към телевизора. Водещият беше застанал директно пред камерата.

„Що за човек е този, който се опитва да унищожи един адвокат само защото изпълнява професионалния си дълг? — патетично попита той. — Адвокат, който поема защитата на чернокожа жена, обвинена в убийството на бял мъж? Очевидно сенатор Маккол не се спира пред нищо.“

Кръвното на Маккол моментално скочи, гневът отново заклокочи в гърдите му. Притисна слушалката до устните си и процеди:

— Направи го!

Беше почти сигурен, че вижда злобната усмивка на Делрой.

Репортерът на екрана се обърна към госта си.

„Благодаря за участието ви, мистър Фени. Преди да гласува на предстоящите избори, американският народ трябва да знае що за човек се е устремил към най-високия пост в страната. Вие сте смел човек, мистър Фени. Но сенатор Маккол е богат и влиятелен, не се ли страхувате, че ще получите нови удари?“

„Той вече не може да ме нарани.“

Мак Маккол влезе в дрешника, взе магнума, който държеше на един от рафтовете и се върна в спалнята. Прицели се в образа на А. Скот Фени на екрана и натисна спусъка.

— Мога и още как! — вбесено изръмжа той.

 

 

Скот изкара ферарито от паркинга на федералния затвор и подкара по тъмните и необичайно пусти улици в центъра. В главата му изплува спомена за последния му мач в университетския отбор. Тогава той излезе на опустелия тъмен терен, застана в центъра и бавно се огледа. Знаеше, че всичко е свършено, и просто се сбогуваше с тази част от живота си.

Завари Ребека в кухнята, вперила поглед в телевизора. Предаваха късните новини.

„Допитване до общественото мнение, проведено веднага след интервюто на Шауанда Джоунс, показа рязък спад в рейтинга на сенатор Маккол — обяви говорителката. — Процентът на хората, които биха гласували за него, спадна до едноцифрено число. Този факт може би ще сложи край на амбициите му за Белия дом.“

— Подредих го, мръсника! — тържествуващо рече Скот.

В погледа на Ребека се четеше дълбоко отчаяние.

— Не — поклати глава тя. — Ти просто разби живота ни заради една курва!