Марк Хименес
Цветът на закона (10)

9

Повечето от съседите на Кларк Маккол в Хайланд Парк бяха убедени, че той ще умре млад. Беше див и необуздан до онази крайност, която е характерна за наследниците на огромни състояния. Дете от обикновено семейство със средни доходи не си позволява да пренебрегне шансовете, които му предлагат най-добрите колежи, а след това и факултетите по право или медицина на престижните университети. Но на Кларк Маккол изобщо не му пукаше за такива дреболии — баща му притежаваше състояние, надхвърлящо 800 милиона долара.

В очакване на траурната церемония Дан Форд беше седнал до олтара на Обединената методистка църква на Хайланд Парк, разположена в южния край на кампуса на ЮМУ. Познаваше Кларк от дете, тъй като приятелството му с Мак Маккол датираше отпреди четирийсет и две години. Двамата се оказаха членове на едно и също студентско братство.

По онова време Америка беше в разгара на Виетнамската война и Чичо Сам изпитваше постоянен глад за млади мъже, готови да умрат в джунглата. Дан Форд реши да се бори срещу войната зад стените на частния колеж, а след това и на частния университет. Избра правото не защото беше мечтал за юридическа кариера, а по-скоро от страх, че дните му могат да приключат в някое оризище на петнайсет хиляди километра от дома. Този страх се споделяше от много млади хора. Доказателство за него беше удвоеният прием на студенти по право в цялата страна.

След като осигури бъдещето си, Дан Форд затърси пътя към успеха. Знаеше, че адвокатите забогатяват, ако представляват богати клиенти. И по тази причина младият Форд започна да отглежда бъдещите си клиенти, вместо, както повечето първокурсници, да си губи времето в пиене и секс, замаян от първите глътки свобода след родителския тормоз.

Мак Маккол заемаше първо място в списъка му. Всеки, който се срещнеше с него, веднага усещаше, че този младеж ще стигне далеч. Роден в Одеса, в семейството на сондьор и сам свикнал на тежък труд, Мак беше сгоден за училищното си гадже — единствена дъщеря на вицепрезидента на петролна компания. Бъдещият му тъст плащаше таксите в ЮМУ.

През лятото Дан работеше като стажант в различните юридически кантори на Далас, а Мак се трудеше на петролна сонда в Западен Тексас. По онова време петролът вървеше по два долара барела, а Мак предвиждаше повишение на цената до десет. Дори и той не беше сънувал, че ще дойде време, когато цената на един барел от черното злато ще стигне петдесет долара.

В деня на дипломирането си Мак знаеше как се копаят кладенци и, още по-важно, къде да се копаят. През четирите години в колежа той беше картографирал всеки действащ петролен кладенец и всяка суха дупка в района на Пърмиън Бейсин. Същото лято бе успял да открие първото си собствено находище. Докато Дан завърши юридическия факултет, Мак Маккол вече струваше над 20 милиона долара. Подобно на Х. Л. Хънт и тексаските пионери преди него, Мак Маккол скоро се отегчи от малкото, населено със сондьори градче и се премести в Далас. А адвокат Дан Форд се сдоби с първия си богат клиент.

Извърнал глава към преддверието на църквата, Дан гледаше как старши сенаторът от Тексас си пробива път по начина, по който го правеше по време на предизборните си обиколки. Само сбърченото му в печална гримаса лице показваше, че все пак се е появил на погребението на единствения си син. Беше хубав мъж, с гъста късо подстригана посивяла коса и безупречен костюм. Младежите си падаха по такива като него, а членките на различните дамски клубове го намираха неотразимо красив.

В храма звучеше тиха музика на орган, опечалените шепнеха. Заел позиция в средата на реда, Дан имаше отличната възможност да види кой присъства и кого го няма. Марта Маккол, първата съпруга на Мак и майка на Кларк, пристигна рано и седна на челната скамейка, отредена за членовете на семейството. До Джийн Маккол тя изглеждаше безнадеждно стара, но кой на нейно място би изглеждал другояче? Приличаше на старо семейно комби, паркирано до лъскава спортна кола.

Старото семейно комби на Дан беше паркирано до него. Беше почти на неговите години и това й личеше. Бяха се оженили веднага след завършването му. Детето дойде бързо — допълнителна застраховка, че Дан Форд няма да обикаля Индонезия за сметка на Чичо Сам. По време на този продължителен брак Дан бе имал три любовни връзки, разбира се, ако сексът по време на коледното тържество с пияна секретарка в кабинета му можеше да се приеме за любовна връзка. Нито веднъж обаче не беше помислял да смени жена си с друга. Първо, защото никоя не беше проявила желание да стане следващата му съпруга, и второ, защото юридическата кантора си остана неговата единствена голяма любов.

Погребението на Кларк Маккол беше почетено от най-различни политически фигури. Те не бяха тук от мъка по него, а заради бизнеса: президенти на фирми, които искаха гласа на Маккол за удължаване на данъчните облекчения или заобикаляне на някой закон за опазване на околната среда; членове на Конгреса, които искаха да направят мили очи на най-влиятелния сенатор; вицепрезидентът, заради телевизионните камери; министри от кабинета, които хранеха надежди да намерят място в администрацията на Маккол; окръжни съдии, които се бореха за място в Апелативния съд, и апелативни съдии, които се целеха във Върховния — все повишения, които се нуждаеха от одобрението на Сената. Погребението на Кларк Маккол събра цвета на политиката и бизнеса, хора от голям калибър, които рядко можеха да се видят в Далас. Но когато един политик води в надпреварата за президентския пост, погребението на сина му няма как да остане без внимание.

Разбира се, тук беше и постоянното присъствие на всички погребения — старите дами на Хайланд Парк, които с умиление си спомняха какво красиво дете е бил Кларк. В списъка на официално поканените гости личаха повече приятели на семейството, отколкото на самия Кларк. Появиха се и шепа млади хора, горе-долу на възрастта на Кларк, които също като него бяха богати наследници и бреме за родителите си. В същото време правеше впечатление отсъствието на млади дами. Явно Кларк нямаше близки приятелки, които да страдат за него.

Синът на Дан също нямаше да бъде ожалван от дами; неотдавна открито беше признал, че е гей. За разлика от Кларк, в чиято мъжественост никой нямаше повод да се съмнява. Колко пъти Дан Форд бе вдигал телефона посред нощ, за да освобождава под гаранция глезеното синче на сенатора? Поне веднъж месечно, докато Кларк учеше в ЮМУ, плюс още десетина пъти след това. Пиянство, смъркане, чукане — Кларк Маккол наистина се забавляваше. За щастие момчето имаше достатъчно здрав разум да безобразничи в Далас, където всичко можеше да се оправи с пари.

Свещеникът се изправи зад амвона, хората заеха местата си, музиката спря. Преподобният говори за Бог, небето и вечния покой и за Кларк, който бе отишъл на по-добро място. Добрият свещеник продаваше идеята за вечността, но Дан не вярваше на такива неща. Тук и сега е всичко, което притежаваме. Глупаво е да се разчита на отвъдното. Човек трябва да получи тук и сега това, което желае.

Словото на отеца продължи точно десет минути. Сенатор Маккол го изчака да свърши, приближи се до ковчега, положи длан върху него и затвори очи, сякаш се молеше. Но Дан отказа да повярва и на този етюд, защото познаваше Маккол прекалено добре.

Минута по-късно Мак обърна гръб на ковчега и заговори бавно и прочувствено за единствения си син, а очите му внимателно опипваха множеството. Не пропусна да спомене колко неестествено е синът да си отиде преди бащата, след което подчерта, че през целия си шейсетгодишен живот не е изпитвал такава болка. Кларк наистина беше създавал проблеми, но за това той обвини единствено себе си — една абсолютна лъжа според Дан Форд. После обвини Марта, която не му позволила да изпрати десетгодишното момче във военно училище. Мак Маккол много го биваше като оратор и в края на траурното му слово част от присъстващите се бяха просълзили, а други открито плачеха.

 

 

Единственият му син беше мъртъв и погребан.

Но Мак Маккол не беше близък със сина си. Кларк беше привързан към майка си, а Мак към парите. Бръкна за портфейла във вътрешния джоб на сакото си. Вътре нямаше нито снимка на сина му, нито на някоя от трите му съпруги. Беше добре натъпкан с банкноти, от които го гледаха физиономиите на Бенджамин Франклин и Юлисис С. Грант. Парите и властта, а не съпругата и детето бяха неговите постоянни спътници в живота. Сега му предстоеше да използва тези пари, за да си купи президентския пост.

За покупката на място в Сената бе похарчил около 25 милиона долара. Но там бързо откри, че единствената власт на колегите му се изразява в пренасочване на допълнителни средства към родните им щати, нещо, което не се различаваше бог знае колко от работата на пощальона, който звъни на вратата с чек за социални помощи в ръка. Власт, която обслужваше единствено собствените им постове. Но Мак Маккол искаше да остави нещо след себе си; искаше историята да го забележи. Преди развода Марта му предложи да създаде частна фондация, чрез която да раздава богатството си на нуждаещите се по света — на жертвите на СПИН в Африка, на неграмотните деца в Мексико, на бездомниците в родната му Америка. Но когато нещата опираха до световните проблеми, дори състояние от 800 милиона долара бе капка в морето. Освен това той никога не бе проявявал съчувствие към бедните, защото не ги смяташе за свой проблем. По тази причина се разведе с Марта и се ожени за Джийн, а днес възнамеряваше да похарчи толкова, колкото е необходимо, за да постигне мечтата си. Истинската власт означаваше да бъде в състояние да изпрати армията на Съединените щати в Близкия изток, да изтрие от лицето на земята тамошните диктатори, да остави своя диря в историята.

Мак стоеше в спалнята на разкошната си къща в Хайланд Парк, в която беше убит синът му. В главата му изплуваха последните мигове от живота на Кларк, както бяха описани в полицейския рапорт. Мигове, наситени с алкохол и кокаин, с гняв и страст, и с главно действащо лице — проститутка негърка, по дяволите! Мърсува с Кларк, а след това отнема живота му, ей там, на пода, върху липсващото парче от килима, отнесено от агентите на ФБР. Представи си мъртвото тяло на сина си и усети как в душата му се надига гняв. После в главата му изплува мисълта, която неизменно го спохождаше, когато мислеше за Кларк: Какъв неудачник, господи! Какъв провал!

Ако ставаше въпрос за чуждо дете, Мак без колебание би отсякъл, че съдбата му е заслужена. Това чака всеки, който си позволява да води проститутки в бащиния дом. Но сега ставаше дума за собствения му син и нещата бяха различни. Никой друг от обитателите на Хайланд Парк не се беше кандидатирал за президент. През последните двайсет години всяко действие на Мак Маккол, всяка негова реч, публична изява или парламентарен вот — всяка глътка въздух, която поемаше! — бе подчинена на една цел: спечелването на президентския пост. По тази причина не му беше трудно да прецени последиците от убийството на сина му и шумния процес срещу проститутката, която го беше извършила.

Заключението никак не му хареса.

Нееднократно беше заплашвал Кларк, че ще го лиши от наследство с единствената цел да го стресне и да го върне в правия път. А сега синът заплашваше бъдещето на баща си. Защото обстоятелствата около смъртта на Кларк и скандалното му поведение представляваха пряка заплаха за президентските амбиции на Мак. А той не беше човек, който ще гледа безучастно как една заплаха се превръща в реалност.

 

 

Два часа по-късно Мак стоеше до широко отворената врата и благодареше на хората, дошли да отдадат последна почит. Най-отзад в дългата процесия крачеше Дан Форд. Мак го проследи с очи до паркирания на алеята мерцедес с отворена задна врата. Беше убеден, че Дан Форд ще направи всичко, за да му помогне. Адвокатската лоялност винаги можеше да се купи със съответната сума в брой.

— Това момче Фени го помня от университетския отбор — промърмори той. — Беше дяволски добър играч!

Затвори вратата и се обърна към Делрой Лънд, едър, плешив и напълно лишен от врат. Едва ли можеше да бъде наречен най-умният бивш агент на Агенцията за борба с наркотиците и не беше особено дискретен, но беше доказал лоялността си като бодигард и способностите си като частен следовател, особено при разкриването на малките мръсни тайни в живота на онези сенатори, които се обявяваха против Мак при гласуването на различни законопроекти, свързани с отпускането на допълнителни средства, а по време на развода с първата му съпруга бяха застанали на нейна страна.

— Искам да откриеш всичко за този Фени — заповяда той. — Абсолютно всичко: стенограми на пледоарии, банкови сметки, дългове, данъчни декларации, клиенти, приятели, врагове, евентуални любовници или любовници на жена му. — Пръстът му се насочи към гърдите на верния слуга. — Искам да знам точното количество на лайната му сутрин! Ясно ли е, Делрой?

Делрой мълчаливо кимна.

— И никакви грубости! Целта е да го държим под контрол, нищо повече!

— Ти си шефът! — сви рамене бившият агент.

 

 

— Събери всички вестникарски материали, свързани със смъртта на Маккол! — разпореди се Скот, след което махна към Боби, който седеше на канапето. — Сю, това е Боби Херин, с когото ще работим заедно по случая. Дай й картичката си, Боби. Трябва да разполага с телефоните ти.

Боби прерови джобовете си и измъкна смачкана визитка. Сю продължаваше да стои пред Скот със сноп розови листчета в ръка.

— Репортери и телевизионни продуценти — започна да изброява тя. — Настояват да се появиш в сутрешни предавания, „Дейтлайн“, „20/20“ и…

— Отрежи ги! — прекъсна я Скот. — Обади се на охраната да не ги допуска в сградата!

— Франк Търнър още чака.

— Покани го. — Седна зад махагоновото бюро и подхвърли към Боби: — Адвокатите на ищците винаги трябва да чакат.

За последен път се беше чувствал толкова зле като първокурсник, когато бе получил сериозна контузия на коляното.

— В момента, в който си мислиш, че си стиснал света за топките, изведнъж се оказва, че той стиска твоите! — горчиво промърмори той.

— Добре дошъл в моя свят — отвърна Боби.

Сю въведе Франк Търнър и побърза да се оттегли. Насреща им се изправи един типичен представител на адвокатите, които печелят големи пари от дела за обезщетения. Облечен в скъп костюм, с безупречна прическа, отпочинал и загорял, вероятно от поредното отскачане до Канкун с частния реактивен самолет. Преди десетина години Франк бе имал късмета да спечели шумно дело за огромни обезщетения, свързани с изхвърлянето на токсични отпадъци, и оттогава не бе пледирал пред съдебни заседатели. Репутацията му принуждаваше корпорациите да търсят извънсъдебни споразумения, обикновено срещу значителни суми, една трета от които влизаше директно в джоба на Франк. По тази причина Скот Фени караше ферари, а Франк Търнър — реактивен „Лиър“.

— Не очаквах да се появиш лично, Франк — промърмори Скот, без да става от мястото си.

— Когато става въпрос за прибиране на пари, винаги се появявам лично — ухили се Търнър.

— Аха — кимна Скот и махна към Боби. — Това е Боби Херин. Боби, запознай се с прочутия Франк Търнър, специалист по граждански искове.

Двамата се ръкуваха, след което Франк махна към огромния постер на стената, върху който се мъдреше Скот във футболен екип с номер 22 на гърба.

— По време на този мач пробяга онези сто седемдесет и седем метра, нали?

— Точно така.

В очите на Франк ясно пролича завистта на свирещия на туба в оркестъра. Но днес той беше тук, за да прибере парите, спечелени благодарение на адвокатските му умения.

— Готов ли е чекът?

— А ти носиш ли споразумението?

Франк му подаде документа, който Скот внимателно изчете, за да се увери, че мръсникът не е променил нещо. Доволен от текста, той отгърна на последната страница. Оказа се, че сладката Надин и лукавият Франк вече бяха поставили подписите си под трите идентични екземпляра на официалното споразумение. Отвори чекмеджето и извади чека.

— Един милион долара, Франк — каза той.

Франк се втренчи в хартията, а на лицето му изплува момчешка усмивка.

— Всеки ден ли го правиш, Франк? — попита Скот. — Обикаляш от офис на офис и прибираш чекове?

Търнър се замисли само за миг.

— Май си прав, Скот — отвърна с широка усмивка той. — Точно това правя.

После се обърна и си тръгна, стиснал чека за един милион долара между пръстите си. На крачка от вратата изведнъж спря и се обърна.

— Трябва да ти призная нещо, Скот — подхвърли той. — Надин щеше да е доволна и на половин милион.

Отговорът на Скот го настигна в момента, в който протягаше ръка към дръжката.

— Е, щом опряхме до признанията, и аз искам да споделя нещо с теб. Том беше готов да се раздели с два милиона.

Раменете на Търнър изведнъж увиснаха, а усмивката му се изпари като капка дъжд върху нагорещен плочник. Изпуснатите пари са единственото нещо, което е в състояние да разболее всеки специалист по граждански искове. Замаяно напусна кабинета, без изобщо да си помисли за току-що спечелената сума, възлизаща на 333 333 долара и 33 цента, тъй като можеше да си мисли единствено за същата сума, която беше изпуснал. Този факт донесе на Скот немалко морално удовлетворение.

— Задник! — презрително подхвърли той.

— Кой, аз ли?

От процепа на вратата надничаше физиономията на Сид Грийнбърг.

Скот му махна да влезе.

— Запознай се с Боби Херин, Сид.

Двамата стиснаха ръце.

— Доколкото съм осведомен, вие поемате проститутката — подхвърли Сид.

— Не съвсем — мрачно отвърна Скот.

— Какво? Съдията отказа да те освободи?

— Не, тя отказа. Боби ще се заеме с черната работа, ще пише всички молби и досиета, ще се явява на предварителните заседания.

— Значи ставаме колеги — усмихна се Сид, обърна се към Боби и добави: — Вие ще правите всичко, което правя аз по отношение на Том Дибрел.

Усмивката му се стопи в момента, в който отново се обърна към бюрото. Скот не се усмихваше.

— Има една разлика, Сид — мрачно го изгледа той. — Аз имам нужда от Боби, докато теб мога да сменя по всяко време.

Подчиненият му замръзна. При подобни подмятания никога не беше в състояние да прецени дали Скот се шегува, или говори сериозно. Това беше начинът, по който Скот Фени държеше хората си на нокти и ги караше да блъскат като луди.

— Защо стъпи на персийския ми килим, Сид?

— О, за да ти съобщя, че сключихме договор с един консултант по екологични въпроси за сделката на Дибрел. От днес нататък благодарение на великолепната ти идея той работи за „Форд-Стивънс“.

Опитите му да постигне примирие бяха очевидни.

— Това ли е всичко?

— Не, Скот, има и още нещо. — Очите му се изместиха към Боби Херин, после се върнаха върху лицето на шефа. — Нещо поверително.

— Запуши си ушите, Боби! — заповяда Скот и кимна на Сид да продължава.

— Получихме документални доказателства, свързани с друг съдебен иск срещу Дибрел. Онзи, който заведоха обитателите на построения от него жилищен комплекс заради мухъл в апартаментите. Спомняш ли си?

— Да. И какво?

— Преглеждахме документите на Дибрел и открихме едно писмо, което може да ни създаде неприятности. В него се споменава за гъбично отравяне, но нашата позиция беше, че Дибрел не е имал представа за опасностите, свързани с мухъла в жилищата.

— Куп искове, свързани с тоя мухъл! — изръмжа Скот, обръщайки се към Боби. — Засипаха ни с тях, след като в Остин присъдиха обезщетение от 32 милиона долара за гъбично отравяне. Оттогава всеки втори жител на щата се оплаква от мухъла! — Той се извърна към Сид. — Колко страници техническа документация трябва да представим на ищците?

— Около двайсет и седем хиляди.

— Добре. Сега слушай внимателно. Искам фотокопия на всичките страници, за да ги направим петдесет и четири хиляди. След което лично ще се погрижиш да ги разбъркаш по начин, който ги лишава от смисъл. Към тях ще добавиш лошо копие на въпросното писмо — от онези, които секретарките правят, без да искат. Буташ го някъде между въпросните петдесет и четири хиляди страници и да видим дали ще го намерят.

— Страхотно! — обяви със светнало лице Сид.

— Агресивно и творческо приложение на правото, Сид.

Адвокатите, които прибягват до нелошата тактика да скрият даден документ между хилядите страници, изисквани от техните противници (а не просто да го унищожат), използват термина „агресивно и творческо приложение на правото“ като доказателство за професионалните си умения. И постигат успех и уважение благодарение на тази тактика, която всъщност се свежда до едно просто правило — гледай да не те хванат. Скот отдавна знаеше, че то лежи в основата на всички професионални успехи.

Изчака Сид да излезе и махна с ръка след него.

— Беше пръв по успех в Харвард, но трябва да изяде още доста хляб, за да стане истински адвокат.

Боби го дари с мрачен поглед.

— Сега пък какво?! — попита Скот и вдигна ръце в знак на отчаяние.

— С това ли се занимават твоите високоплатени помощници? Учат се да крият топката?

— Нещата наистина са като при футбола, Боби — въздъхна Скот. — Хванат ли те, преди да овладееш топката, просто няма да я овладееш. Но когато играеш тази игра срещу специалисти като Франк Търнър, си принуден да играеш по техните правила. Правиш всичко възможно да спечелиш, защото богатите клиенти не се нуждаят от етични адвокати, които губят. Те искат да печелят, Боби.

Прочел съмнението в очите на приятеля си, Скот се надигна от стола и гневно посочи към вратата.

— Онова копеле Франк притежава частен самолет, Боби!

После мислите му се върнаха към Шауанда Джоунс. Човек винаги се връща към кошмарите си.

— Никакви интервюта, Боби — въздъхна той. — Името на фирмата изобщо не трябва да попада в пресата.

Боби кимна.

— Ще изискам полицейския доклад, за да видя с какви доказателства разполага Бърнс. После ще наема частен детектив, който ще разпита свидетелите, ще разнищи уликите и ще провери контактите на Кларк. Той е бивше ченге, казва се Карл.

— Дан едва ли ще одобри подобни разходи — поклати глава Скот.

— Клиентката ни е обвинена в убийство, Скоти. Няма как да минем без частен детектив.

— Окей — въздъхна Скот. — Но гледай да вкараш хонорарите му между твоите сметки. Така ще имаме някакъв шанс Дан да не ги забележи.

— Няма проблем. — Боби се поколеба за момент, после добави: — Тая работа ще отнеме по-голямата част от времето ми, Скоти. Ще има разходи. Дали не бих могъл да получа малък аванс срещу хонорара си?

— Разбира се — кимна Скот, обърна се към вратата и подвикна: — Сю! — Изчака секретарката му да надникне и нареди: — Издай чек за две и петстотин на името на Боби.

— Благодаря — промърмори приятелят му, след като вратата се затвори.

Скот само махна с ръка. Във „Форд-Стивънс“ две хиляди и петстотин долара бяха джобни пари.

— Става забавно, Скоти…

— В какъв смисъл?

— Едно време в университета постоянно мечтаехме как ще работим заедно. И ето че стана. Забавно, нали?

Скот се втренчи в някогашния си най-добър приятел, помълча малко, после въздъхна:

— Прав си, Боби. Направо веселба!

* * *

— А. Скот, дават те по телевизията! — възбудено изкрещя Бу.

Родителите й бързо се извърнаха към телевизора в кухнята, по който течаха вечерните новини. Адвокат А. Скот Фени си пробиваше път сред камерите и тълпата репортери с физиономията на отегчена кинозвезда.

„Клиентката ви убила ли е Кларк Маккол?“

„Как ще пледира?“

„Каква ще бъде тактиката на защитата?“

Скот изчака затихването на пороя от възбудени въпроси и се обърна към дъщеря си:

— Беше тази сутрин. Пред съда беше истинско стълпотворение.

— Не успя да се отървеш от случая, така ли?

— Не успях.

— И ще участваш в съдебните заседания?

— Да.

— Кога?

— През август.

— Което означава, че ще трябва да се простим с Вейл — направи гримаса майка й. — Пак ще бъдем единствената фамилия в Хайланд Парк, която ще стои тук през цялото лято!

— Може ли да отида? — попита Бу.

— Разбира се — кимна Скот. — Ти и майка ти спокойно можете да заминете за Вейл.

— Не, имам предвид процеса.

— Искаш да присъстваш на процеса?

— През август сме във ваканция.

— Няма да стане, млада госпожице! — отсече майка й. — Съдът не е място за осемгодишни деца, особено когато се води дело за убийство!

— Но това е едно от делата, които ще останат в историята!

— Глупости! Дела за убийства се водят всеки ден!

— Имам предвид факта, че А. Скот Фени ще защитава жив човек за пръв път в живота си.

Скот се втренчи в дъщеря си, после и двамата избухнаха в смях.

Ребека не се засмя.

— Това няма ли да се отрази на положението ти във фирмата? — попита тя, когато вече бяха в спалнята. Всъщност въпросът й можеше да бъде перифразиран съвсем лесно и да прозвучи така: Това няма ли да се отрази на доходите ти? Единственият въпрос, който я интересуваше.

— Не, разбира се — отвърна Скот. — Продължавам да съм адвокат на Том Дибрел.

От изражението й пролича, че не му вярва.

— Слушай какво ще ти кажа, Ребека — настойчиво каза той. — По това дело ще работи Боби, отначало докрай. Жената ще бъде осъдена и нещата ще се върнат към нормалното си състояние. Няма от какво да се безпокоиш.

Но самият Скот беше неспокоен. Чувството за надвиснала беда ставаше все по-силно. Тръшна се в креслото си и натисна копчето на дистанционното. По късните новини показваха погребението на Кларк Маккол. На екрана се появиха множество хора в тъмни дрехи, насочили се към входа на Обединената методистка църква в Хайланд Парк. Богати и заможни бели хора, сред които можеха да се различат публични фигури като вицепрезидента, членове на Конгреса, губернатора, кмета и старши съдружника на Скот.