Марк Хименес
Цветът на закона (1)

Пролог

Кларк Маккол беше на трийсет години, единствен наследник на състояние от 800 милиона долара и първокласен некадърник според израза, който баща му използваше при всяка поредна заплаха за лишаване от наследство. Това обикновено ставаше след нощ като тази — изпълнена с алкохол, дрога и жени.

Беше събота вечер и Кларк, порядъчно натъпкан с уиски и кокаин, обикаляше с мерцедеса на татко да си търси проститутка. Бе тръгнал на юг по „Хари Хайнс“ и бе стигнал почти до центъра на града, но без късмет. Работещи момичета имаше в изобилие, но не и тази, която му трябваше. Той спря на червен светофар и вдигна глава към гората от небостъргачи в центъра на Далас, очертани от бели, сини и зелени светлини. Виждаха се от шейсет километра разстояние. От тази поза бързо му прилоша и пръстите му трескаво потърсиха копчето за сваляне на стъклото. Протегна глава навън, изложи лицето си на топлия летен ветрец и вдъхна дълбоко въздуха, натежал от сладкия аромат на изложената за продан женска плът.

Затвори очи и вероятно щеше да заспи на волана, но каубоят зад него рязко натисна клаксона на пикапа си. Кларк се стресна, видя зеления светофар и понечи да направи обратен завой. Но подаде твърде много газ и кракът му трескаво потърси педала на спирачката, който, незнайно защо, не се оказа на обичайното си място. Тежката лимузина прекоси трите платна на насрещното движение, качи се на тротоара и мина на сантиметри от някакъв пътен знак. Кой го е сложил там, мамка му? Колата се разтресе и се върна на платното.

Очите му попаднаха на момичето в момента, в който мерцедесът се понесе напред. Истинска хубавица от южните квартали, излязла да се поразходи в топлата вечер със своята приятелка. Беше точно неговият тип — стройна чернокожа кукла с руса перука, розова минипола и розови обувки на адски високи токчета. Под бялата блузка потрепваха тежки и сочни гърди. Малката розова чантичка се поклащаше на рамото й в синхрон с гъвкавите движения на закръгленото й задниче. Безупречна фигура, дълги и стройни бедра, чувствено излъчване. Точно това му трябваше — чернокожа проститутка от Южен Далас, която предпочита бели клиенти от северната част на града.

Тя щеше да бъде партньорката му в тази съботна нощ.

Разбира се, Кларк лесно би могъл да си намери жена сред множеството разкошни бели момичета в Далас, които си търсеха съпрузи. Просто защото беше красив, а баща му притежаваше огромно състояние.

В този град богатството беше задължително условие, красотата — допълнителна екстра. Кларк Маккол притежаваше и двете и затова бе обявен за един от най-търсените ергени в града. Но той предпочиташе компанията на проститутките, защото те изпълняваха всичките му желания, а после не тичаха в полицията да се оплакват. Освен това знаеше предварително точно колко ще струва на баща му поредното удоволствие.

Насочи мерцедеса към тротоара и намали скоростта.

— Хей, блонди! — подвикна през отворения прозорец той.

Момичетата спряха, колата също. Тази с русата перука тръгна към него с гъвкавата походка, която той толкова обичаше. Тя се наведе и почти влезе при него през прозореца. Кожата й беше гладка и светла, а лицето й имаше изненадващо правилни черти. Под яркочервените устни и нокти се поклащаха едри гърди, които изглеждаха истински, тялото й излъчваше главозамайващ аромат. Беше красива и секси — точно каквото му трябваше.

— Колко? — дрезгаво подхвърли Кларк.

— Зависи какво искаш.

— Всичко, скъпа.

— Двеста.

— Хилядарка, за цялата нощ.

— Покажи парите — усмихна се момичето.

Кларк извади пачка стотарки и ги размаха пред очите й като бонбони пред малко дете. Тя отвори вратата и се плъзна на гладката кожена седалка. Розовата поличка се вдигна толкова високо, че той зърна черните й бикини и лицето му пламна. Стъпи на газта, направи обратен завой и подкара към дома си.

И както често се случваше в подобни ситуации, пред очите му отново изплува лицето на баща му. Открай време Кларк Маккол беше сериозен проблем за политическата кариера на родителя си — най-вече с постоянното си пиянство, наркотици и момичета. Господи, ако сенаторът от Тексас можеше да зърне единствения си син в този момент: пиян и надрусан, купил поредната чернокожа проститутка с неговите пари, повел я към неговата разкошна къща в Хайланд Парк, с неговия мерцедес! Естествено, едва ли щеше да бъде обладан от бащински чувства, тъй като беше загрижен единствено за политическата си кариера. Какво ли щеше да стане с имиджа му, ако медиите надушеха поредната изцепка на сина му?

Кларк се изсмя на глас и момичето го погледна стреснато. Поне се беше върнал у дома да се позабавлява. Естествено, ако баща му научеше, че пак е взел самолета за Далас, щеше да има нови заплахи за лишаване от наследство, но Кларк възнамеряваше да се върне във Вашингтон, преди почитаемият сенатор да научи за отсъствието му. Отново се изсмя, но усети как в душата му се надига гняв. Винаги ставаше така, когато мислеше за баща си — този човек мечтаеше не за син, а единствено и само за Белия дом.

* * *

Каква прекрасна първа двойка ще бъдем, помисли си сенатор Мак Маккол, спрял поглед върху втората си съпруга.

Седяха на кожените кресла в дневната на къщата си в Джорджтаун, а на канапето срещу тях се бяха настанили двамата мъже, които щяха да ги вкарат в Белия дом. Това бяха политическият консултант и ръководителят на предизборния щаб, които анализираха последните проучвания на общественото мнение и докладите на различни фокусни групи и формулираха позицията на Маккол по актуалните проблеми на деня, вземайки предвид отношението на всякакви етнически, расови, религиозни, географски, социално-икономически и сексуално ориентирани групи и течения в американското общество. В навечерието на първичните избори сенаторът от Тексас имаше значителна преднина.

Мак Маккол беше на една ръка разстояние от постигането на най-голямата мечта в живота си. При тази мисъл той неволно сведе очи към ръцете си — все още здрави и обсипани с мазоли след годините тежък труд на петролните кладенци. Бяха ръце на работник, свикнал да преодолява житейските несгоди. Както винаги беше изпълнен с решителност, дълбоко убеден, че никой и нищо не може да се изпречи на пътя му. В понеделник щеше да обяви официално, че издига кандидатурата си за най-високия пост в Съединените американски щати.

А след това възнамеряваше да изразходва 100 или 200 милиона долара от личното си състояние — толкова, колкото бяха необходими, за да спечели Белия дом. Отдавна беше разбрал, че с пари се купува всичко, независимо дали става въпрос за избори или за сърцето на по-млада жена. А Мак Маккол разполагаше с достатъчно, за да купи и двете. Спрял очи върху лицето на съпругата си, той отново се възхити на нейната красота. Обзе го онова чувство за собственост, което бе изпитал на младини пред многобройните си петролни кладенци, съзнавайки ясно, че притежава нещо, за което повечето хора могат само да мечтаят.

Маккол беше на шейсет години, Джийн на четирийсет. Той беше сенатор вече две десетилетия, а тя беше най-близката му сътрудничка през последните петнайсет години, постъпила в екипа му направо от студентската скамейка. Умна, умееща да говори и изключително фотогенична, тя беше чудесен актив за политическата му кариера. Бяха женени от десет години — достатъчно дълъг период, за да бъдат забравени подробностите около скандалния му развод.

Джийн нямаше деца и не искаше да има. Той имаше един син от първия си брак. Кларк, разхайтен трийсетгодишен пубертет и единствен наследник на огромното му състояние. Преди шест месеца, обзет от надеждата, че работата ще накара сина му да улегне, Маккол използва връзките си и успя да му издейства поста председател на Федералната комисия за енергийно регулиране. Но при всеки удобен случай Кларк отскачаше у дома, в Далас. Един бог знаеше с какво си запълваше времето в просторния им дом там. При тази ситуация синът не можеше да се смята за политически актив.

Под входната арка на дневната се появи фигурата на иконома Брадфорд, който държеше безжичен телефон в ръка със замаяно изражение на лицето.

— Господин сенатор? Става въпрос за Кларк…

— Кажи му, че съм зает — махна с ръка Маккол.

— Не е той, сър. Обаждат се от централата на ФБР в Далас.

— ФБР?! Мили боже, какво пак е направил, да го вземат мътните?!

— Нищо сър. Мъртъв е.