Сали Грийн
Полуизгубен (5)

Благодарности

Трудно ми е да повярвам, че пиша тези думи в края на „Полуизгубен“, последната книга от трилогията „Полулош“. Когато започнах „Полулош“, изобщо не вярвах, че книгата ще бъде публикувана, и дори не смеех да спомена за това на повечето си близки и приятели, а сега (макар да ми се струва, че оттогава е минал само един миг), трета моя книга е на път към печатницата. Дължа благодарност на много хора и ще се постарая да я изкажа лично, където е възможно, а тук набързо ще спомена единствено тези, чиято помощ — била тя под формата на редакторска забележка или окуражителен туит — беше безценна.

През цялото време можех да разчитам на подкрепата и съветите на невероятен екип. Благодаря на (спокойната и мила) Клер Уилсън от RCW; Бен Хорслен, моя (възхитително тактичен) редактор, и всички в „Пенгуин Рандъм Хаус“; Кен Райт и Лейла Сейлс, моите редактори в САЩ, и всички в издателство „Вайкинг“. Благодаря и на всички редактори, преводачи и издатели по целия свят.

Специални благодарности и на художниците, създали страхотните корици на поредицата и най-вече тази на „Полуизгубен“, Тим Грийн от Faceout Studio, Дебора Каплан, Дани Дилейни и Жак Макдъно.

Благодарности на всички почитатели на „Полулош“ по целия свят, страшно приятно ми е да получавам възторжените ви отзиви. Деймиън Глин, @damog в Туитър предложи дарбата на Адел да е способността да втвърдява кожата си като метал. Благодаря и на всички останали за предложенията.

Накрая бих искала да благодаря на Инди, че се примиряваше с мен, когато ме видеше ОТНОВО на компютъра.

Стихотворението „Отвъд идеите за правилно и неправилно“ на Джелаладдин Руми е в превод на Коулман Баркс.

Думите на Леджър: „Обективна истина не съществува, всичко е въпрос на гледна точка“, би трябвало да са цитат от Флобер, макар че на мен ми харесва повече казаното от Ницше: „Обективна истина не съществува, всичко е въпрос на усещане“.

Твърдението: „Единственото, което е необходимо за победата на злото, е добрите хора да не правят нищо“, най-често се приписва на Едмънд Бърк.

И накрая, беше ми адски приятно да създам света на „Полулош“, Натан беше голяма част от живота ми в продължение на четири години, но сега възнамерявам да пиша за нещо друго.