Сали Грийн
Полуизгубен (1)

Не съм се губил, раниха ме

— Трябва да си измислим парола.

— Парола? Защо?

— Защото един ден ще зачезнеш както обикновено, ще ти видят сметката и след това някой Ловец, който има дарбата да се преобразява, ще се направи на теб, ще дойде в лагера и ще ме убие.

— По-вероятно е Ловците да намерят лагера, да те убият и да ме причакат тук, а аз да им се натреса право в ръцете, както си вървя и безгрижно си свирукам.

— И това е възможно, макар че не си те представям да си свирукаш.

— Какво предлагаш за парола?

— Не трябва да е една дума, по-добре е да е цяло изречение. Аз казвам нещо и ти отговаряш.

— Аха. Аз казвам: „Подсвирквам си, тъй като убих десетима Ловци“, и ти отговаряш: „Аз пък си мечтаех да отидем да катерим Айгер“.

— По-скоро трябва да е някакъв въпрос, който е логично да задам.

— Например?

— „Доста време те нямаше. Къде се загуби?“

— И аз какво ти отговарям?

— „Не съм се губил, раниха ме.“

— Никога не бих ти отговорил по този начин.

— И все пак… Искаш ли да се поупражняваме? Да го запомниш?

— Не.