Стюарт Макбрайд
Студен гранит (41)

Благодарности

Тази книга е изцяло плод на въображението. Малкото факти в нея дойдоха от хората, които отговориха на един куп глупави въпроси. Така че, благодарности на сержант Джаки Дейвидсън и сержант Мат Маккей от полицията на Грампиан, които ми помогнаха да разбера полицейските процедури в Абърдийн; на д-р Ишбел Хънтър, старши патоанатом в отдел „Патология“ на Кралската болница в Абърдийн, за нагледните й съвети по аутопсия; на Браян Диксън, началник по сигурността във вестник „Прес енд Джърнъл“, за поучителната обиколка.

Специални благодарности и на моя агент Филип Патерсън за начина, по който успя да омае прекрасните Джейн Джонсън и Сара Ходжсън от „Харпър Колинс“, за да бъде публикувана тази книга. Също и на великолепните Луси Вандербилт, Андреа Джойс и останалите от екипа заради забележителната им работа по уреждането на международните права. Благодарности и на Андриа Бест, Кели Рагланд и Саския ван Иперен за решението им да дадат зелена светлина на романа.

Задължен съм и на Джеймс Осуалд за предварителните впечатления за книгата, както и на Марк Хейуърд, първият ми агент в „Марджак“, който след това напусна и стана данъчен инспектор. Той ми предложи да престана да пиша научнофантастични глупости и да се пробвам с роман за сериен убиец.

Най-големите благодарности обаче са за непослушната ми съпруга Фиона — заради всичките чаши с чай, граматическите и правописни поправки, както и ултиматума й, че няма да прочете книгата, ако не й хареса. Също и заради цялото й търпение през изминалите години.

И най-накрая — в Абърдийн наистина не е чак толкова зле, колкото изглежда. Доверете ми се…