Рик Янси
Последната звезда (88)

87

Черната птица се надигна, Земята се отдалечи — от въздуха пещерите бяха невидими. Къщата на стопанството и полето блестяха в сребристо, а поривът на студения вятър беше като гласа на света, който крещеше. Последния път, когато летях на хеликоптер, бях на път за друг лагер, на мисия, която спаси детето, седнало до мен. Кръглото му лице сега беше отслабнало, упорито и на него се четеше мрачна решимост. Един ден щеше да попита внуците си: Разказвал ли съм ви как ме повишиха в ефрейтор на шест години?

Внуците му. Според Катализатора те щяха да водят същата война, която и той водеше. Същото щяха да правят и техните внуци и внуците на техните внуци. Войната, която не можеше да свърши, докато вражеският кораб необезпокоявано висеше над главите ни. Как би могла войната да свърши, когато нашите наследници трябваше само да погледнат нагоре?

Също както кораба-майка, така и сержант Спринтьорка ме наблюдаваше от другата страна на тясната пътека на кабината. Съвършено страшната и страшно съвършената подробност в техния план беше, че нямаше значение, че тя знае, че съм с разсъдъка си. Който не е с нас е против нас. Този тип мислене на няколко пъти едва не е сложил край на историята. Този път щеше да постигне успех. Отклоних поглед от лицето й към крещящия свят вън от хеликоптера. Не виждах Земята. Само тънката черна линия на хоризонта, множеството от милиони звезди и зеления овален предмет, който висеше над линията, разделяща небето и Земята.

Някой докосна бедрото ми. И не беше този, когото очаквах. Мръсни, протегнати ръчички, изпочупени нокти, ръце слаби като клечки, смръщено лице, чорлава коса въпреки ожесточените опити на Съливан да я среши. Докоснах тази рошава коса, пригладих я зад ухото и Меган погледна плахо към мен, но не се отдръпна. Последния път, когато беше пътувала с хеликоптер, хората, на които се беше доверила, поставили бомба в гърлото й. Същите хора, при които сега се връщаше. Как се справяш с такава подлост? Как осмисляш подобно деяние? Почти изрекох мислите си, думите стигнаха до устните ми и бяха на косъм да се измъкнат. Няма да се случи, Мегс. Този път си в безопасност.

Сержантът крещеше в слушалките. Улових само десет процента. Четвърта е в сила? В сила четвърта, сигурна ли си? Имаме ли гориво? И куп излишни думи, които наистина нямаха отношение към процентите. А когато чуха думите Четвърта е в сила, останалите от взвода в кабината се сковаха. Нямах никаква представа какво означава Четвърта е в сила, но не звучеше добре.

Никак не звучеше добре.