Рик Янси
Последната звезда (80)

79

Наричайте ме Зомби.

Всичко ме болеше. Дори от примигването. Но продължих. Така правят зомбитата.

Надигаме се.

Може би отначало стрелците не го забелязаха. Може би бяха насочили вниманието си на друго място, търсеха зелени цели. Каквато и да беше причината, когато станах, никой не ме повали. Този път не куцах, не влачех ранения си крак, не се тътрех в пръстта като проклето зомби. Затичах се въпреки болката. Крещях името на Меган, пръстите ми се протягаха в мрака, докато не обвиха китката й.

И я измъкнах. Ръката й около врата ми. Дъхът й в ухото ми.

Знам, че кръгът се затвори. Знам, че сметката беше изплатена. Нека само първо да я спася, свети Боже Исусе Христе, страдал, за да живее тя. Ние.

Не го видях. Меган го видя. Мечето падна на земята. Устата й се отвори в ням вик.

Нещо се заби в основата на черепа ми. Светът стана бял, после не остана нищо, изобщо нищо.