Рик Янси
Последната звезда (70)

69

В есенната гора имаше палатка и в тази палатка имаше момиче, което спеше с пушка в едната ръка и плюшено мече в другата. Докато спеше, един ловец я дебнеше, невидим спътник, който се оттегляше, щом тя се пробудеше. Дошъл беше, за да сложи край на живота й, а тя беше там, за да спаси неговия.

В безкрайните спорове със самия себе си суетният му разум поставяше въпрос, на който нямаше отговор: Защо човек трябва да живее, щом светът загива? Колкото повече наближаваше отговора, толкова повече той се изплъзваше.

Той беше този, който слагаше край, а не можеше да сложи край на живота й. Той носеше сърцето на ловец, който нямаше сърце да убие.

Тя беше еднодневка, един ден я има, на другия я няма. Тя беше последната звезда, грееща ярко в море от безкраен мрак.

Заличи човека.

Във взрив от ослепителна светлина звездата Касиопея избухна и светът потъна в тъмнина.

Ивън Уокър беше разрушен.