Рик Янси
Последната звезда (6)

5

Продължих да тичам из пустошта. Все още никой не ме преследваше. Дните минаваха, все по-малко се тревожех, че могат да се появят хеликоптери, от които да наизскачат отряди, и все повече ме беше грижа да си осигуря топлина, да намеря прясна вода и белтъчини, необходими за организма на крехката домакиня на Дванайсетата система. Копаех дупки и се криех в тях, строях заслони, в които да спя. Заострих три клона като копия и с тях ловувах зайци и мишки и ядях месото им сурово. Не смеех да запаля огън, макар да знаех как. В „Кемп Хейвън“ получих ценен урок от врага. Врагът ме научи на всичко необходимо за оцеляването в пустошта, после ми даде извънземна технология, която помогна на тялото ми да се приспособи. Научи ме как да убивам и как да не бъда убита. Научи ме на онова, което човешките същества бяха забравили след десет столетия сътрудничество и доверие. Научи ме какво е страхът.

Животът е кръговрат, животът е обвързан със страха. Страхът на хищника. Страхът на жертвата. Без страх животът нямаше да съществува. Опитах се да го обясня веднъж на Зомби, но той май не ме разбра.

Изтърпях четиридесет дни в пустошта. И — не. Скритият смисъл на броя на дните не ми убягна.^[1]

Можех да издържа и още време. Дванайсетата система беше в състояние да ме поддържа много повече от сто години. Кралица Марика, самотната, древна ловджийка, бездушната обвивка, която ръфа изсъхнали кости от мъртви животни, неоспорим суверен на безсмислено царство. И накрая системата щеше да рухне и тялото й да се разпадне или щеше да стане жертва на хищниците, а костите й, разпилени от тях, щяха да се превърнат в неразгадани руни от изоставена земя.

Върнах се. Вече бях разбрала защо не идват.

Вош беше два хода пред мен, от самото начало водеше в играта. Малката беше мъртва, но аз все още бях обвързана с обещанието, което не бях дала на също вече мъртъв човек. Но вероятността беше станала безсмислена.

Той знаеше, че не бих могла да изоставя Зомби, особено след като има шанс да го спася.

И имаше само един начин да го спася. Вош знаеше и това.

Трябваше да очистя Ивън Уокър.