Рик Янси
Последната звезда (41)

40

Ивън Уокър

Имаше само едно обяснение.

Скокът й през стаята. Скоростта, с която се движеше ръката й, точността на зрението й, остротата на слуха й. Само една възможност.

Била е подобрена. Човешко същество беше получило дара.

Защо?

Отиде до предния прозорец, прекоси стаята с три крачки, ходом завъртя тялото си, за да удари стъклото с рамо, после изчезна в ореол от разтрошено на прах стъкло и дърво.

Каси веднага се втурна към него или към Бен, който все още се държеше прав.

— Меган — каза Ивън. — Заведете я в мазето.

Каси кимна. Разбра. Грабна братчето си за ръката и го повлече към коридора.

— Не! Оставам със Зомби!

— Исусе Христе, Сам, ела…

Двамата хукнаха по коридора. Хеликоптерът приближаваше, шумът от двигателите му нахлу през счупения прозорец като вълни, които се разбиват в бряг. Първо най-важното. Преметна Бен на рамо и го отнесе до дивана, стъпи върху тялото, което лежеше сред останките от масичката за кафе. Остави Бен на дивана и потърси с какво да върже крака му. Качулката на мъртвата. Ивън коленичи до Констанс и отвори качулката. Откъсна лента от яката до подгъва и се върна веднага. Бен го наблюдаваше с безцветно лице, дишаше повърхностно, щеше да изпадне в шок.

Куршумът беше влязъл в крака на Бен точно над капачката на коляното. Малко по-надолу и той никога вече нямаше да ходи. Не беше късметлия. Катализатора внимателно беше преценила къде да го простреля.

— Аз съм виновен — каза Бен. — Не биваше да ги водя тук.

— Нямало е как да знаеш — успокои го Ивън.

Бен ожесточено закима.

— Нямам извинения.

Заудря с отворена длан по възглавниците и във въздуха се понесе прах. Разкашля се.

Ивън вдигна поглед към тавана и се вслуша. Колко време имаха? Трудно беше да се каже. Две минути? По-малко? Сведе поглед към Бен и каза:

— Мазето.

Бен кимна.

— Мазето.

Ивън издърпа Бен от дивана и го метна през рамо. Къде беше Каси? Тръгна тромаво по стълбите, едната страна на лицето на Бен се удряше по гърба му. Отнесе го в далечния ъгъл на помещението и го постави на бетонния под.

— Не чакай, Уокър. — Бен изви глава към скритите оръжия. — Ако не извадиш онова пиленце бързо, вече няма да има значение дали са тук.

Ивън вдигна преносимия ракетен комплекс от куката на вратата. Хеликоптерът вече щеше да е в обсега на оръжието. Хукна нагоре по стълбите, вземаше по две стъпала наведнъж, оръжието тежеше като стоманена подпорна греда в ръцете му. Раненият му глезен кървеше и го болеше. Пренебрегна болката.

Коридорът беше пуст. Въздухът барабанеше по кожата му. Хеликоптерът беше „Блек Хоук“ и се спускаше над къщата. Да ги остави там и да рискува изстрела? Или да ги остави да кацнат и да рискува ракетата?

Пусна оръжието на пода.