Рик Янси
Последната звезда (30)

29

Катализатора

Сигурно щях да съжалявам за решението си.

Да държа наблизо Констанс, беше като да пазя пепелянка в леглото на децата си. Да тръгнете да я ловите, означаваше да рискувате да нараните децата си повече от змията.

Затова за малко да оставя Зомби да го направи. Изкушаващо беше. Но милисекунда преди куршумът да бъде изстрелян от спусъка, стоварих дланта си върху лакътя му, отклоних изстрела. Оръжието му вече беше в ръката ми, когато изстрелът отекна.

Той се завъртя, ръката му се сви в юмрук, насочен към главата ми. Улових го.

Рамото на Зомби се изви от удара — сякаш беше ударил в тухлена стена — устата му зейна, а очите му станаха огромни от учудване и смайване, реакция, която беше такова клише, толкова предсказуема, че почти успя. Почти ме накара да се усмихна.

Почти.

— Катализатор? — рече той.

Кимнах.

— Сержант.

Коленете му се огънаха. Хвърли се към мен и притисна лице във врата ми, а над врата му виждах как Констанс се усмихва към нас. Не бях сигурна кой кого държеше вече.

Използвах Дванайсетата система, влязох в него. Там, където имаше болка, дадох облекчение. Там, където имаше страх, влях надежда. Там, където имаше гняв, внесох успокоение.

— Всичко е наред — казах му аз, гледах към Констанс. — Тя е с мен. Вече си в безопасност, Зомби. Всички сме в пълна безопасност.