Рик Янси
Последната звезда (92)

91

Каси седна. Белият стол простена. Завъртя се с лице към белия таван. Закопчах ремъците.

— Никога не съм го правила — призна тя. — Почти, в „Кемп Хейвън“.

— Какво стана?

— Удуших доктор Пам с един от тези ремъци.

— Браво на теб — поздравих я искрено. — Впечатлена съм.

Приближих се към клавиатурата. Сигурна бях, че ще ми поиска парола. Не ми поиска. Докоснах случаен клавиш и началната страница се появи на централния монитор.

— Какво става? — попита тя. От стола си виждаше само белия таван.

База данни.

— Открих го.

Натиснах бутона.

— Сега какво? — попита тя.

Всичко беше кодирано. Хиляди цифрови комбинации, които според мен представляваха индивидите, чиято памет програмата беше похитила. Невъзможно беше да се разбере коя последователност е на Уокър. Трябваше да пробваме първата и ако не беше той, да продължим със списъка, но…

— Катализатор, не говориш.

— Мисля.

Тя въздъхна шумно. Искаше да каже нещо от сорта: Мислех, че ми каза, че си добра в това, но не го каза.

— Не можеш да разбереш коя е на Ивън — най-накрая каза тя.

— Това вече го обсъдихме — напомних й аз. — Дори да успея да определя неговите данни, не си сигурна, че неговите спомени ще те отведат до него. След като паметта му е била свалена, Вош вероятно…

Тя завъртя глава, колкото можеше на стола, и ми се тросна:

— Той е тук някъде. Дай ми всичките.

Отначало не бях сигурна, че съм чула правилно.

— Съливан, тук е паметта на хиляди хора.

— Не ме интересува, ще прегледам всички, докато не стигна до него.

— Сигурна съм, че не става така.

— О, какво ли знаеш ти? Колко всъщност в действителност знаеш, Катализатор, и колко от това, което знаеш, е боклук, който Вош е пожелал да знаеш? Истината е, че нищо не знаеш. Аз нищо не знам. Никой нищо не знае.

Отново отпусна главата си назад. Ръцете й стиснаха ремъците. Може би си мислеше да ме удуши с един от тях.

— Каза, че Вош е свалил паметта на всички — тя продължи. — И така е разбрал как да те манипулира. Той носи паметта на всички тези хора в себе си, за да са на сигурно. Съвършено сигурно.

Готова бях да изпълня заповедта, ако не за друго, за да я накарам да млъкне.

— Защо се страхуваш? — попита тя.

Поклатих глава.

— А ти защо не си изплашена?

Натиснах бутона за изпълнение на програмата и изпратих десетки милиони свалени съдби в мозъка на Каси Съливан.