Рик Янси
Последната звезда (62)

61

Сложихме взрива във взривните устройства. Време беше да се занимаем с Боб.

— Мислиш ли, че не съм готов да умра? — попита ме той, докато го съпровождах до мястото му.

— Знам, че не си.

Сложих му коланите. През отворения люк видях Съливан и Зомби. Тя се опитваше с всички сили да запази самообладание. Каси Съливан беше страшно сантиментална и незряла, чак не беше за вярване до каква степен беше умствено късогледа, но дори тя осъзнаваше, че преминаваме граница, от която няма връщане.

— Няма план — шепнеше тя на Зомби. Не искаше да чуя какво казва, а и аз кой знае колко не исках. Но дарът на Вош е и проклятие.

— Нищо не е предопределено.

— Нищо не е писано — каза Зомби.

Няма план. Нищо не е предопределено. Нищо не е писано. Като катехизис или символ на вярата — или на невярата.

Вдигна се на пръсти и го целуна по бузата.

— Знаеш какво ще кажа сега.

Зомби се усмихна.

— Всичко ще е наред с него, Каси — улови ръката й и здраво я стисна. — Ще го защитавам с цената на живота си.

Отговорът й беше светкавичен и жесток:

— Не с цената на живота ти, Периш. С цената на смъртта ти.

Забеляза ме над рамото му и отдръпна ръката си.

Кимнах. Време беше. Обърнах се към едноокия ни пилот.

— Включвай машината, Боб.