Рик Янси
Последната звезда (46)

45

Катализатора

Нямаше да оставя тези момчета да изгният там, където загинаха.

Нямаше да ги оставя на плъховете, гарваните, мухите, мишеловите и глутниците подивели кучета.

Нямаше да изоставя костите им да бъдат разграбени и разпилени от лешоядите и други гадини.

Нямаше и да ги изгоря.

С голи ръце щях да изкопая гроб за тях в студената земя.

Слънцето се спускаше над хоризонта. Вятърът се усили, разлюля косата пред лицето ми и земята се разчупи под пръстите ми, ръцете ми бяха плугът, който разорава упоритата земя, за да засажда.

Знаех, че Зомби ме наблюдава. Виждах го на края на превърнатата в руини от взрива къща. Облегнал се беше на парче овъглена греда, държеше пушката си и ме наблюдаваше. Здрачът ни обгръщаше, той продължаваше да гледа, докато аз носех труповете един по един към дупката, която изкопах.

Докуцука. Мислех, че ще ме застреля. Ще изрита трупа ми в дупката и ще ме зарови с моите жертви. Нямаше да ме чака да му обяснявам. Нямаше да има въпроси, защото всичко, което излизаше от устата ми, беше лъжа.

Спря. Коленичила бях до гроба и лицата им невиждащо се взираха в мен. Най-големият — водачът на взвода, предположих — няма и дванадесет.

Чух как се готви да стреля с пушката си и хъбът нареди да се приготвя за защита. Не му обърнах внимание.

— Аз застрелях Малката — казах на мъртвия новобранец. — Помислих я за враг и я застрелях. Тя имаше една възможност, а аз нямах избор. Аз им позволих да ни заловят, Зомби. Това беше единственият начин да я спася.

Гласът му беше сух като мъртвите листа, които тракаха на зимните клони.

— И къде е тя тогава?

— Отиде си.

Думата увисна. Дори вятърът не я помръдна.

— Какво са ти направили, Катализатор?

Вдигнах поглед. Не към него. Вдигнах го нагоре. Първите звезди блестяха в здрача.

— Същото, което са направили и на Уокър. Същото, което са направили и на Констанс, и на свещеника, и на старицата с котките.

Над мен звездите искряха, без да мигат. Мигнах аз и сълзите ми потекоха сребърни на светлината им. Дарът на Вош ми позволяваше да видя чак до самия край на вселената, но не можех да видя стените на затвора, които ме обкръжаваха.

Истината. Дванайсетата система подобряваше останалите, включително онази, която разкъсваше тялото ми, откакто се бях върнала от пустошта. Отказах да се изправя пред истината. Знаех я, но отказвах. Сляп по рождение човек се протегнал и докоснал ухото на слона. Слонът е плосък като лист. Друг слепец докоснал хобота му. Слонът има формата на змия. Трети погалил крака му. Слонът е като дърво.

Сведох глава към гроба и изрекох истината на висок глас:

— Бременна съм.