Рик Янси
Последната звезда (42)

41

Каси удряше по вратата на дрешника и крещеше името на Меган. Завъртя се, когато Ивън се втурна в стаята.

— Барикадирала се е вътре, гадинката!

Ивън отмести Каси и удари с рамо. Вратата се залюля на пантите, но не поддаде.

— Каси, Сам, в мазето, веднага — изкрещя Ивън.

Излетяха от стаята. Вдигна здравия си крак и го стовари в средата на вратата. Дървото се пропука. Отново. Прас. Отново. Прас! Отстъпи назад и сведе рамо в процепа. Процепът беше в средата на вратата и той се промъкна в мрака. Две широко отворени от ужас очи го гледаха от ъгъла. Протегна ръка.

— Ще ни взривят, Меган.

Тя поклати глава. Не искаше да тръгва. Нямаше как да тръгне. Ивън протегна ръце към нея, а тя сви юмручета и започна да го удря по лицето. Задраска очите му. Закрещя, сякаш я пребива до смърт.

Улови я през рамо и я метна. Полетя към гърба му, после здраво го ритна в слабините, докато се протягаше назад към дрешника със свободната си ръка. Сред купищата дрехи лежеше плюшеното мече.

— Капитан!

Грабна мечето.

— Ето, взех го.

Първата ракета удари къщата точно две минути и двадесет и две секунди по-късно.