Рик Янси
Последната звезда (35)

34

Зомби не попита защо Дъмбо се е влачил десет пресечки с адска болка и куршум в гърба. Не попита, защото знаеше отговора. Дъмбо не беше бягал от опасност, нито е търсел помощ: Дъмбо е търсел своя сержант.

Това дойде твърде много на Зомби. Той се спусна до барикадата, не можеше да си поеме дъх, давеше се, гледаше към небето. Изгубен, намерен, мъртъв, жив, цикълът се повтаряше. Нямаше измъкване, нямаше отдих. Зомби затвори очи и изчака дишането му да се успокои, сърцето му да се усмири. Малка почивка, преди да започне отново — следващата загуба, следващата смърт.

Винаги е било така, исках да му кажа. Понасяхме непоносимото. Устоявахме на сломяващото. Правехме каквото трябва да се направи, докато и за нас вече нямаше спасение.

Приклекнах до Дъмбо и вдигнах ризата му. Превръзката беше мокра. Марлите под нея бяха прогизнали. Ако не е кървял преди, сега вече кървеше. Притиснах ръка до пепелявата страна на лицето му. Кожата му беше студена, но аз навлязох по-навътре от кожата. Влязох в него. До мен Констанс ме наблюдаваше, знаеше какво правя.

— Твърде късно е? — прошепна тя.

Дъмбо ме почувства в себе си. Клепките му трепнаха, устните му се разделиха, започна да диша през отворената си уста. В обгърналия съзнанието му здрач един въпрос болезнено се нуждаеше от отговор. Отивам там, където и ти.

— Зомби — промърморих, — кажи му нещо.

Дъмбо имаше нужда от голямо количество кръв, което да му бъде прелято. Нямаше да се случи.

Но не беше пълзял десет пресечки в адски болки заради спасението. Не затова беше удържал.

— Кажи му, че е успял, Зомби. Кажи му, че те е намерил.

Светлина просветна на смрачаващия се безкраен хоризонт. В светлината сърцето намираше онова, което търсеше. На тази светлина Дъмбо отиваше там, където отиваше неговият обичан Зомби. На тази светлина момчето на име Бен Периш откри своята сестра. На тази светлина Марика спаси момиченце, което нарече Малката. В тази светлина обещанията биват изпълнявани, мечтите осъществени, времето е откупено.

И гласът на Зомби накара Дъмбо да забърза към светлината:

— Ти успя, редник. Откри ме.

Никакъв мрак не се спусна. Никакво безкрайно падане в мрака. Всичко беше в светлина, когато душата на Дъмбо стигна хоризонта.

Изгубен, открит и навсякъде светлина.