Метаданни
Данни
- Серия
- Петата вълна (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Last Star, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Евелина Пенева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- XXI век
- Екранизирано
- Извънземен (разум)
- Линейно-паралелен сюжет
- Пришълец
- Четиво за тийнейджъри (юноши)
- Оценка
- 5,2 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- vesi_libra(2017)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- ventcis(2014)
Издание:
Автор: Рик Янси
Заглавие: Последната звезда
Преводач: Евелина Пенева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: „Егмонт България“ ЕАД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска (не е указано)
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Излязла от печат: 28.05.2016
Редактор: Надя Калъчева
Коректор: Ина Тодорова
ISBN: 978-954-27-1733-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8699
История
- —Добавяне
27
На ръба на трапа се показа сянка, силуетът се очерта на звездната светлина отгоре, дребна фигура, наклонена на една страна глава, слушаше. Дори не се замислих — затаих дъх и се отпуснах, наблюдавах го през почти затворените си клепачи. В дясната си ръка държеше познат на вид предмет. Боен нож, стандартно оръжие, което всички новобранци получават.
Пръстите на жената се отпуснаха около гърлото ми. И тя се отпусна. Защо да й вярвам! На нея, на него?
Изминаха тридесет секунди, минута, почти две. Не мърдах. И тя не мърдаше. И той не мърдаше. Нямаше да мога да затаявам дъха си — или да отлагам решението — много дълго. Трябваше да поема дъх и да стрелям — в някого. Само че ръцете ми бяха преплетени сред мъртвите, а и бях изпуснал пушката си при падането. Дори не знаех къде е паднала.
Той обаче знаеше. Свещеникът, който беше разменил разпятието за нож.
— Виждам пушката ти, синко — заговори той. — Стани. Няма от какво да се страхуваш. Всички са мъртви, а аз съм напълно беззащитен. — Коленичи на ръба на гробницата и протегна празната си ръка. — Не се притеснявай, можеш да си вземеш пушката. Не обичам оръжията. Никога не съм ги обичал.
Усмихваше се. И тогава жената, която не беше мъртва, го улови за китката. Свещеникът полетя към трапа при нас, оръжието на Дъмбо се оказа прицелено към слепоочието му, а гласът на жената казваше:
— Тогава това няма никак да ти хареса — и главата на свещеника избухна.
Не бях сигурен, но реших, че това е знакът, който ми казваше, че трябва да се измъкна светкавично от дупката.