Рик Янси
Безкрайното море (48)

47.

В следващия миг ни удари лъчът на прожектора — ярка блестяща светлина изпълни коридора, нахлу в стаята и хвърли остри сенки по стените и пода. Бен дотича и ме дръпна да се изправя на крака. Сграбчих ръката на Ивън и на свой ред го дръпнах. Той се освободи и поклати глава.

— Просто ми оставете оръжие.

— Нямаш проблем, приятел — отвърна Бен и му подаде пистолета си. — Съливан, вземи брат си.

— Какво става с вас, хора? — попитах ги аз. Не можех да повярвам. — Не можем да бягаме сега.

— А какъв е твоят план? — изкрещя Бен.

Налагаше му се да крещи. Ревът на хеликоптера вече заглушаваше всичко — по ъгъла на светлината и заради звука беше ясно, че вече е точно над хотела.

Ивън се хвана за потрошената рамка на вратата и се изправи на крака или по-точно на един крак — другият не можеше изобщо да издържа тежестта на тялото му.

— Само ми кажи едно нещо — изкрещях аз в ухото му, — и бъди честен поне веднъж в десетохилядогодишния си живот. Никога не си имал намерението да взривиш бомбата и да се измъкнеш с нас. Знаел си, че Грейс идва и си планирал да взривиш и двама ви…

В този момент Сами изхвърча от стаята си, стиснал ръката на Меган. В някакъв момент малкото момиченце се беше сдобило с Мечо. Вероятно Самс й го беше дал — той винаги даваше това мече на онзи, който се нуждаеше от него.

— Каси! — той се затича към мен и ме удари здравата с главата си в корема. Вдигнах го на хълбока си и го залюлях. Господи, колко тежък беше станал! След което сграбчих ръката на Меган.

През счупения прозорец нахлу леден вятър и чух Дъмбо да крещи:

— Приземяват се на покрива!

Успях да го чуя, защото на практика се беше покатерил върху гърба ми, докато се опитваше да излезе в коридора. Бен беше точно отзад, с Кекса, облегнат на него. Ръката на едрото момче висеше безжизнено от рамото му.

— Съливан! — извика Бен. — Тръгвай!

Ивън сключи пръсти около лакътя ми.

— Почакай — той погледна към тавана.

Устните му мърдаха беззвучно или може би от тях излизаше звук, но аз просто не можех да го чуя.

— Да чакам? — изкрещях аз. Общото усещане за паника беше станало съвсем конкретно. — Какво да чакам?

— Грейс — очите му продължаваха да са насочени към тавана.

Един див крясък надделя над рева на роторите. Силата и височината му непрекъснато се увеличаваха, докато накрая не се превърна в пронизителен, нечовешки вой. Цялата сграда потрепери. Таванът се пропука. Ужасните хотелски репродукции, в евтините им рамки, изпопадаха от стените. Прожекторът премигна и угасна. Миг по-късно се разнесе експлозия и през стаята премина нагорещена ударна вълна.

— Тя докопа пилота — кимна Ивън.

Той издърпа мен, Самс и Меган в коридора и викна през рамо към Бен:

— Сега тръгвайте — след това се обърна към мен. — Къщата на картата. Сега тя е на Грейс, но след тази нощ няма да бъде нейна. Не я напускайте. Там има храна, вода и достатъчно провизии, за да изкарате зимата — вече говореше много бързо, не му беше останало почти никакво време. Петата вълна можеше и да не дойде, но Грейс идваше. — Там ще сте в безопасност, Каси. Когато настъпи равноденствието… — Бен, Дъмбо и Кекса бяха стигнали до стълбището и Бен трескаво ни махаше: „Хайде!“ — Каси! Слушаш ли ме? Когато настъпи равноденствието, корабът майка ще изпрати капсула, за да вземе Грейс от обезопасеното й скривалище…

— Съливан! Сега! — изрева Бен.

— Ако успеете да измислите начин как да го взривите… — той буташе нещо към мен, но ръцете ми бяха заети.

Видях с широко отворени очи как малкото ми братче грабна от ръката на Ивън найлоновото пликче, в което беше бомбата.

Тогава Ивън Уокър обхвана лицето ми с ръце и ме целуна силно по устните.

— Ти можеш да сложиш край на това, Каси. Ти. И така трябва да бъде. Трябва да бъдеш ти. Ти.

Той ме целуна отново и кръвта ми оцапа лицето му, а сълзите му — моето.

— Този път не мога да ти обещая нищо — говореше бързо той. — Но ти можеш. Обещай ми, Каси. Обещай ми, че ще сложиш край.

— Ще сложа край — кимнах аз.

И така аз му дадох обещанието, което беше моята присъда — вратата на килията се затръшна с трясък и воденичният камък около шията ми ме понесе към дъното на безкрайното море.