Рик Янси
Безкрайното море (43)

42.

За Бога. Тези мъже.

Захвърлих Мечо на бюрото.

— Това съм го чувала и преди — казах на групата мачовци. — Бягството означава смърт. Оставането също значи смърт. Така че преди да сме хванали автоматите, нека обмислим и третата възможност — ние да го взривим.

Предложението ми беше последвано от мъртва тишина. Ивън пръв го проумя и бавно кимна, макар очевидно тази идея да не му харесваше. Имаше много неизвестни. Имаше стотици начини, по които това можеше да се обърка, и само един правилен да успее. Бен пристъпи направо към същността на проблема.

— Как? Кой ще се заеме с това да издиша върху това нещо и после да бъде превърнат на пара?

— Аз ще го направя, сержант — каза Дъмбо.

Ушите му бяха станали аленочервени, сякаш беше смутен от собствения си кураж. Той се усмихна стеснително.

— Винаги съм искал да видя Дюбюк — накрая беше схванал шегата.

— Човешкият дъх не е единственият източник на въглероден диоксид — изтъкнах аз на финалиста за национална стипендия.

— Кòла! — направо изкрещя Дъмбо.

— Пожелавам ти късмет в откриването на някоя — отвърна Бен.

Истина беше. Заедно с всички алкохолни напитки, газираните безалкохолни бяха сред първите жертви на нашествието.

— В бутилка или кутийка, да — съгласи се Ивън. — Каси, не ми ли каза, че до нас има крайпътен ресторант?

— Бутилките с въглероден диоксид за машините за безалкохолни напитки… — започнах аз.

— … Вероятно са все още там — довърши той.

— Ще закачим бомбата към бутилката…

— Ще изпуснем от нея въглероден диоксид…

— Ще го изпускаме бавно…

— В някое затворено пространство…

— Асансьорът! — едновременно възкликнахме и двамата.

— Еха — промълви Бен. — Направо блестящо. Но малко не съм наясно как това ще реши проблема ни.

— Те ще си помислят, че сме мъртви, Зомби — обади се Сам.

Петгодишният ми брат беше разбрал за какво става дума, но му липсваше опитът на Бен в надлъгването с Вош и неговата компания.

— Тогава те ще проверят, няма да открият тела и ще разберат истината — каза Бен.

— Но това ще ни спечели време — изтъкна Ивън. — Предполагам, че докато осъзнаят истината, ще бъде твърде късно.

— Защото сме прекалено умни за тях? — попита Бен.

— Защото ще сме на последното място, на което биха се сетили да ни търсят — мрачно се усмихна Ивън.