Рик Янси
Безкрайното море (36)

35.

— Каси! Каси, събуди се!

Скочих на мига. Бях се свила до Ивън. Главата ми беше притисната в неговата, а ръката ми лежеше в дланта му. Как, по дяволите, се беше случило това?

Сам стоеше до леглото и дърпаше ръката ми.

— Ставай, Съливан!

— Не ме наричай така, Самс — промърморих аз.

През прозореца се процеждаше светлина — беше късен следобед. Бях проспала деня.

— Какво…?

Сам допря един пръст до устните си и посочи към тавана с другата ръка. Слушай.

Чух го — шумът от роторите на хеликоптер нямаше как да бъде сбъркан — беше слаб, но се усилваше. Скочих от леглото, сграбчих автомата и последвах Сам в коридора, където Кекса и Дъмбо се бяха скупчили около Бен, докато бившият куортърбек клечеше на пода и им даваше инструкции.

— Може да е само патрул — шепнеше той — и дори да не търси нас. Когато лагерът се взриви, навън имаше два взвода. Може би е спасителна мисия.

— Ще открият сигналите ни — паникьосано отвърна Дъмбо. — Свършени сме, сержант.

— А може би не — с надежда каза Бен, който беше възвърнал част от обаянието си. — Чувате ли го? Вече заглъхва…

Не беше само във въображението му — звукът наистина отслабваше. Човек трябваше да задържи дъха си, за да го чуе. Останахме в коридора още десет минути, докато звукът изчезна напълно. После изчакахме още десет, но той не се завърна. Бен изду бузи и въздъхна.

— Мисля, че ни се размина…

— За колко дълго? — поиска да знае Дъмбо. — Не трябва да оставаме тук тази нощ, сержант. Предлагам да тръгваме веднага към пещерите.

— И така да се разминем с Катализатора, докато се връща? — поклати глава Бен. — Или да рискуваме онзи хеликоптер да се върне и да ни завари на открито? Не, Дъмбо. Ще се придържаме към плана.

Той се изправи на крака. Погледът му се спря на лицето ми.

— Какво става с Баз Светлинна година^[1]? Никаква промяна ли няма?

— Името му е Ивън и не, няма промяна.

Бен се усмихна. Не знам, може би непосредствената заплаха по някакъв начин го караше да се чувства по-жив, по същата причина, поради която зомбитата са месоядни, само с един вид храна в менюто си. Никой никога не е чувал за оживели мъртъвци, които са вегетарианци. Какво би било предизвикателството да нападнат някоя чиния с аспержи?

— Зомби нарече гаджето ти „космически рейнджър“ — изкикоти се Самс.

— Той не е космически рейнджър… И защо всички казвате, че ми е гадже?

— Не ти ли е гадже? — усмивката на Бен се разшири. — Но той те целуна…

— По устата ли? — попита Дъмбо.

— О, да. Два пъти. Поне аз това видях.

— С език?

— Пфуу — Сами нацупено сви уста, все едно беше захапал кисел лимон.

— Имам оръжие — заявих аз, като само наполовина се шегувах.

— Не видях език — отвърна Бен.

— Искало ти се е? — изплезих му се аз.

Дъмбо се засмя.

Дори и Кекса се усмихна.

Тогава се появи момичето — пристъпи в коридора от стълбището и после всичко стана много бързо и доста странно.