Рик Янси
Безкрайното море (23)

22.

Той срещна — откри е може би по-точната дума — Грейс през лятото, когато и двамата бяха на шестнадесет, по време на панаира в Хамилтън Каунти. Ивън стоеше пред палатката на зоологическата градина за екзотични животни заедно с по-малката си сестра Вал, която искаше да види белия тигър още откакто бяха пристигнали рано сутринта. Беше август. Опашката бе дълга. Вал беше уморена, кисела и лепкава от пот. Бен вече беше готов да я отреже. Той не обичаше да гледа животни, които са затворени. Когато погледнеше в очите им, нещо в тях поглеждаше в него.

Той пръв видя Грейс да стои до сергията за понички. Държеше резен диня в ръка, от който се стичаха капки. Русата й коса стигаше до средата на кръста й. Изглеждаше надменна и почти студена, особено ледено сините й очи и циничната извивка на устните й, които лъщяха от сока на динята. Тя се обърна към него и той бързо извърна поглед към лицето на малката си сестричка, която след по-малко от две години щеше да е мъртва. Факт, който той носеше вътре в себе си, заключен в друга скрита стая. Понякога беше трудно да се отърси от знанието, че всяко лице, което виждаше, беше лице на бъдещ труп. Светът му беше населен с живи призраци.

— Какво? — попита Вал.

Той поклати глава. Нищо. Пое дълбоко дъх и отново погледна към сергията. Високото русо момиче беше изчезнало.

Вътре в палатката, зад стоманената мрежа, белият тигър дишаше тежко заради горещината. Отпред се бяха струпали малки деца. Зад тях щракаха камери и смартфони. Тигърът оставаше царствено безразличен към вниманието, което му се оказваше.

— Красив е — прошепна един дрезгав глас в ухото на Ивън.

Той не се обърна. Без да гледа, знаеше, че е момичето с дългата руса коса и устни, лъщящи от динен сок. Около тигъра беше претъпкано с хора. Голата й ръка се отърка в неговата.

— И тъжен — добави Ивън.

— Не — възрази Грейс. — Той може да разкъса тази мрежа за две секунди, а за още три — да разкъса лицето на това хлапе. Той просто е избрал да е тук. Това е нещо красиво.

Той я погледна. Отблизо очите й бяха дори още по-стряскащи. Те сякаш дълбаеха дупки в неговите и в един миг той разбра, с омекнали колене, за съществото, скрито в тялото на Грейс.

— Трябва да поговорим — прошепна Грейс.