Метаданни
Данни
- Серия
- Петата вълна (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Infinite Sea, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ангел Ангелов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- XXI век
- Екранизирано
- Извънземен (разум)
- Линейно-паралелен сюжет
- Пришълец
- Четиво за тийнейджъри (юноши)
- Оценка
- 5,4 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Рик Янси
Заглавие: Безкрайното море
Преводач: Ангел Ангелов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: „Егмонт България“ ЕАД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска (не е указано)
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Редактор: Стоян Меретев
Коректор: Руми Иванова
ISBN: 978-954-27-1323-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8698
История
- —Добавяне
82.
Той лежи до мен, докато дишането ни не се успокоява и сърцата ни не забавят туптенето си. Прокарва пръсти през косата ми и гледа втренчено лицето ми, сякаш не може да си тръгне, преди да е запаметил всяка част от него. Докосва устните ми, страните ми, клепачите ми. Прокарва върха на пръста си по дължината на носа ми и около извивката на ухото ми. Лицето му е в сенките, а моето е под светлината.
— Бягай — прошепва той.
— Не мога — поклащам глава аз.
Той се изправя от леглото, но аз имам усещането, че падам, докато той остава неподвижен. Бързо навлича дрехите си. Не мога да прочета изражението му. Бръснача се е затворил за мен. Отново съм затворена в празнотата. Не мога да я понеса. Отсъствието, с което бях живяла толкова дълго, че почти не го забелязвах, ще ме смаже. Не го бях забелязвала до този момент — той ми показа колко огромна е тази празнота, като я запълни.
— Няма да те хванат — увещава ме той. — Как биха могли да хванат теб?
— Той знае, че няма да избягам, докато тя е при него.
— О, за Бога! Защо изобщо толкова държиш на нея? Струва ли тя колкото живота ти? Как може един човек да струва колкото целия ти живот? — това е въпрос, на който той вече знае отговора. — Добре. Прави каквото искаш. Не ме е грижа. Сякаш това има някакво значение.
— Това е урокът, на който те ни научиха, Бръснач. Онова, което има значение и онова, което няма. И че в центъра на всички лъжи има една истина.
Той взема автомата си и го премята през рамо. Целува ме по челото. Като благодарствена молитва. Като благословия. След това вдига лампата и се отправя с несигурна крачка към входа — пазачът и надзирателят, който не почива, не се уморява и не се колебае. Обляга се на отворената врата с лице към нощта, а небето над него пламти със студената светлина на десетките хиляди огньове, които отбелязват изтичащото време.
— Бягай — чувам го да казва. Не мисля, че говори на мен. — Бягай.