Рик Янси
Безкрайното море (59)

58.

Вече няма ден и нощ, а само стерилната светлина на флуоресцентните лампи, които никога не загасват. Измервам часовете с посещенията на Бръснача — три пъти на ден, за да донася храната, която аз не мога да задържа.

Не мога да преодолея гаденето. Тялото ми отхвърля единадесетте групи, проектирани да подобрят биологичните ми системи. Всяка група се състои от четири хиляди единици, което прави общо четиридесет и четири хиляди микроскопични роботи нашественици, които се движат в кръвта ми.

Чувствам се като парцал.

След всяка закуска Клер идва да ме прегледа и да приготви лекарствата ми, докато ми отправя загадъчни забележки от сорта на: „По-добре започвай да се чувстваш по-добре. Определеното ни време изтича.“ Или подигравки, като: „Започвам да си мисля, че цялата онази идея с много голямата скала, май е била правилният избор.“ Изглежда ми се сърди, че реагирам зле на това, че ме наблъска с четиридесет хиляди извънземни механизма.

— Не че можеш да сториш каквото и да било — каза ми веднъж тя. — Процедурата е необратима.

— Има едно нещо.

— Какво? О, разбира се. Катализатора незаменимата — тя изважда устройството от джоба на престилката си и го вдига високо. — Въвела съм те вътре. Ще натисна бутона. Хайде, кажи ми да натисна бутона — тя се усмихва самодоволно.

— Натисни бутона.

— Удивително е — тя тихо се засмива. — Всеки път, когато започна да се чудя какво намира той в теб, ти казваш нещо такова.

— Кой? Вош ли?

Усмивката й помръква. Очите й стават безизразни като на акула.

— Ще прекратим „подобряването“, ако не можеш да се приспособиш.

Ще прекратим „подобряването“.

Тя сваля превръзките от кокалчетата ми. Няма корички, синини, нито белези. Сякаш нищо не се беше случило. Сякаш никога не бях удряла юмрука си в стената, докато кожата ми не се разрани чак до костта. Спомних си как Вош се беше появил в стаята ми напълно здрав, дни след като бях разбила носа му и насинила и двете му очи. Сетих се и за Съливан, която разказваше как Ивън Уокър е бил разкъсан от шрапнел и въпреки това часове по-късно някак беше успял да проникне във военната база и да я унищожи сам-самичък.

В началото взеха Марика и я превърнаха в Катализатора. Сега взеха Катализатора и я „подобриха“ в нещо напълно различно.

Някой като тях.

Или нещо.

Вече няма ден и нощ, само постоянна, стерилна светлина.