Рик Янси
Безкрайното море (45)

44.

Точно тогава Дъмбо реши, че е дошъл най-подходящият момент да надникне в стаята.

— Те се върнаха, Съливан. Зомби каза… — той не довърши, очевидно разбрал, че е прекъснал някакъв интимен момент.

Слава Богу, че не бях разкопчала ризата си. Издърпах ръцете си от тези на Ивън и се изправих.

— Открили ли са бутилка?

Дъмбо кимна.

— Сега я слагат в асансьора — той погледна Ивън. — Зомби каза, че може да действаш, когато си готов.

— Добре — Ивън бавно кимна.

Но не помръдна. Аз също не помръдвах. Дъмбо изчака няколко секунди.

— Добре — каза той.

Ивън не каза нищо. Аз също замълчах.

Тогава Дъмбо каза:

— Ще се видим по-късно… в Дюбюк! Ха-ха.

Той излезе заднешком от стаята.

Аз се обърнах рязко към Ивън.

— Добре. Нали си спомняш какво ти каза Бен за загадъчния извънземен?

В този момент Ивън Уокър направи нещо, което никога не го бях виждала да прави — или по-точно да казва.

— Мамка му! — извика той.

Дъмбо отново се беше появил на вратата със зяпнала уста и зачервени уши. Държеше го високо момиче със спусната медноруса коса, поразително лице на скандинавски модел и пронизващи сини очи, пълни, нацупени и натъпкани с колаген устни и стройна фигура на модна принцеса.

— Здравей, Ивън — каза момичето от корицата на „Космополитън“ и разбира се, гласът й беше дълбок и леко дрезгав, като гласа на всяка злодейка, измислена някога от Холивуд.

— Здравей, Грейс — каза Ивън.