Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Петата вълна (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Infinite Sea, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 12гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
ventcis(2014)

Издание:

Автор: Рик Янси

Заглавие: Безкрайното море

Преводач: Ангел Ангелов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Стоян Меретев

Коректор: Руми Иванова

ISBN: 978-954-27-1323-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8698

История

  1. —Добавяне

21.

Когато всичко свърши, той пропълзя до леглото и извади счупената летва. Беше малко дълга за патерица и трябваше да я държи под неудобен ъгъл, но щеше да се наложи да се задоволи с нея. Той закуцука към другата спалня, където откри мъжки дрехи — чифт дънки, карирана риза, плетен на ръка пуловер и кожено яке, на чийто гръб бе изрисувано името на отбора по боулинг на неговия собственик — „Умниците от Урбана“. Платът драскаше и протъркваше възпалената му кожа и превръщаше всяко движение в урок по болка. Тътрейки краката си, той се отправи към всекидневната, където откри раницата и автомата на Грейс.

Метна и двете през рамо.

Часове по-късно, докато почиваше по средата на подобна на гнездо купчина от осем коли на магистрала 68, той отвори раницата, за да види какво има в нея и намери десетки надписани с черен маркер найлонови пликчета. Всяко от тях съдържаше кичури човешка коса. В началото той беше озадачен. Чия беше тази коса и защо беше в пликчета с прилежно написани дати? После разбра — Грейс събираше трофеи от онези, които беше убила.

Умът следваше тялото.

Той измайстори шина за глезена си от две счупени парчета метал, които уви с бинт. Отпи няколко глътки вода. Тялото му жадуваше за сън, но не можеше да спи, докато не изпълни обещанието си. Вдигна лице към иглите от чиста светлина, забити в безкрайния мрак над него. Не те ли откривам винаги?

Фарът на колата до него избухна сред дъжд от парчета стъкло и пластмаса. Той се хвърли под най-близката кола, влачейки оръжието след себе си. Грейс. Тя трябваше да е. Грейс беше жива.

Беше избързал с тръгването. Беше разчитал твърде много на предположения и надежди. А сега беше притиснат в капан без изход. В този момент Ивън осъзна, че обещанията могат да бъдат спазвани по най-неочаквани начини. Беше открил Каси, като се беше превърнал в нея самата. Ранен, попаднал в капан под някаква кола, неспособен да избяга, неспособен да се изправи, оставен на милостта на безмилостен преследвач без лице — заглушител, създаден да надушва следите на човешките същества.