Рик Риърдън
Чукът на Тор (17)

Седемнадесета глава
Вуйчо Рандолф влиза в моя забранителен списък

Сам реагира най-бързо. Сграбчи копието си и се спусна към баща си.

— О, скъпа, не — щракна с пръсти Локи.

Краката на Сам веднага се подгънаха. Тя падна на пода и остана неподвижна, притворила очи. Бляскавото й копие се търкулна по камъните.

— Сам! — спуснах се аз към нея, ала вуйчо Рандолф ме пресрещна.

Фигурата му закри всичко. Хвана ме за раменете. От дъха му ме блъсна миризма на развалена риба и карамфили.

— Недей, Магнус — гласът му потрепери от паника. — Не влошавай нещата.

— Да ги влошавам? — избутах го аз.

Гневът ме завладя. Джак олекна в ръката ми, готов да нападне. Да видя Самира припаднала в краката на баща си (и, богове, молех се да е само припаднала) бе твърде много. Исках да зашлевя вуйчо си. Исках да получа руната уруз и да стъпча физиономията на Локи.

Дай шанс на Рандолф — прошепна гласът на Анабет в ума ми. — Той е част от семейството.

Поколебах се… колкото да забележа в какво състояние бе вуйчо Рандолф. Сивият му костюм бе протрит и посипан с пепел, сякаш се беше промъквал през комин. А по лицето му… носа, лявата му буза и вежда се разпростираше ужасен кратер от червено-кафяви белези, едва зараснала огнена следа под формата на ръка.

Почувствах се, като че джудже ме беше ударило с папийонка в корема. Спомних си как знакът на Локи се бе появил върху бузата на Рандолф на онази семейна снимка. Помислих за съня ми на бойното поле на Валхала и за агонията, която изгаряше собственото ми лице, докато Локи разговаряше с мен, използвайки Рандолф като проводник. Локи бе дамгосал вуйчо ми.

Вперих поглед в бога на измамата. Той все още носеше противния зелен костюм от видението ми на бойното поле, а пъстрата вратовръзка се люлееше отпусната. Очите му блестяха, сякаш си мислеше: Хайде, убий вуйчо си. Това ще е забавно.

Реших да не доставям удоволствие на Локи.

— Ти ме подмами да дойда тук — изръмжах аз. — Защо, след като можеш да минеш през вълшебен портал, отворен в ковчег?

— Не, не можех! — каза Локи. — Докато ти не проправи пътя. След като го стори… двамата с Рандолф сте свързани, предполагам, че си забелязал.

Той потупа бузата си.

— Кръвта не е шега работа. Винаги мога да те намеря през него.

— Освен ако не те убия — казах. — Рандолф, разкарай се от пътя ми.

— Чу момчето, Рандолф — изсмя се Локи. — Махни се от пътя му.

Вуйчо изглеждаше така, все едно се мъчеше да преглътне прекалено голямо хапче.

— Моля те, Локи. Недей…

— Леле! — повдигна вежди Локи. — Звучиш, като че се опитваш да ми заповядваш! Но това не може да е истина, нали така? Би нарушило споразумението ни!

Думата „споразумение“ накара Рандолф да се разтрепери. Той се отмести, а мускулите по лицето му потръпваха около новия белег.

С крайчеца на окото си зърнах как Блицен помага на Хартстоун да се изправи на крака. Пожелах си наум да останат настрана и да не се месят. Не исках някой да застава между мен и Локи.

Сам продължаваше да лежи неподвижна.

Сърцето ми бясно затуптя в гърдите.

— Локи — пристъпих напред аз, — какво й направи?

— На Самира ли? — богът погледна към дъщеря си. — Добре е, просто си пожелах да не диша.

— Какво?

— Не за постоянно, Магнус — махна с ръка Локи. — Един вид… възпитавам децата си с твърда ръка. В днешно време родителите са твърде либерални, не мислиш ли?

— Той ги контролира — изграчи Рандолф.

— Не забравяш ли как се справи ти като баща, Рандолф? — погледна го ядосано Локи. — О, да. Семейството ти загина. Единствената ти надежда да ги видиш отново съм аз.

Рандолф се сви като попарен.

Локи се обърна към мен. Догади ми се от усмивката му.

— Виждаш ли, Магнус, децата ми дължат силите си на мен. В замяна трябва да се подчиняват на волята ми, щом заповядам. Така е по-честно. Както казах и преди, кръвта не е шега работа. Семейството си е семейство. Чудесно е, че ме послуша и остави Алекс във Валхала. Иначе две от дечицата ми щяха да лежат в несвяст!

Той потърка ръце.

— А сега би ли искал да видиш още нещо? Самира никога не е обичала да се превъплъщава. Мога да я принудя да стане на котка заради теб. Или пък на кенгуру. Ще е много сладко кенгуру.

Щях да повърна. Най-после разбрах защо Самира не желаеше да се превъплъщава.

Всеки път, когато го правя — бе ми казала тя — усещам как същността на баща ми се опитва да ме подчини.

Нищо чудно, че Сам се страхуваше да не би Локи да я принуди да се омъжи за великана. Нищо чудно, че се боеше за Алекс Фиеро, която се превъплъщаваше, без много да му мисли.

Дали другите богове владееха децата си по същия начин. Можеше ли Фрей…

Не, не бих искал да разсъждавам върху това.

— Остави я на мира.

— Щом така желаеш — сви рамене Локи. — Просто исках да я изкарам от строя. Гелир несъмнено ти е казал, че мечът Скофнунг не може да бъде изваден в присъствието на жена. За радост, жените в кома не се броят! А сега, Рандолф, побързай, моля те. Настъпи мигът, в който трябва да изтеглиш меча.

— Може би ще е по-добре, ако… — облиза пръсти Рандолф.

Внезапно гласът му премина в писък. Той се преви, а белегът по бузата му задимя. Собственото ми лице пламна от жал.

— Спри! — извиках.

Вуйчо ми изпъшка. Сетне се изправи. Основата на носа му продължаваше да пуши.

— Ранди, Ранди. Изглеждаш нелепо — изсмя се Локи. — Не че не сме минавали през това и преди. Искаш ли да измъкна семейството ти от Хелхейм? Обичам да ми се заплаща предварително. Все пак съм те дамгосал, трябва да правиш каквото ти кажа. Не е чак толкова трудно.

Той посочи острието на Скофнунг.

— Донеси го, момче. И Магнус, ако опиташ да се намесиш, да знаеш, че мога да направя комата на Сам постоянна. Надявам се да не се стига дотам. Ще развали сватбата!

Исках да го посека през средата като Хел. (Говоря за дъщеря му Хел, която има две различни страни.) После отново да го залепя и пак да го съсека. Не можех да повярвам, че някога съм намирал Локи за харизматичен и сладкодумен. Бе нарекъл вуйчо ми „Ранди“. Това само по себе си заслужаваше смъртно наказание.

Ала не знаех до каква степен Локи владее Сам. Можеше ли наистина да я остави във вегетативно състояние само с мисъл? Донякъде се безпокоях и за Рандолф. Глупакът може и да бе сключил сделка със злото на Локи, но поне разбирах защо. Помнех жена му Катрин на онзи потъващ кораб, Обри с нейната малка лодка играчка, Ема, която пищеше, докато държеше руната за наследство — символа на мечтите, които никога нямаше да осъществи.

Вляво от мен Хартстоун и Блицен се приближиха. Хартстоун се бе възстановил достатъчно, за да върви сам. Блиц носеше двуръчен меч, който вероятно беше заграбил от някое паднало зомби. Вдигнах ръка в знак да стоят настрана.

Рандолф пое меча Скофнунг. Изтегли го бавно от ножницата. Мечът бе двуостър, острието — от сива, здрава стомана. В основата му руни блестяха във всеки оттенък на синьото — от ледения до най-тъмния нюанс.

— Леле! — потрепери Джак.

— Наистина — каза Локи. — Да можех да въртя меч, щях да избера Скофнунг, освен ако не мога да придобия върховния Меч на лятото.

— Може да е зъл — прошепна ми Джак, — но има добър вкус.

— За нещастие — продължи Локи, — в сегашното ми състояние, все едно не съм тук наистина.

— Първото нещо, което казва и с което съм съгласен — изсумтя Блицен, — този меч никога не бива да бъде ваден.

— Блицен, сине на Фрея — завъртя очи Локи, — толкова си бъзлив, когато става дума за вълшебни оръжия! Не мога да въртя Скофнунг, не наистина, но семейство Чейс произлизат от едновремешните крале на Севера! Те са идеалният избор.

Спомних си, че Рандолф ми бе казал нещо по въпроса — как семейство Чейс произлизало от древен шведски кралски род и дрън-дрън… Но съжалявам. И да можех да въртя мечове на злото, нямаше да си го пиша в биографията.

Прекалено опасно — направи вяли и едва забележими знаци Хартстоун. В очите му се четеше ужас_. — Смърт. Пророчеството._

— Е, да, мечът е своенравен — каза Локи, — но това е хубаво качество за една жена! Не мога да го вадя на дневна светлина. Могат да го използват само хора с благородническо потекло.

Той сръчка Рандолф.

— Но дори този тип отговаря на изискванията. Освен това, щом веднъж мечът бъде изтеглен, не може да го приберем отново, докато не бъде напоен с кръв.

— Не е често — изжужа жално Джак. — Това е прекалено привлекателно.

— Знам, приятелю! — съгласи се Локи. — Но най-особената черта на меча… Хартстоун, скъпи мой, аз ли да им кажа, или ти ще го сториш?

Хартстоун се олюля и хвана Блицен за рамото. Не бях сигурен дали имаше нужда от помощ, или просто искаше да се увери, че джуджето е до него.

Блицен вдигна своя двуръчен меч, който бе почти толкова голям, колкото и той самият.

— Локи, няма да ти позволя да направиш това на Харт. Няма да го допусна.

— Мило мое джудже, оценявам, че намери входа към гробницата. И разбира се, имах нужда Хартстоун да развали магията, затворила саркофага. И двамата изпълнихте ролите си великолепно, но се боя, че трябва да поискам още нещо малко от вас. Нали желаете да видите Самира щастливо омъжена?

— За великан? — изсумтя Блицен. — Как пък не!

— Но е за благородна кауза! Да върнем… как беше името на чука? За тази цел ни трябва хубава зестра, а Трим поиска меча Скофнунг. Според мен замяната е много добра. Бедата е, че мечът не е цял без камъка. Двете неща вървят в комплект.

— Какво имаш предвид? — попитах. — Какъв камък?

— Камъкът Скофнунг! Точилото, направено, за да наостри меча!

С палци и показалци Локи описа кръг с размерите на чаена чинийка.

— Горе-долу толкова голям, синичък, на сиви точици — той намигна на Хартстоун. — Познато ли ти звучи?

Хартстоун изглеждаше така, сякаш шалът му го задушава.

— Харт — попитах, — за какво говори той?

Моят приятел елф не отвърна.

Вуйчо Рандолф се олюля. Сега използваше и двете си ръце, за да удържи прокълнатия меч. Желязното острие потъмня. Ледени изпарения се завихриха около краищата му.

— Натежава — простена Рандолф — и става все по-студен.

— В такъв случай ще се наложи да побързаме — Локи погледна към припадналата Самира. — Рандолф, нека напоим този жаден меч.

— Забрави — вдигнах собствения си меч аз. — Рандолф, не искам да те нараня, но ще го направя.

— Но ти не разбираш, Магнус — изхлипа вуйчо ми. — Нямаш идея какво е намислил.

— Рандолф — изсъска Локи, — ако искаш отново да видиш семейството си, удряй!

Рандолф залитна назад и замахна с прокълнатото острие. Пропусна целта си.

Наистина глупаво от моя страна. Даже непростимо.

Мислех само за Сам, която лежеше безпомощна в краката на Локи. Исках да я защитя. Забравих пророчествата. Забравих, че всичко, което Локи върши, дори погледите, хвърлени към собствената му дъщеря, са измама.

Пристъпих напред, за да блокирам удара на вуйчо, но той профуча покрай мен. И докато крещеше от ужас, заби Скофнунг в стомаха на Блицен.