Рик Риърдън
Чукът на Тор (45)

Четиридесет и пета глава
Опашките никога не са изглеждали толкова страшни

— Сиф е скапана — промърмори Алекс веднага щом вратите на асансьора се затвориха.

— Може би не е сега моментът да го казваш — предположих аз. — Докато сме в асансьора й.

— Ако легендите са верни — добави Блиц, — това имение има над шестстотин етажа. Не ми се пропада до шахтата.

— Все тая — изръмжа Алекс. — И какво е това име Ярък пукот?

Двесекунден напев от райско блаженство прозвуча от тонколоните. Аххх!

— Метафора — каза Блицен. — Както Кървавата река за онзи тип с меча Скофнунг. Ярък пукот…

Аххх!

— … е поетически израз за светкавица, понеже Тор е бог на гръмотевиците.

— Хм — каза Алекс, — но в Ярък пукот няма нищо поетично!

Аххх!

Откакто бе получил новата си торба с руни, Хартстоун бе по-дръпнат от обичайното. Облегна се в ъгъла на асансьора и притегли връвта на торбичката си. Опитах да привлека вниманието му и да попитам дали е добре, но той не желаеше да срещне погледа ми.

Що се отнася до Сам, тя не спираше да гали брадвата си, все едно очакваше скоро да я ползва.

— И ти не хареса Сиф — отбелязах аз.

— Защо ми е да я харесвам? — сви рамене Сам. — Тя е суетна богиня. Рядко съм съгласна с майтапите на баща си, но да отреже оригиналната златиста коса на Сиф, за това го разбирам напълно. Искал е да й каже нещо. На нея й пука най-вече за външния вид, и то повече, отколкото за всичко друго. Умението да тъче с безценната си метална коса, идеята, че е трофей на мъжа си? Убеден съм, че татко е планирал и това. Такова е чувството му за хумор. Но Сиф и Тор са твърде тъпи, за да схванат.

Хартстоун очевидно разбра казаното, прибра торбичката си с руни в джоба и направи знаци: Сиф е мъдра и добра. Богиня на плодородието. Ти…

Той посочи към Сам, после направи два знака с ръце, сякаш късаше лист хартия — знака за нечестен.

— Хей, елфе — каза Алекс, — предполагам, че защитаваш Сиф, ето защо подкрепям Самира.

— Благодаря — каза Сам.

Хартстоун се намръщи и скръсти ръце. Това бе начинът на глухонемите да кажат не искам да говоря с вас.

— Щом смятате, че е добра идея да обиждате жената на Тор в собствения му дом, и то точно преди да го видим… — изсумтя Блиц.

Звън!

Вратата на асансьора се отвори.

— Ето това е мъжка бърлога — казах аз.

Излязохме от асансьора в нещо като гараж. Върху подемник бе паркирана колесницата на Тор. Колелата й бяха свалени и нещо, което приличаше на счупена трансмисия, висеше под колесницата. На табло за инструменти, опряно в стената, имаше дузина гаечни ключове, триони, отвертки и гумени чукчета. За миг помислих да взема едно от тях и да извикам: Намерих чука ти!, но прецених, че няма да се приеме добре.

Отвъд гаражното пространство мазето наистина преминаваше в завършено мъжко обиталище. Сталактики висяха от тавана и изпълваха стаята със светлина като в Нидавелир. Черната половина от пещерата представляваше кино с два огромни екрана и редица малки плазмени монитори отдолу, така че Тор да може да гледа два филма, докато следи различни спортни предавания. Понеже, нали се сещате, иска да се поотпусне. Столовете в киното бяха съчетание от кожа и козина и имаха регулируема облегалка и масички за питиета, направени от еленови рога.

Вляво от нас имаше кухня с пет хладилника, фурна, три микровълнови печки, редица блендери, както и кланица, която едва ли бе любимото място на козлите. В края на къс коридор една препарирана глава на овен сочеше пътя към тоалетните, а от двата рога висяха табелки:

валкирии

берзеркери

Дясната половина на пещерата бе пълна основно с аркадни игри — последното нещо, което исках да зърна след игрището „Утгард Лейнс“. За щастие, нямаше писта за боулинг. Съдейки по огромната маса, която заемаше почетно място по средата на пещерата, Тор си падаше повече по въздушен хокей.

Пещерата бе така огромна, че дори не забелязах Тор, докато той не се появи иззад машината на „Денс Денс Революшън“^[1]. Изглеждаше замислен, крачеше напред-назад и мърмореше, докато удряше два стика за въздушен хокей един в друг, все едно се готвеше да върне сърдечния ритъм на някого. Козлите му Отис и Марвин вървяха подире му, но не стъпваха сигурно на копитата си. Всеки път, когато Тор се обърнеше, той се блъсваше в тях и трябваше да ги избутва от пътя си.

— Чукове — ръмжеше той. — Тъпи чукове. Чукове.

Накрая ни забеляза.

— Аха!

Изтича до нас с кървясали очи. Лицето му бе червено като брадата му. Ризницата му бе съставена от парцалива тениска на Metallica и гащета, които разкриваха бледите му космати крака. Ноктите му отчаяно се нуждаеха от изрязване. По някаква причина чорлавата му червена коса бе вързана на опашки, но на Тор това му стоеше така, че да го прави ужасяващ, а не смешен. Все едно искаше да ни каже: Може да имам прическата на шестгодишно момиченце, но пак ще ви избия!

— Какви новини ми носите? — попита той.

— Хей, Тор — казах аз с гласец, мъжествен като опашчиците му. — Ъъ, Сумарбрандер има да ти казва нещо.

Свалих медальона и призовах Джак. Страхливо ли бе от моя страна да се крия зад вълшебен говорещ меч? Предпочитам да го мисля като стратегически ход. Нямаше да мога да помогна на Тор, ако той разбиеше физиономията ми с хокеен стик.

— Здрасти, Тор! — каза весело Джак. — Здравейте, козлета! О, въздушен хокей! Много готино, Гръмотевичко!

Тор почеса брадата си с греблото. Името на сина му Моди бе татуирано в синьо на кокалчетата му. Истински се надявах да не зърна името отблизо.

— Здрасти, Сумарбрандер — изръмжа Тор. — Къде ми е чукът? Къде е Мьолнир?

— О! — Джак потъмня в оранжево. Не можеше да гледа кръвнишки, но определено ми показа острата си част. — Носим добри новини. Знаем у кого е чукът и сме наясно къде го държи.

— Отлично!

— Но има и някои лоши новини — отстъпи няколко сантиметра назад Джак.

— Имам чувството, че ще ни заколят — въздъхна Отис към брат си Марвин.

— Стига! — сопна се Марвин. — Не давай лоши идеи на шефа!

— Чукът е откраднат от великан на име Трим — продължи Джак. — Той го е заровил на повече от десет километра под земята.

— Това не е отлично! — Тор тресна двата стика за въздушен хокей един в друг.

Стаята се изпълни с тътен като гръмотевица. Един плазмен телевизор падна. Микровълновите печки помръкнаха. Козлите се олюляха, все едно бяха на корабна палуба насред бурно море.

— Мразя Трим! — изрева богът. — Мразя земните великани!

— И ние ги мразим — съгласи се Джак. — Затова Магнус ще ти представи брилянтния си план как да върнем чука.

Джак отлетя зад мен и остана да кръжи там, като демонстрира огромна стратегическа мисъл. Отис и Марвин се отдалечиха от господаря си, скривайки се зад машината на „Денс Денс Революшън“. Поне Алекс, Сам, Блиц и Харт не се скриха, ала Алекс ме изгледа така, сякаш искаше да каже: Той е твоят бог на гръмотевиците.

Така на мен се падна честта да разкажа на Тор всичко — как бяхме измамени да отидем при могилната твар и да отмъкнем меча Скофнунг, как отидохме до Алфхейм за камъка Скофнунг, как изкатерихме Биврьост, за да си щракнем селфи с Хеймдал, както и как играхме боулинг с Утгард-Локи, за да получим ценна информация. Обясних му какво иска Трим от сватбата с Локи.

От време на време се спирах, за да дам време на Тор да осмисли информацията, докато тича напред-назад, хвърля чукчета насам-натам и удря стената. Той бавно смилаше чутото. Когато приключих, Тор стигна до следния мъдър извод:

— Трябва да ги избием всичките!

Блиц вдигна ръка.

— Господин Тор, дори ако успеем да ви изведем при Трим, ако го убием, няма да постигнем нищо. Само той знае къде точно е чукът.

— Значи, ще го измъчваме, докато ни каже, и после ще го убием! И сам ще си върна чука!

— Този е много свестен тип — промърмори Алекс.

— Сър — рече Сам, — дори ако свършим всичко това, а мъченията, уви, не са нито особено ефективни, нито, как да ви кажа, етични… та дори ако Трим ни каже къде точно е чукът, как ще го извадите, когато е на повече от десет километра под земята?

— Ще разбия земята с чука си!

Зачакахме металните чаркове в главата на Тор да се завъртят.

— О — каза Тор, — разбрах какво имате предвид. Да го вземат мътните! Последвайте ме!

Той хукна из гаража, хвърли стиковете за хокей настрани и се зае да рови из нещата си.

— Тук трябва да има нещо, което пробива десет километра здрава скала.

Замисли се за бормашина, скоч, отварачка и железния жезъл, заради който едва не умряхме, докато го връщахме от крепостта на Гейрод. Хвърли всичките на пода.

— Нищо! — каза отвратено той. — Безполезни боклуци!

— Може да използвате главата си — предложи Хартстоун. — Тя е доста дебела.

— Не се опитвайте да ме утешите, господин елф — рече Тор. — Няма надежда, нали? Трябва да имаш чукове, за да си върнеш чука… А това? — той вдигна едно гумено чукче и въздъхна. — Това няма да стигне. Всичко е свършено. Великаните скоро ще узнаят, че съм беззащитен. Ще нападнат Мидгард, ще унищожат телевизионната индустрия и никога повече няма да мога да гледам сериалите си!

— Може би има начин да върнем чука — думите излетяха от устата ми, преди да се замисля какво казвам.

— Нима имате толкова голяма бомба? — светнаха очите на Тор.

— Не, не! Но Трим трябва да се ожени за някого утре, нали така? Може да се престорим, че…

— Забрави! — изръмжа Тор. — Знам те аз какво предлагаш! Няма начин! Дядото на Трим ме унижи достатъчно, когато ми задигна чука! Няма да сторя това отново!

— Кое? — попитах аз.

— Да нося булчинска рокля! — рече Тор. — Да се правя на великанска булка! Фрея, която отказа да се омъжи за Трим! Колко егоистична жена! Бях унизен, обезчестен… и… какво се хилиш, бе?

Последният коментар бе насочен към Алекс, която бързо загледа сериозно.

— Нищо — каза тя. — Просто… трудно ми е да си ви представя в булчинска рокля.

Джак, който кръжеше над рамото ми, прошепна на ухо:

— Изглеждаше просто ФАНтастично.

— Идеята беше на Локи, разбира се — изръмжа Тор. — И стана. Внедрих се в сватбата, върнах си чука и избих великаните. Освен малчуганите. Трим Трети и Тринга. Но когато се върнах в Асгард, Локи разказа историята толкова много пъти, че станах за смях! Векове наред отказваха да ме приемат насериозно!

Тор се намръщи, сякаш мислеше за нещо. При него това бе болезнен процес.

— Знаете ли, целият план бе на Локи. Сигурен съм, че той е уредил кражбата и решението, за да ми се присмее!

— Но това е ужасно — каза Алекс. — Каква беше роклята ви?

— Бяла, с дантелени бродерии по шията и врата… и страхотни… — брадата на Тор се наелектризира. — ТОВА НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ!

— Както и да е — намесих се. — Този Трим… Трети, или който се пада там, очаква пак да опитате същия номер. Този път е подготвил мерки за сигурност. Богове няма да могат да минат през входа незабелязани. Трябва ни различна булка.

— Какво облекчение — ухили се той на Самира. — Благодаря, че се жертваш, момиче! Радвам се, че не си себична като Фрея! Длъжник съм ти. Ще накарам Сиф да ти направи трофей. А може би предпочиташ милинка? Имам една във фризера.

— Не, господарю Тор — каза Сам. — Няма да се омъжа за великан заради вас.

— Ясно де — намигна й Тор. — Само ще се преструваш. После, когато извади чука…

— Няма дори да се преструвам — рече Сам.

— Аз обаче… — намеси се Алекс.