Мари Лу
Warcross (5)

4

Отивам до масата и си слагам очилата. Стари са, употребявани, изостанали с няколко поколения, но си работят. Слушалките прилепват плътно и изолират шума на трафика отвън и на стъпките по горните етажи. Скромният ни апартамент — а заедно с него и всичките ми грижи — потъва в черен мрак и тишина. Издишвам и с облекчение напускам реалността, дори и да е за кратко. Скоро пространството пред очите ми се изпълва със синя неонова светлина и се оказвам на върха на хълм, загледана надолу, към градските светлини на виртуалния Токио, който би могъл да мине за напълно реален. Шумът от уличното движение е заглушен. Единственото, което ми напомня, че се намирам в симулация, е едно прозрачно поле в центъра на полезрението ми.

Добре дошъл, [нула!]

Ниво 24 | Б- 430

После и тези два реда изчезват. (Ако сте се зачудили: не, името ми не е [нула!]. С хакерския ми профил мога да скитосвам наоколо като анонимен играч. Другите играчи, които ми пресичат пътя, ще ме виждат с потребителско име, генерирано на случаен принцип.)

Поглеждам назад и виждам персонализираната си стая, украсена с вариации на логото на Warcross. Обикновено тази стая има две врати — Изиграй една игра или Наблюдавай как други играят. Днес обаче има и трета врата, над която се реят няколко думи.

Мач за откриването на турнира по Warcross

На живо

В реалността започвам да барабаня с пръсти по плота на масата. Докато го правя, очилата улавят движенията на пръстите ми и се появява виртуална клавиатура. Потърсвам Кийра в директорията на играчите. Намирам я за нула време, свързвам се с нея и няколко секунди по-късно тя приема поканата ми и се появява до мен. Също като мен (и повечето други играчи) и тя е проектирала аватара си така, че да изглежда като нейна идеализирана версия: по-висока, по-стройна, пременена с няколко тежкарски атрибута, които си е купила — лъскав нагръдник, чифт рога.

— Да влизаме — казва тя.

Тръгвам напред, после посягам и отварям третата врата. Облива ме светлина. Инстинктивно примижавам, а сърцето ми подскача в гърдите, щом невидимият рев на зрителите заглушава всичко — познато усещане. В слушалките ми гръмва саундтрак. Попадам, както ми се струва, на един от цял милион реещи се във въздуха острова, а пред очите ми се разгръща най-прекрасната долина, която съм виждала някога.

Ширнали се тучни равнини преминават в кристалносиня лагуна, обкръжена от всички страни от извисяващи се зъбери и гладки, стръмни скали, чиито върхове са обрасли със зеленина. От тях се спускат с гръм водопади. Когато се вглеждам, разбирам, че скалите всъщност представляват грамадни скулптури и всяка от тях е изваяна така, че да прилича на предишен победител в турнира. Слънчеви лъчи танцуват из долината и изрисуват равнините със светлина, реещите се острови хвърлят сенчести петна, а ята бели птици, летящи в строй, надават вик някъде долу. Кулите на замък надзъртат през далечната мъгла. Още по-нататък на хоризонта величествени, подобни на лъчи в океана същества плавно се носят във въздуха. Там небето е черно и светкавица раздира облаците. Потрепервам, сякаш усещам електричеството във въздуха.

Дори и саундтракът, избран за това ниво, е върхът на епичността, изпълнен с оркестрови струни и плътни барабани, той запраща сърцето ми във висините. А някъде в безкрая на небето един величествен, всезнаещ глас ехти над целия този свят.

— Добре дошли на мача по случай откриването на турнира по Warcross! — обявява той.

Следва тихо „зън“ и в средата на полезрението ми изскача прозрачно поле с надпис:

Логване в церемонията по откриването

+ 150 т. Резултат за деня: + 150

Ниво 24 | Б- 580

После избледнява. Наградата ми за това, че гледам откриващия мач, е 150 точки, които ще се прибавят към резултата, определящ нивото ми… Само дето няма да се прибавят, тъй като тази ми версия на Warcross е хакерска. Жалко. Ако играех като нормален човек, досега да съм стигнала 90-о ниво или някъде там. А аз още се мотая на 24-то.

— Все по-пищно го раздават, а? — гласът на Кийра ме сепва. По лицето й е изписана почуда.

Усмихвам се, после вдишвам дълбоко, разпервам ръце и скачам от своя реещ се във въздуха остров. Политам.

Стомахът ми се свива, когато мозъкът ми решава, че действително летя във въздуха на хиляди стъпки височина. Надавам вик, носейки се над равнината, а музиката ме нахъсва. За официалните състезатели съществуват ограничения — в някои светове им се позволява да летят насам-натам или да плуват под вода, докато в други си длъжен да се подчиняваш на виртуална гравитация. Но публиката винаги е свободна да се скита из пейзажа както си иска. Забранено ни е да променяме гледката по какъвто и да било начин или да закачаме играчите. Освен това играчите не ни виждат. Само чуват рева на поощрителните ни възгласи и на дюдюканията ни, а също и провикванията на съдията.

Политам право през реещите се острови като призрак, устремена към възможно най-голямата височина, докато повече не мога да се отдалечавам от сушата. После завивам обратно и се гмурвам надолу като метеор. Най-сетне кацам на един от островите точно когато ликуването на публиката се смесва с гласовете на анализаторите, идващи от слушалките ми, все едно ги слушам по радиото.

— Време е за ежегодния мач по случай откриването! — възкликва единият от тях. — Тази вечер сме се събрали тук да гледаме това звездно представление преди началото на истинския сезон на турнира! В далечния край е отбор „Алфа“, предвождан от Ашър Уинг! В близкия край — отбор „Бета“, предвождан от Пен Уашовски!

Играчите най-сетне излизат, разпръснати в двата срещуположни края на масива от реещи се острови.

Отбор „Алфа“ — отборът, за който ще викам аз, е в далечния край. Оставям Кийра и политам нататък да ги огледам по-добре.

Според правилника за официалните участници, професионални Warcross играчи, виртуалните им образи трябва да изглеждат точно както те изглеждат в реалността, без всевъзможните шантави персонализации на аватара, с които могат да се сдобият типичните потребители, и всички членове на отбора трябва да са облечени в един цвят. Цветът на отбор „Алфа“ е синият. Ето я Джена — само руса коса и стегнати мускули, съвършено видение в нейната синя прилепнала Warcross броня, чиято подобна на драконови люспи текстура е разработена в съответствие с нивото. Тя е една от най-младите играчи — едва осемнайсетгодишна, колкото мен, и е от Ирландия. Докато я наблюдавам, тя отмята коса над раменете си и поставя ръце на хълбоците. Сребристите предпазители на ръцете й лъщят на слънцето, както и еднаквите ножове, закопчани с каиши на бедрата й. Публиката крещи одобрително.

Върху реещ се наблизо остров е застанал Макс. Макс, син на милионери, е завършил Харвард. Позицията му в Warcross е боец — само мощ и мускули, неговата цел не е да преследва артефакта, а да поваля другите. На двайсет и осем години, той е най-възрастният играч в тазгодишния турнир. Сега той се усмихва и зъбите му се белват на фона на тъмната му кожа. Нараменниците му са огромни и издути, толкова лъскави, че в тях се отразява небето.

Ето го и Ашър, капитана на отбора, който е най-далече от мястото, където хвърча аз. В началото всички го знаеха само като по-малкия брат на Даниел Бату Уинг, известен актьор и каскадьор, но днес Ашър вече си е спечелил своя собствена слава благодарение на Warcross. Кестенявата му коса е страшно гъста и толкова светла, че е почти руса. Очите му са игриви и сини, същите на цвят като виртуалния океан под него, а тъмносапфирената му броня е допълнена със стоманени нараменници и кожени ремъци, обвиващи ръцете и кръста му.

Той се ухилва дръзко и изкрещява предизвикателство към другия отбор в срещуположния край на света от играта и това направо подлудява публиката. Когато превключвам картината, за да видя публиката в „Токио Доум“, те пищят името му и размахват като луди светещи палки. АШЪР, ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН!!! — крещят плакатите на фенките. Ашър казва нещо по закритата си линия, само съотборниците му могат да чуят думите. Над главата му се рее блестящ син скъпоценен камък. Това е артефактът на отбора му.

Коментаторката е започнала официалния ритуал преди играта — изчита нещо за доброто спортсменство и почтената игра. Докато тя чете, вниманието ми се прехвърля към отбор „Бета“. Те носят брони в червено, разбира се — ежегодният мач по случай откриването винаги налага цветен дрескод за отборите: червено срещу синьо. Над главата на Пен, капитана на „Бета“, се рее искрящ червен артефакт. Двамата с Ашър се ухилват самодоволно един на друг и това кара публиката да се разбеснее.

В слушалките ми коментаторката завършва речта си с вече стандартното напомняне за новаците сред публиката за целта на играта:

— Запомнете, отбори, вие имате една-едничка цел — да отнемете артефакта на противника, преди той да отнеме вашия!

Всички играчи вдигат десница, свита в юмрук, и се удрят два пъти в гърдите — стандартният отговор, че признават правилата. Следва кратка пауза, сякаш всичко в играта внезапно е замръзнало.

— Готови, старт! — обявява коментаторката.

Светът се разтреперва от рева на невидимата публика и облаците в небето политат стремглаво. Бурята, надвиснала в черно над хоризонта, връхлита към нас със страховита бързина и с всяка изминала секунда мълниите пращят все по-близо. Както във всеки свят от Warcross, с течение на играта тя става все по-трудна.

Същевременно над много от островите се появяват и увисват в небето множество яркоцветни кълба. Тези виртуални обекти се наричат пауъръп: временни избухвания на свръхскорост или свръхсила, крила, които ти помагат да полетиш за кратък период от време, щитове, способни да спрат вражеска атака, и така нататък. Съществуват десетки най-различни пауъръпи, които потенциално могат да се появят в играта, и постоянно се добавят нови. Пауъръпите от нисък клас изобилстват (например нещо, което ти помага да подскочиш педя по-високо). И в момента виждам три от тях да се реят над островите близо до мен. Но пауъръп от висок клас (например способността да летиш през цялото времетраене на играта) са много редки и труднодостъпни. Някои пауъръпи са толкова ценни, че отборът може да прати един от играчите си да ги издирва, докато трае битката.

Пауъръпите може да струват много пари в Warcross общността. В редовните игри събраните, но неизползвани пауъръпи се съхраняват в инвентара на играча. После можеш да ги продаваш или разменяш с другите играчи. Ценните пауъръпи вървят на цена хиляди банкноти.

Warcross е програмирана толкова добре, че никога не съм пробвала да открадна пауъръп — но наскоро открих бъг в защитата, който е възможно да ми позволи да заграбя обект от нечий потребителски профил точно когато собственикът му възнамерява да го използва.

Сега се оглеждам наоколо и се питам колко ли можем да изкараме, ако гепя достатъчно от тези обекти за препродажба. Но никой от десетките, които виждам, не е достатъчно ценен. Пет долара тук, още три там. Не си струва риска да хакнеш най-грандиозния мач за откриването за всички времена. И със сигурност не си струва риска от още един удар по досието ми.

— Ашър предприема първия ход на играта! — ехти гласът на анализатор в ушите ми. — Той дава някакви наставления на Джена. Заграбване на пауъръп!

Много ясно, Ашър е забелязал нещо преди всеки друг. Той поглежда първо Джена, после прави жест с ръка към далечно кълбо, надвиснало над стърчаща високо насред океана скала. Тя не се колебае — незабавно скача от своя плаващ във въздуха остров на друг и се отправя към скалата. Зад нея островът, на който стоеше допреди миг, се разпада на късове.

— Каква изненада! — намесва се друг анализатор. — Ашър обикновено не се фокусира върху събирането на пауъръпи. Щом изпраща някого от съотборниците си, значи работата е сериозна!

По същото време Ашър и неговият боец — Макс, се хвърлят едновременно напред. Другият отбор вече се е впуснал в преследване и хвърчи към тях. Всеки път, щом скочат от един остров на друг, островът зад тях се разпада. Всички трябва мъдро да подбират къде стъпват. Ашър и Макс се движат като един, вниманието и на двамата е приковано в Пен. Смятат да го нападнат от двете страни.

Изпъвам врат в посоката, където се рее далечният обект в опит да видя какъв пауъръп е привлякъл погледа на Ашър. Светът край мен се завихря. Пауъръпът е тъмночервена сфера с мраморни жилки, толкова тъмна на цвят, че сякаш е била потопена в кръв.

— „Внезапна смърт“! — възкликва коментаторката точно когато ахвам.

И действително това е суперрядък пауъръп. „Внезапна смърт“ замразява когото избереш противников играч за остатъка от играта и той ще е безполезен за съотборниците си. Никога не съм виждала този пауъръп в действие по време на редови Warcross мач и едва няколко пъти — в официални мачове от турнира.

Струва сигурно поне пет хиляди… не, петнайсет хиляди долара.

Макс, макар и да е такава грамада, е по-бърз от Ашър. Той достига Пен първи, после посяга да грабне червения артефакт точно над главата му. Пен се снишава навреме. Островът, върху който стоят и двамата, започва да се пропуква и Пен се мята със скок към съседния най-близък остров. Но Макс го сграбчва за ръката, преди да е успял, надава рев и запокитва Пен назад. Пен отхвърча. Успява да се вкопчи в ръба на един остров, преди да полети отвесно към плажа долу, и увисва там безпомощно за миг. Публиката избухва възторжено, когато ударът на Макс взема от живота на Пен.

Пен Уашовски | Отбор „Бета“

Живот: –35%

Сега Ашър се включва. Той отскача от своя остров точно когато той се разпада, а после тупва тежко върху онзи, в който се е вкопчил Пен. Островът се разтърсва под тежестта му. Той се навежда, сграбчва неориентирания Пен за врата и блъска главата му в земята толкова силно, че повърхността на острова се пропуква. Пръстен от синя светлина се завихря около Ашър.

Пен Уашовски | Отбор „Бета“

Живот: –92%

ВНИМАНИЕ!

Невидимата публика обезумява, докато един от коментаторите крещи:

— Пен е на края на силите си! Ако не защити артефакта на отбора си, Ашър ще сложи бърз край на играта…

Пен освобождава едната си ръка и — преди Ашър да е успял да предприеме следващия си ход — стоварва върху него пауъръп „Мълния“. Блясва ослепителна светлина и обгръща Макс за миг. Той напусто мята ръце нагоре, но вече е късно — пауъръпът го е заслепил за цели пет секунди. Животът му спада с 20%. Пен се хвърля към артефакта на Ашър. В този миг Макс се намесва и грабва пръв артефакта на отбора си, така че сега той се носи над неговата глава.

Невидимата публика надава рев — поощрителни възгласи и дюдюкания. И аз откликвам. Но вниманието ми все се връща към пауъръпа „Внезапна смърт“.

Недей.

— Смел опит от страна на „Бета“! Пен е работил по защитата си! — надвиква шума един от анализаторите. Докато говори, буреносните облаци най-сетне ни достигат и слънцето горе изчезва. — Всички ние временно загубихме следите на Кенто, но той като че преследва Джена! Целта и на двамата е пауъръпът „Внезапна смърт“!

Вятърът се стоварва с огромна сила върху всички ни. Разклаща плаващите из въздуха острови. Закапват едри капки дъжд.

Насочвам вниманието си към Джена и Кенто — те изглеждат като две ярки фигурки, устремени към надвисналия над скалите пауъръп. После пикирам надолу от островите и политам към тях двамата. Скоро вече се нося край кървавочервената „Внезапна смърт“ и наблюдавам как Джена и Кенто се носят към нея.

Фокусирам се върху пауъръпа. Теоретично, ако Джена или Кенто докопат „Внезапна смърт“, е възможно да успея да проникна в профилите им. Може да успея да задигна „Внезапна смърт“ направо от инвентара на някого от тях. И после да я продам.

Петнайсет хиляди долара.

Напук на мен самата сърцето ми подскача от внезапна възбуда. Възможно ли е да се получи? Хакване на редови Warcross мач никога не е осъществявано… Камо ли на официален мач от турнира?! Нечувано! Дори не знам дали мога да получа достъп до профилите им така, както в обикновения Warcross. Може изобщо да не успея да проникна.

Ако ме изловят и арестуват, ще ми отправят обвинения като към пълнолетна.

Не помръдвам от мястото си, разкъсвам се, гърлото ми е пресъхнало.

Ами ако наистина успея да го отмъкна успешно? Само този път! Та това е просто един пауъръп от игра — на никого няма да навредя. Никога не съм тествала познанията си за този хак в Warcross на подобна арена, но ако се получи, тогава какво? Мога да го препродам за хиляди. Мога да получа парите незабавно и да ги връча на господин Алсол, да си изплатя дълговете. Това може да ме спаси. И никога повече няма да ми се наложи да го правя.

Само този път!

Джена стига първа до пауъръпа. Има време само да го отмъкне от върха на скалата, преди Кенто да я връхлети.

Ако не взема решение сега, после вече ще е късно.

Инстинктивно се раздвижвам. Пръстите ми тракат като пощурели по плота на масата. Изкарвам директорията на играчите, после издирвам профила на Джена. Докато действам, Джена изритва Кенто и го отблъсква от себе си, а после се устремява в съвършена дъга надолу към океана. Горе в небето еква оглушителен гръм.

Името на Джена най-сетне изскача пред мен. Скръцвам със зъби — имам само няколко секунди. Недей! Но вече действам. Вадя пълен опис на виртуалното й имущество. Превъртам, докато виждам чисто новата „Внезапна смърт“ в профила й, алена и лъскава.

Единствената пробойна, която някога съм откривала в защитата, е един дребен бъг, когато потребителят тъкмо се готви да използва придобивката си. Когато обектът преминава от твоя профил към играта и бива използван, за частица от секундата той остава уязвим.

Пръстите ми треперят. Пред мен Джена посяга към новопридобитата си „Внезапна смърт“. Виждам как в нейния склад тя за кратко проблясва в златно. Сега е единственият ми шанс. Поемам рязко въздух, изчаквам… Недей!… и въвеждам една-единствена команда точно когато придобивката на Джена се откъсва от дланта й.

Тръпка разтърсва цялото ми тяло. Застивам. Всъщност като че всички в играта застиват на място. После забелязвам, че Ашър се е втренчил право в мен. Сякаш ме вижда.

Примигвам. Това е невъзможно! Аз съм от публиката. Но Джена също се е вторачила в мен. Очите им са широко отворени. И точно тогава осъзнавам, че пауъръпът вече официално се мъдри в моя профил. Виждам го в инвентата си, в долния край на полезрението ми.

Успях! Хакът ми сработи.

Ала по някакъв начин успешното заграбване на пауъръпа ме е набутало право в турнира.

Около нас прокънтява съдийска свирка. Възгласите на публиката преминават в шокиран шепот. Не помръдвам от мястото си, изведнъж съвсем не знам какво да правя. Трескаво набирам друга команда в опит да се завърна сред публиката. Но полза никаква.

Всички — играчите, коментаторите, милионната публика — всички ме виждат.

— Ти коя си, по дяволите? — пита ме Ашър.

Аз само се вторачвам тъпо в него.

Проблясък на червена светлина залива сцената и един всезнаещ глас отеква навсякъде край нас.

— Таймаут! — обявява той. — Грешка в системата!

Изведнъж екранът ми угасва. Изхвърлят ме от играта, и обратно в стартовата ми стая с виртуален изглед към Токио. Всички врати в стаята сега са изчезнали. Пауъръпът „Внезапна смърт“ все още сияе в инвентара ми.

Но щом посягам да го взема, изчезва. Изтрили са го от директорията ми.

Смъквам очилата си. После се отпускам на стола и се оглеждам трескаво из апартамента. Погледът ми се спира на Кийра, която седи срещу мен. И тя е свалила очилата си и се взира в мен със същия шокиран поглед, който видях на лицето на Джена.

— Ем… — прошепва Кийра. — Какво направи?

— Аз… — изпелтечвам, после млъквам. При проникването в профила на Джена нещо е изтрило анонимността ми. Бях разобличена. Забивам поглед в масата. Сърцето ми бумти в гърдите.

Кийра се навежда напред.

— Виждах те в играта — каза тя. — Ем… Ашър ти проговори. Той те виждаше, всички те виждаха. Видяха името ти, лицето ти, всичко. — Тя вдига смаяно ръце. — Нахакала си се в играта!

Тя няма абсолютно никаква представа в каква беля се вкарах току-що — мисли си, че всичко това е било най-неподправена грешка. Под надигащата се в мен паника се ширва океан от разкаяние. Не знам как постъпват от „Хенка Геймс“, когато изловят хакер, но със сигурност ще ме баннат в играта. Ще отида на съд за тая работа.

— Съжалявам — отвръщам замаяно. — Може би те… няма да раздухат случая.

Думите ми заглъхват. Кийра въздъхва тежко и продължително и се обляга назад на стола си. Известно време не проговаряме. След пълното ни потапяне в Warcross тишината в апартамента ми се струва съкрушителна.

— Умна глава си ти, Ем — казва най-сетне Кийра и погледът й среща моя. — Но имам чувството, че страшно грешиш по този въпрос.

И сякаш по сигнал телефонът ми иззвънява.