Мари Лу
Warcross (17)

16

„Не го знаеш със сигурност — напомням си. — Той може да е всеки.“ Но всичко в него — властността му, увереността, която издава колко често идва тук, фактът, че не мога да разчета за него нищо, нищичко, кара пулса ми да се ускори.

Не бива да съм чак толкова изненадана, че го виждам тук. Ала все пак сблъсъкът лице в лице с Нула за миг ме кара да забравя за себе си. Толкова съм стресната, че даже не успявам достатъчно бързо да се дръпна от пътя му, докато той сече през тълпата.

Нула рязко спира. Главата му се извръща по посока към мен — по-точно той ме вижда.

От мен не се очаква да го виждам, осъзнавам аз. Ето затова като че ли никой друг от тълпата не го забелязва. Всъщност сигурно трябва да е невидим за всички, освен за хората, които знаят предварително, че ще дойде — онези, за които е наясно, че го подкрепят. Нула е забелязал как се опитвам да се дръпна от пътя му. Той знае, че го виждам.

Дали може да разпознае коя съм? Ами ако ме гледа през свой собствен хак и сваля цялото ми инфо? Въпроси прехвърчат в мислите ми. Ако сега изляза от играта, ще стане очевидно, че сме го видели.

Не му обръщай внимание. Просто си стой на мястото и си гледай играта. Него го няма тук.

Нула се взира в мен безмълвно, а после пристъпва по-близо. Черният му шлем е напълно непрозрачен и виждам единствено отражението на безличния си аватар. Макар и всички тук да са криптирани, Нула не предлага абсолютно_ никакво_ инфо. Нито фалшива самоличност, нито подбирано на случаен принцип потребителско име, нищичко! Той е черна дупка. Крачи около мен в кръг, бавно и целенасочено, изучава ме безмълвно като хищник и стъпките му кънтят из Свърталището. Старая се да не помръдвам, притаила съм дъх, внимавам да запазя спокойствие. В реалността набирам бясно с пръсти, прикривам какво върша и се браня. Няма съмнение, че в реалността той върши съвсем същото в момента. Макар че би трябвало да съм криптирана и незабележима, струва ми се, че погледът му ме разнищва. Сърцето ми блъска в гърдите. Преди време преследвах една мишена, заради която трябваше да изтърпя фалшиво интервю за работа с известен гангстер. Щом тогава можах да запазя спокойствие, напомням си аз, то това тук нищо не е.

Едно момиче, застанало много близо до него, дращи нещо върху папка. Косата й е синя, подстригана на каре, облечена е с черен блейзър и джинси, но ме поразяват очите й. Съвсем бели са. Първо я помислям за една от залагащите. Но когато и тя, и Нула извръщат едновременно глави, разбирам, че тя е прокси — щит, зад който Нула може да скрие напълно своята самоличност. Ако някой действително успее да запише тази сесия в Пиратското свърталище и някак забележат Нула, ще получат инфо единствено за това момиче с папката, чиито данни до нищо няма да доведат.

Какво е надраскала в папката си? Информация за нас?

Нула се взира в мен още миг. После по чудо насочва вниманието си другаде. И проксито му прави същото. Ръцете ми са тъй силно вкопчени една в друга, че усещам как ноктите ми се врязват в дланите.

Пред очите ми Нула залага 34,05 банкноти за „Обсидиановите крале“. Намръщвам се. Що за странно число на залог! Изчаквам мълчаливо, докато изминава точно една минута. После Нула залага още веднъж, този път за „Белите акули“. 118,25 банкноти.

Пак се мръщя. Сега пък за противника ли залага? Какви ги върши, по дяволите?

Още един комарджия в другия край на бърлогата също залага сумата 34,05 банкноти. Минута по-късно залага 118,25 банкноти за „Белите акули“. Съвсем същата двойка залози, каквато направи Нула. Проксито на Нула записва нещо в папката си.

Той въобще не залага — той комуникира с другия комарджия.

„Ама разбира се! Записвай числата!“ — казвам си. Продължавам да гледам, а Нула изчаква още няколко минути и прави нов залог. Този път 55,75 банкноти за кралете и 37,62 банкноти за акулите.

И наистина, в отсрещния край този път друг комарджия прави същите залози в същия ред. Проксито пак ги записва.

Гледам в озадачено мълчание как това се повтаря пак и пак, докато всички край мен продължават да викат за мача. Като че тия залози не смущават никой друг — всъщност няма и причина за това, защото само едрите залози се подчертават с плътен шрифт и променят значително резултата и за двете страни. Защо пък на някого да му пука за тия странни дребни суми?

А после Нула прави чифт залагания и откликващият залагащ е Рен. Ахвам тихо.

Най-накрая, когато мачът свършва, Нула застава до своето прокси и безмълвно се отдръпва на крачка от стъкления цилиндър. До него проксито кимва веднъж на тълпата, а откликналите с код сега кимват в отговор. Горе електронният трак за кратко минава в друга мелодия, все едно се е бъгнал. „Да излезем с гръм и трясък! — измърква певицата в новото парче. — Йе, време е да излезем с гръм и трясък!“ А после тракът пак се връща към обичайния си ритъм. „Обсидиановите крале“ завършват с победа, а сумата за „Белите акули“ изчезва, разделена и изплатена пропорционално между спечелилите комарджии. Поглеждам надолу към записа на залозите на Нула в цифри.

Петдесет двойки числа. Всичките — дребни залози. Обхватът им е от 153 до 0. Докато се взирам в тях, ми хрумва една възможност — толкова странна мисъл, че отначало я отхвърлям. Но колкото повече се взирам в числата, те сякаш толкова повече й съответстват.

Това са координати. Дължини и ширини.

Ами ако са координатите на градове? Трескав ужас завладява мислите ми. Очертава се нещо голямо, най-сетне се сблъсквам с важни улики. С каква точно цел Нула задава координати на другите? Какво замисля?

Като в унес тръгвам да излизам от профила си, вън от Свърталището и Тъмния свят. И точно докато излизам, мярвам Нула за последен път в другия край на палубата.

Той гледа право в мен.