Мари Лу
Warcross (13)

12

На следващата сутрин, когато излизам от стаята си с прозявка и коса, омотана небрежно на кок, чувам гласът на Ашър да се носи от атриума. Тръгвам и се засичам с Хами. Тя изсумтява полусънено. Косата й е още по-голяма от обикновено — взрив от смолисточерни къдрици, обрамчващ лицето й.

— Долу — смотолевя тя.

— Какво става?

— Обявяването на двойките отбори — отвръща тя, а после поема с препъване към банята си.

Обявяването на двойките отбори. Днес ще разберем кой отбор с кого ще играе. Тази мисъл моментално ме разбужда. Измивам си зъбите, наплисквам си лицето с вода и си слагам нов чифт Warcross лещи. После слизам долу във всекидневната. Ашър вече е там и ми махва да отида на диваните. Тази сутрин има тъмни кръгове под очите, но иначе изглежда бдителен и развълнуван. Поглеждам надолу към масичката за кафе. Списанието най-отгоре на купчината е публикувало снимка на Хидео от някакъв банкет — той се усмихва на седналата до него блондинка, която го гледа влюбено. „Принцеса Адел намира своя принц?“ — крещи заглавието.

Малко по-късно пристига и Хами, последвана от Рошан, а диджей Рен се смъква долу последен. Рен изглежда най-скапан от всички ни, късата му кестенява коса стърчи във всички посоки, а очите му са скрити зад чифт бели слънчеви очила. Златните му слушалки с крилата още са на главата му — едната си е на мястото, а другата леко отместена от ухото, та да може да чува какво става. Сяда на най-далечния от мен диван, обляга се назад и махва в мързелив поздрав към всички ни. Единственият, който не си беше на мястото по време на Военния набор. Може би защото се е спотайвал някъде, кацнал виртуално на подпорите, за да шпионира всичко.

Може би той е Нула.

Не. Нула би трябвало да е по-добър в укриването. А и несъмнено няма чак такъв скапан вкус, че да ходи със слънчеви очила на закрито.

Хами протяга ръка пред лицето на Рен и щраква с пръсти два пъти.

— Ей, рок звездата! — подвиква тя. — Вече не си в клуба!

Рен само отблъсва ръката й.

— Сутрин съм чувствителен към светлината — заявява той на френски, а субтитрите ми го превеждат.

Рошан посреща това с вдигане на вежда, а Хами завърта очи.

— Да бе, аматьорче, и аз съм алергична към сутрините — отвръща тя. — Махни ги тези очила и внимавай.

Докато Хами говори, тихомълком започвам да проверявам данните на съотборниците си. Като че Рошан снощи е получил куп имейли, докато сумата от банкноти на Хами е намаляла значително от снощи, което сочи, че е направила някаква много голяма покупка. Междувременно се обръщам към Рен. Също като вчера той е обградил данните си със стена от щитове, настроени така, че всеки, който се опита да я пробие, автоматично бива пренасочен към щит, а не към името му. Пускам програма, за да ги заобиколя.

Рошан въздъхва.

— Аш, кажи му да си махне слушалките — казва с присъщата си търпеливост.

Аш прави жест с палец над рамото си.

— Разкарай ги, уайлдкард. Тази сутрин не съм в настроение за това.

Рен си дава още малко време, преди най-сетне да махне слушалките и да ги овеси на врата си. После посяга да свали и очилата си. Очите му са толкова светлокафяви, че изглеждат златисти.

Когато най-сетне всички сме готови, Ашър казва:

— Уики, пусни обявяването.

Дронът на отбора ни присветва в ъгъла и моментално на една от стените в атриума се включва предаване на живо. Хидео е застанал пред подиум, обсипван със залпове от светкавици.

— Предстои определянето на сериите — казва Ашър, потвърждавайки онова, което Хамилтън ми каза горе. — И ние ще играем в първия кръг на шампионата.

Хидео не си е губил времето и се е погрижил да играя още в първия мач.

— С кого ще играем? — питам, като се старая в гласа ми да прозвучат изненада и вълнение.

Ашър показва на всички ни две виртуални изображения. Емблемата на нашия отбор, златисточервен феникс, изниква във въздуха редом с изображение в черно и сребристо на качулати фигури, яхнали коне. Над емблемите ни са изписани думите:

Първи кръг

ЕЗДАЧИТЕ НА ФЕНИКСИ срещу ДЕМОНИЧНАТА БРИГАДА

Хамилтън издюдюква, а Ашър плясва шумно с ръце, ухилен до уши.

— Миналата година загубихме от тях — казва той и поглежда в пространството между мен и Рен, — а после ни наказаха и ни натикаха в дъното на таблицата. Всички ще си мислят, че демоните ще ни заколят. Обаче ние ще ги изненадаме, нали така? — ухилва се той. — Сега ни остава само да предвидим кое ниво ще е първо.

— Винаги когато комитетът ни слага да играем с демоните, обикновено е ниво, разчитащо на скорост — казва Хами. — Примерно Осембитовият свят отпреди две години. — Тя сръчква Ашър с лакът. — Нали го помниш Осембитовия свят?

Ашър изсумтява.

— Уф! Толкова много стълби!

— Или на пространство — додава Хами и ме поглежда. — Те имат дарбата да се оправят с 3D пространство. Значи, ако нивото включва много хвърчане из въздуха, те може да имат предимство. Но ние тренираме за скорост. Демоните обичат да тренират за сила и отбрана.

— Всъщност всеки един от отбора им тренира за защитник, не само боецът и щитът им — завършва Ашър. — Гледайте която и да е игра, в която правят координирани гмуркания в осморка, особено когато са с двойно въоръжение, и ще видите как си прехвърлят ролите гладко като по масло.

— В „Драконов огън“ например — намесва се Хами. Всички освен мен кимат. — Само си представете как се гмуркат във формация от скалите. Мразя безочливостта им, но безочливостта им понякога се равнява с произведение на изкуството.

Нямам абсолютно никаква идея за какво говорят.

Но останалите хорово се съгласяват с Хами, след което в разговора в бърза последователност се споменават светове от все по-високо ниво. Още приказки за маневри с прякори, които никога досега не съм чувала. Мълча си и се опитвам да запомня колкото се може повече, но истината е, че за пръв път след набора осъзнавам колко не на място съм в този турнир. Рен е уайлдкард, но освен това е опитен играч, който е отключил и играл във всички тези светове. А аз не съм. Тук съм за лова, то е ясно, но също така съм тук за играта — и точно в момента имам чувството, че Хидео ме е вкарал, за да ме подложи на гарантирано унижение.

— Това не означава, че нямат недостатъци, разбира се — казва Ашър, обръщайки поглед към мен. — Демоните са компетентни във всичко и невероятни в нищо. Концентрирай се върху работата си на архитект, Еми, и ще ни спечелиш тази игра. Ще се погрижим да стигнеш дотам за нула време.

Усмихвам му се, благодарна, че ме е включил обратно в разговора.

— Някакъв съвет за мен, който е специфичен за играта с демоните?

— Колкото си искаш. Ще си те набележат от самото начало. Което и да се окаже нивото, добре ще е да можеш да се промъкваш покрай тях и да се добираш до чист терен.

Сещам се за подигравателната усмивчица на Тримейн, после за първото предупреждение на Рошан.

— Ясно — отвръщам.

Ашър поглежда към Рен.

— Никога не съм виждал боец да атакува с такава бързина като теб, но ударът на Макс Мартин е невероятно мощен. Ще трябва добре да си изпипаш работата.

— Да, капитане — козирува му Рен.

Срещу мен Рошан е единственият, вперил сериозно очи в съобщението. Ашър го поглежда предпазливо, а после кимва с глава.

— Имаш ли какво да посъветваш Еми за това как да се справи с Тримейн по време на игра? — пита той.

— Аш… — обажда се предупредително Хами.

Рошан го стрелва със сърдит поглед:

— Той беше твой ездач, преди да стане демон. Ти й кажи.

Ашър само свива рамене.

— Не е моя вината, че се заби с него — заявява той твърдо. — Но ти го познаваш по-добре от всички нас. Затова не намесвай личните си драми и помогни на нашата уайлдкард, а?

Рошан още дълго гледа втренчено Ашър. После въздъхва и насочва поглед към мен.

— Тримейн е архитект, трениран за всяка позиция. Най-добър е от всички демони в смяната на роли и всъщност много го бива за крадец и боец. И затова понякога в играта неговите съотборници му предават собствените си пауъръпи или оръжия, за да ги използва, макар и технически да е само архитект. Когато се бориш срещу него, помни, че той може да има много лица и е достатъчно гъвкав да ти излезе с нетипичен ход. Ще ти го покажа на тренировка.

Ашър изглежда достатъчно удовлетворен от това и когато Рошан се отпуска назад и скръства ръце, спира да го тормози.

— Иначе кой с кого играе? — пита Рен.

Ашър превърта увисналото във въздуха изображение. Двете ни емблеми изчезват от поглед и ги заменят две други.

ЗИМНИ ДРАКОНИ срещу ТИТАНИТЕ

Продължава да върти.

КРАЛСКИ КОПЕЛЕТА срещу ПРЕСЛЕДВАЧИТЕ НА БУРИ.

БОРЦИ ЗА СВОБОДА срещу ВЕТРОИГРАЧИТЕ.

СОКОЛИТЕ срещу ФАНТОМИТЕ.

РИЦАРИ НА ОБЛАЦИТЕ срещу МАГЬОСНИЦИТЕ.

ЗОМБИ ВИКИНГИ срещу ТОЧНИТЕ СТРЕЛЦИ.

Върти ли върти, докато стигаме до последната от шестнайсетте двойки:

АНДРОМЕДА срещу КОПОИТЕ.

Вниманието ми се е върнало към мястото, където Хидео все така стои пред подиума между Кен и Мари и отговаря на поредица от въпроси.

— Би ли му пуснал звука? — питам Ашър.

Той кимва и включва звука на предаването. Бученето на шумната конферентна зала изпълва атриума. Хидео поглежда към един репортер в тълпата, който успява да надвика врявата и му изкрещява въпрос.

— Господин Танака! — провиква се репортерът. — Освен това вие представяте на обществото най-новите очила за Warcross… Лещи, извинявайте… днес?

Хидео кимва.

— Да. В момента, докато говорим, ги доставят по цял свят.

— Господин Танака! — намесва се напевно друга репортерка. — Притеснявате ли се, че приходите на „Хенка Геймс“ ще спаднат заради това, че раздавате тези нови лещи безплатно?

Хидео се усмихва учтиво на репортерката.

— Ползите от алтернативната реалност заслужават да бъдат предоставени на всички. Основният дял от нашите печалби идва от самите светове, не от хардуера.

Репортерите отново започват да се надвикват един през друг. Хидео обръща глава по посока на въпрос от друг репортер.

— Господин Танака! — провиква се той. — Какви са причините за вашия интерес към Емика Чен?

Съотборниците ме поглеждат като един точно когато лицето ми избухва във всякакви нюанси на червеното. Прокашлям се. На екрана обаче на Хидео и окото му не мигва.

— Уточнете моля — отвръща той.

Репортерът, жадуващ да получи реакция, продължава да напира.

— Уайлдкард играч, който не е в ранглистата? — пита той. — Първата избрана в набора? „Ездачите на феникси“ — нейният отбор — играят първия мач на сезона?

Усещам как погледите на съотборниците ми пробиват дупки в мен. Само Ашър изпухтява с досада и измърморва:

— Нейният отбор ли? Капитанът съм аз!

Изражението на Хидео остава съвършено невъзмутимо, дори незаинтересовано. „Нищо ново — принуждавам се да си напомня. — Репортерите се усъмняват във всяко негово общуване с момиче.“ В списанието на масичката ни за кафе са го сватосали за норвежката принцеса, за бога! Единствената реакция, която забелязвам, идва не от Хидео, а от Кен, който прикрива трепналата по лицето му едва забележима усмивка. Всъщност трудно е да се каже, може и да ми се е привидяло.

— Аз не контролирам първия избор в набора — отвръща Хидео. — А редът на мачовете бе избран от комитета няколко месеца предварително. — После отмества поглед, за да обърне внимание на друг репортер.

Хами подсвирва към екрана.

— Еми, ти какво ще кажеш за това? — вдига тя вежда насреща ми. — Сега таблоидите другата седмица ще те гаджосват с Хидео на първа страница!

При тази мисъл сърцето ми започва да блъска в гърдите. Това е едва първата сутрин на първия ни тренировъчен ден, а ролите ми на уайлдкард и ловец на глави вече ми причиняват главоболия. Ако не се откажа до седмица, ще бъде чудо.

Най-накрая Хидео слиза от подиума и предаването свършва. Ашър помолва Уики да изключи фийда. После се обръща и поглежда всички ни.

— Е, банда — казва той, — имаме един месец, за да си отракаме двамата уайлдкард играчи.

Поглеждам програмата, която съм пуснала да заобиколи щитовете на Рен. Още малко и ще вляза вътре.

— С лещи ли сте? — пита Ашър и оглежда всички ни. Кимваме в синхрон. — Добре тогава. Тренировката започва сега!