Колийн Хоук
Търсенето на тигъра (10)

9. Кишан

Без никаква вест от Локеш и нищо необичайно налице, аз се отпуснах достатъчно, за да се насладя на ежегодната танцова забава по случай Деня на Свети Валентин. Вечерта щеше да е забавна, а приходите щяха да се използват за финансиране на Арктическия музей „Йенсен“.

Рен измъкна от дрешника ми чанта за дрехи и я закачи на вратата на банята.

— Какво е това, мистър? Вече мислиш, че можеш и да ми избираш какво ще обличам, а?

— Харесвам те във всичко, което носиш. — Той ме притегли в силна прегръдка. — Но исках да те видя в тази рокля. Ще я облечеш ли тази вечер?

Изсумтях:

— Вероятно искаш да я нося, защото не съм я обличала на среща с никой друг. Сега не можеш да понасяш роклята с цвят на праскова, защото твърдиш, че мирише на Ли, дори след като беше на химическо чистене.

— Роклята в прасковен цвят ти стои прекрасно и я избрах специално за теб. Но си права. Напомня ми за Ли, а искам тази вечер да бъде само за нас. — Той ме целуна по бузата. — Ще те взема за вечеря след два часа. Не ме карай да чакам твърде дълго.

— Няма.

Той допря чело до моето и добави меко:

— Мразя да съм разделен от теб.

След като той си тръгна, аз си взех горещ душ и обвих кърпа около главата си и халат за баня около тялото си. Когато отворих ципа на чантата за дрехи, открих рокля от шифон в цвят бордо с пола, впита по ханша и бедрата и разширяваща се надолу, и двойни къси, свободно падащи разкроени ръкави. Беше рокля тип „прегърни ме“, която се завързваше отстрани на кръста. В една кутия на леглото имаше червени обувки с много каишки.

Въздъхнах. Защо мъжете са толкова обсебени от обувките с каишки?

Сега, когато имах милиард червила, лесно открих такова, което подхождаше на роклята ми. Прекарах дълго време с маша за къдрене, извивайки косата си в дълги букли, които прибрах назад с инкрустирани със скъпоценни камъни гребени, оставяйки няколко свободно пуснати къдрици около ушите си. Гримирах се и дори имах време да си сложа на пръстите на ръцете и краката червен лак в тон.

Рен позвъни на вратата, опитвайки се да се държи официално. Отворих и ахнах тихо. Моят архангел-воин носеше блестящо бяла риза със сива жилетка и червена сатенена вратовръзка, вързана на обикновен възел, която беше в тон с роклята ми. Черният му смокинг беше небрежно преметнат през рамо, а косата му падаше съблазнително над едното око. Приличаше на супермодел, току-що слязъл от страниците на „GQ“.

Внезапно се почувствах като малко момиченце, което си играе на карнавал, в сравнение с него. Можех да си представя как всяко момиче на танцовата забава иска да го докосне и да отметне косата му от челото.

Рен се усмихна, и сърцето ми се свлече в обувките, където взе да се мята като риба на сухо. Иззад гърба си той извади букет от две дузини червени рози. Пристъпи вътре и ги сложи във ваза с вода, която вече беше приготвил.

— Рен! Не можеш да очакваш от мен да те придружа на танци, когато изглеждаш така! Достатъчно лош си и когато се обличаш нормално!

— Нямам представа за какво говориш, Келси. — Той посегна и леко подръпна една от къдриците ми, затъквайки я деликатно зад ухото ми. — Никой няма дори да ме забележи, когато стоя редом до теб. Изглеждаш зашеметяващо. Сега мога ли да ти дам подаръка за Свети Валентин?

— Не беше нужно да ми вземаш нищо друго, Рен. Повярвай ми, ти си достатъчен подарък.

Той измъкна от джоба си кутийка за бижута и ми я отвори. Вътре имаше чифт обици-висулки с диаманти и рубини, инкрустирани в златна звезда с лъчи.

Прошепнах:

— Прекрасни са!

Той ми помогна да ги извадя от кутията. Харесваше ми усещането как се полюшват от ушите ми и почукват лекичко по лицето ми, когато обърнех глава.

Повдигнах се на пръсти и го целунах:

— Благодаря ти. Обожавам ги.

— Защо виждам „но“ в изражението ти?

— „Но“-то означава, че наистина не е нужно да ми купуваш скъпи неща. Напълно доволна съм от нормални, обикновени неща като например… къси чорапи.

Той се подсмихна иронично:

— Късите чорапи трудно могат да минат за романтичен подарък. Това е специален повод. Не ми разваляй вечерта, Келс. Просто ми кажи, че ме обичаш и че обожаваш обиците.

Пресегнах се, обвих ръце около врата му и му се усмихнах:

— Обичам те. И… си обичам обиците.

Лицето му светна в прекрасна до болка усмивка и сърцето ми се преобърна отново.

Взех неговия подарък от бюрото и му го подадох.

— Доста е мизерен в сравнение с обиците и розите. Оказва се, че е трудно да се пазарува за богати тигри.

Той разкъса хартията и се появи моят нищожен подарък — книга.

Обясних:

— Казва се „Граф Монте Кристо“. Разказва се за човек, който е погрешно обвинен и хвърлен в затвора за дълго време, а после бяга и иска да отмъсти на обвинителите си. Това е много добра история, която ме накара да се сетя как си бил в плен стотици години. Помислих си, че можем да си вземем почивка от Шекспир и може би да я прочетем заедно.

— Това е съвършен подарък. Не само ми предлагаш ново литературно произведение, което знаеш, че оценявам, но ми предлагаш също и часове наред четене с теб, което е най-хубавият подарък, който би могла да ми дадеш.

Отрязах с ножица една розова пъпка от букета и я втъкнах в ревера му. После тръгнахме на вечеря, която се оказа в уединена трапезария само за нас.

След като бяхме настанени и обслужени от не по-малко от трима лични сервитьори само за нас, прошепнах:

— Един нормален ресторант щеше да ме устрои идеално.

— Един нормален ресторант е място, където стотици мъже извеждат стотици жени, с които са на среща тази вечер. Не е специален или уединен. Исках да те имам само за себе си тази вечер.

Рен улови ръката ми и я целуна.

— Това е първата ми среща на Свети Валентин с момичето, което обичам. Исках да искриш на светлината на свещите. И като говорим за това… — Той извади от ревера на сакото си лист хартия и ми го подаде.

— Какво е това? — Отворих го и разпознах почерка му. — Написал си ми стихотворение?

Той се ухили:

— Да.

— Ще ми го прочетеш ли?

Той кимна и взе листа. Тембърът на гласа му ме стопли, когато зачете…

Запалих свещ и пламъка загледах.

Танцуваше и виеше се,

буен и освободен.

А после улови ме и в очите ми потрепна.

Ръката си над него щом прокарах,

се раздвижи.

Издигна се и после разгоря се.

Ръка отдръпнах и горещината намаля.

Отслабна и угасна.

Ръка протегнах пак и насладих се на

изгарящия допир.

Дали ще ме опърли и жигоса? Дали ще

ми остави рана и буйно ще гори?

Не! Тръпка радостна ми даде и

ме стопли.

Затля и засия.

Възпламенявайки и тялото ми, и душата.

И беше бляскава и ярка, и сияйна

на бузите й прелестни руменината.

Рен

Той наведе глава, сякаш смутен от прекрасните думи. Изправих се и заобиколих масата, за да дойда до него. Извих се, за да се настаня на скута му и обвих ръце около шията му.

— Прекрасно е.

— Ти си прекрасна.

— Бих те целунала, но ще те оплескам целия с червило и тогава какво ще каже сервитьорката?

— Може да казва каквото си иска.

— Водя предварително изгубена битка, нали?

— Да. Възнамерявам да те целувам… много, преди тази вечер да свърши.

— Разбирам. Значи тогава със същия успех мога и да продължа. Не смяташ ли?

— Определено бих казал, че трябва.

Не чух сервитьорката да се връща. Лицето ми пламна в ярка червенина.

Рен се засмя тихо:

— Не се тревожи. Ще оставя голям бакшиш.

Сервитьорката се приближи до нашата маса, докато аз тромаво се смъквах от скута на Рен. За мой ужас, долната половина на лицето му бе оплескана с червено червило. Можех само да си представя на какво приличаше моето лице. На Рен изобщо не му пукаше.

Бързо тръгнах да си оправя лицето и го помолих да поръча вечерята. Когато се върнах, храната ни чакаше. Рен се изправи да ми издърпа стола, докато сядах, и се наведе да притисне буза в моята.

Заиграх се разсеяно с новите си обици. Рен забеляза.

— Не ти ли харесват?

— Мисля, че са прекрасни, но се чувствам наистина виновна, задето харчиш толкова пари по мен. Мисля, че би трябвало утре да ги върнеш в магазина. Може би ще ти позволят да платиш само такса за наем.

— Ще говорим за това по-късно. Засега просто искам да се наслаждавам, като гледам как ги носиш.

След вечеря отидохме с кола на танците. Рен ме изведе на дансинга и ме завъртя. Прегръщайки ме плътно, той нито за миг не откъсваше очи от мен, докато ме въртеше в такт с музиката. Беше толкова разсейващо красив, че и аз не можех да откъсна очи от него.

Той затананика в тон с песен, наречена „Моята изповед“.

С усмивка признах:

— Тази песен описва какво чувствам към теб. Отне ми дълго време да призная какво изпитвам дори пред себе си.

Той се заслуша по-внимателно в думите, после се усмихна:

— Знам какво чувстваш към мен след онази целувка, преди да напуснем Кишкинда. Онази, заради която толкова побесня.

— О, онази, която ти сметна за просвещаваща?

— Такава си беше. Защо побесня заради това?

— Беше просвещаваща, защото точно тогава разбрах, че имаш толкова силни чувства към мен, колкото и аз към теб. Не може да целуваш така един мъж и да не го обичаш, Келс.

Посегнах да се заиграя с косата на тила му.

— Значи затова после беше толкова наперен и самоуверен.

— Да. Но цялата тази напереност си отиде, след като ти си тръгна.

Изражението му стана сериозно. Той целуна пръстите ми, притисна ръката ми към гърдите си и каза напрегнато:

— Обещай ми, че никога повече няма да ме оставиш така, Келси.

Погледнах го в кобалтовосините очи и казах:

— Обещавам. Няма да те оставя никога повече.

Устните му леко допряха моите. Внезапно той се усмихна дяволито, извъртя ме, а после ме притегли силно към гърдите си. Плъзна ръка зад гърба ми и ме свали бавно с кръгообразно движение. Сграбчи ме бързо, затанцувахме под звука на тангото и Рен ме въртеше плавно в съзвучие с латиноритъма на песента.

Знаех, че хората вероятно ни гледаха, но в този момент не ме беше грижа. Той успяваше да изпълнява умело движенията, макар че аз не знаех какво правя. Танцът беше огнен и страстен и аз бях бързо завладяна от него и от ритъма на мелодията. Рен ме обгърна в пелена от умствени и физически усещания, режисирайки съвършеното прелъстяване.

Когато песента свърши, той трябваше да ме задържи права за няколко минути, защото краката ми бяха омекнали като желатин. Засмя се и зарови нос във врата ми, доволен от реакцията ми.

Песента се промени до нормален бавен ритъм. След като се съвзех от хипнотизиращото му нападение достатъчно, за да говоря, казах:

— Мислех, че такова танцуване се случва само във филмите. Кога си се научил да танцуваш така?

— Майка ми ме научи на няколко традиционни форми на танцуване, а после прихванах много движения през годините, като гледах. Господин Кадам ме свърза с Нилима, която ми стана партньорка в упражненията.

Намръщих се:

— Не ми харесва особено мисълта да танцуваш с Нилима. Ако искаш да се упражняваш, научи мен.

— Нилима ми е като сестра.

— И въпреки това.

— Добре, обещавам никога повече да не танцувам с друга жена. — Той се усмихна: — Въпреки това, още ми харесва, когато ревнуваш.

Отново затанцувахме бавно и аз сложих глава на рамото му, затворих очи и просто се оставих да се наслаждавам на усещането как ме прегръща. Песента беше наполовина свършила, когато почувствах как се вдърви и го видях да поглежда зад гърба ми.

— Тъй… тъй… тъй… — намеси се копринен, познат глас. — Вече е завял друг вятър. Мисля, че това е моят танц.

Извъртях се кръгом:

— Кишан? Толкова се радвам да те видя! — Преметнах ръце около шията му.

Принцът със златните очи ме взе в обятията си, притисна буза към моята и каза:

— Аз също съм щастлив да те видя, bilauta.