Метаданни
Данни
- Серия
- Джон Букман (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Con Law, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Любомир Николов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2022)
Издание:
Автор: Марк Хименес
Заглавие: Тексаска история
Преводач: Любомир Николов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Излязла от печат: 11.04.2014
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Людмил Томов
Художник: Anna Omelchenco/Shutterstock
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-351-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17583
История
- —Добавяне
21
Бук отвори очи, но остана да лежи неподвижно. Беше утро, но нещо не бе наред. В стаята имаше някой. Или още по-точно — в леглото му. Нечия ръка бе преметната през голите му гърди. Нечие лице с разпиляна черна коса се притискаше в рамото му. Той завъртя глава.
Беше Надин Хъниуел.
Той си спомни. Снощи изстрелът строши нейния прозорец. Затова тя спа в стаята му. Той й предложи леглото, но тя предпочете дивана.
Надин се размърда, събуди се и осъзна къде е. Не се отдръпна.
— Стана ми страшно на дивана.
— Казах ти, че можеш да спиш на леглото.
— Така и направих.
Тя вдигна ръка и отдръпна лице от рамото му.
— Извинявайте.
Тя се обърна по гръб. Двамата се загледаха в тавана. Накрая тя заговори тихичко.
— Никога не бях спала с мъж.
— Само спахме, госпожице Хъниуел.
— Веднъж правих секс, но не беше с преспиване. Още в гимназията, на задната седалка с един тъп съученик. Опитах още няколко пъти, но, както ви казах, щом си сваля дрехите, винаги се оказва, че човекът е гей. Много притеснително.
— Било си е за притеснение.
— Не, имам предвид сегашния момент.
Тя полежа мълчаливо, от което моментът стана още по-притеснителен.
— Извинявайте, професоре. Като се притесня, почвам да споделям какво ли не.
Той реши да смени темата.
— Искаш ли да потичаш с мен?
Тя изстена.
— Не ми казвайте, че едва се разсъмва.
— Боя се, че е така. Е, какво ще кажеш?
— Моля ви, професоре. Моето поколение не тича на разсъмване. Ние стоим до късно и спим до късно.
— Ще ти донеса закуска.
— Значи багета с яйце, сирене и шунка, гофрета с шоколадов сироп и бита сметана, шейк с ягода и банан и голямо кафе с истинска сметана.
— Страхът не ти е убил апетита.
— Все нещо трябва да се яде.
— Ще се върна след час.
— Аз ще съм си тук.
Бук стана от леглото. Беше по дълги боксерки. Надин се зави презглава и каза:
— Заключете вратата.
Един час по-късно Бук бе пробягал осем километра из града и отскочи до „Скуиз Марфа“. Купи закуска и се отправи обратно по Линкълн Стрийт към хотела. Зави зад ъгъла на Хайланд авеню и видя кола на областния шериф спряла пред „Паисано“. Побягна натам, изтича покрай рецепцията…
— Още една нощ ли оставате, професоре? — попита дежурната.
— Още няколко.
… втурна се нагоре по стълбището и хукна по коридора към стаята си. Завари Надин под душа. Из банята се носеха облаци пара.
— Добре ли си?
— Професоре!
— Извинявай.
Той остави закуската на кухненската маса, после излезе и отиде в стаята на Надин. Там шериф Мун стоеше до строшения прозорец, а млада полицайка човъркаше с джобно ножче в мазилката на отсрещната стена. Русата й коса беше пристегната на тила, но няколко кичура падаха над лицето й; тясната униформа очертаваше пищните й форми. С големия кожен кобур на колана приличаше на Мерилин Монро в шерифска униформа. Тя се усмихна.
— Ехо, здрасти!
Жената сложи ръка върху кобура и лекичко поклати бедра. Хвърли му театрално свенлив поглед; той беше само по шорти и маратонки. Усети лек дъх на парфюм — нещо твърде рядко при повечето полицаи, с които се срещаше. Тя духна настрани един от непокорните кичури.
— Как ти е името, каубой?
— Това е професорът — обади се шерифът откъм прозореца. — Продължавай да чоплиш, Шърли.
Бук се приближи до Мун, който кимна към помощник-шериф Шърли.
— Племенницата ми.
Бузата му беше издута от тютюн за дъвчене. Той се приведе през прозореца и изплю навън кафява струя. Бук надникна да види дали долу няма пешеходци.
— Е, със сигурност ще трябва да сменят прозореца — каза шерифът.
— Това води ли се за мръсна игра?
— Така изглежда. Къде е малката? Добре ли е?
— Нищо й няма. В моята стая е.
Шерифът вдигна вежди и изсумтя.
— Не — каза Бук. — Няма такова нещо. Страхуваше се да спи сама, затова дойде при… Няма значение.
— Дежурната камериерка долу казва, че чула изстрела и видяла тъмен пикап да се отдалечава с мръсна газ — каза шерифът.
— Кафяв?
— Питах я. Не можа да каже. Предполагам, че си говорил с Били Боб и знаеш цвета на колата му.
— Разговаряхме.
— И научи ли нещо?
— Че не го харесвам.
— Не е голяма новина.
— Шерифе, Нейтън Джоунс е бил убит.
Шерифът изстреля през счупения прозорец нова струя тютюнев сок.
— Може би. Или пък онези момчета от „Падре“ не обичат да ги пердаши някакъв си професор и са решили да те осветлят по въпроса. Между другото, смятам, че си получиха заслуженото, но недей да си въобразяваш, че можеш да се правиш на Рамбо в моя район — наясно ли сме, приятел?
— Сачми за птици, шерифе — обади се помощник-шериф Шърли. Тя огледа една сачма. — Номер осем, вероятно от пушка дванайсети калибър.
Шерифът изсумтя, после отново плю.
— Ако са искали да те убият, професоре, нямаше да използват сачми за птици. Просто са те посъветвали да си вървиш у дома.
— Кога можем да си тръгнем?
— Когато открием кой е убил Нейтън Джоунс.
Двамата закусваха на откритата тераса. Надин приключи с батетата, гофретата и шейка, после отпи от кафето.
— И как ще го направим?
— Снощи някой захапа въдицата. Мисля, че знам кой. Сега трябва да изтеглим тлъстата риба.
Тя въздъхна.
— Не ми звучи особено привлекателно.