Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (98)

97.

Без да помръдне от стола си, Нора гледаше как ОʼХара безпомощно се олюлява на стола, как се стовари върху твърдия дървен под и главата му издрънча, а кръвта му бликна от сцепената му дясна вежда. Раната беше доста дълбока, но той като че ли не я усети. Несъмнено много повече го вълнуваше това, което става във вътрешностите му.

С всички беше така.

Все пак от всичките нейни мъже — включително Джефри, Конър и първия й съпруг, Том Холис — този се бе оказал най-коравият. Привличането й към мъжа, когото познаваше като Крейг Рейнълдс, бе дълбоко и искрено. Помежду им винаги бе съществувала някаква загадъчна химия. Може би това бе остроумието му, очарованието му, външността му. Или интелигентността му, по която те двамата толкова си приличаха. Беше най-добрият във всяко едно отношение и винаги щеше да й липсва, винаги щеше да съжалява, че се стигна дотук.

Ала рано или късно, трябваше да се стигне дотук.

Той се гърчеше и давеше в надигналата се в гърлото му слуз. Опита да се изправи, но краката не го държаха. Първото лекарство нямаше да го убие, само подготвяше почвата за второто. Но тя се безпокоеше, да не би да е сложила твърде много.

Напомни си, че трябва да каже нещо, да изглежда загрижена. Предполагаше се, че тя е само един невинен зрител, който не разбира какво става. Уплахата й му изглеждаше искрена.

— Ей сега ще ти донеса нещо. Ще видиш, че ще ти помогне.

Изтича до мивката и напълни една чаша с вода. Без той да забележи, извади от джоба си пакетчето и изсипа вътре праха. Към повърхността на водата се устремиха мехурчета, също като при шампанското. Нора се обърна с гръб към мивката, за да застане с лице към него, но в следващия миг застина от изумление. Той бе изчезнал.

Къде беше отишъл?

Невъзможно бе да се е отдалечил много. Направи две стъпки и до слуха й достигна затръшването на една врата надолу по коридора, чу как ключът се превъртя в ключалката. Беше успял да стигне до банята.

Все още с чашата в ръка, Нора изтича по коридора.

— Скъпи, добре ли си? — провикна се тя. — Крейг?

Чу го как повръща, горкият човек. Макар и ужасяващ, този звук бе за нея добър знак. Беше готов за мехурчетата. Ала преди това трябваше да го убеди да й отвори вратата.

Тя леко почука на вратата.

— Скъпи, донесох ти нещо. То ще ти помогне да се почувстваш по-добре. Зная, че не ти се вярва, но сам ще се убедиш, че е така.

А когато той не отговори, тя го извика още веднъж. След като и това не помогна, тя започна да удря с юмруци по вратата.

— Моля те, трябва да ми вярваш.

Накрая тя го чу да й отговаря между два пристъпа на повръщане:

— Да бе!

— Говоря сериозно, Крейг, нека да ти помогна — започна да го убеждава тя. — Трябва само да изпиеш това. И болката ще изчезне.

— Няма начин!

Нора започна да се озлобява. Значи искаш да играем твърдо, така ли? Така да бъде.

— Сигурен ли си? — още веднъж попита тя. — Сигурен ли си, че не искаш да отвориш вратата… ОʼХара?

Тя се заслуша в последвалата тишина, представяйки си пълното му объркване. О, как й се искаше сега да може да зърне физиономията му, точно сега, в този момент.

Нора започна да се гаври с него, въпреки че вратата все още ги разделяше.

— Нали това е истинското ти име? Джон ОʼХара?

Това вече го накара да заговори:

— Да — гневно реагира той. — Агент Джон ОʼХара от ФБР.

Очите на Нора се разшириха, щом осъзна, че най-лошите й подозрения се потвърждават. Неочаквано избухна в смях.

— Нима? Впечатлена съм. Виждаш ли, отдавна ти казах, че си роден за нещо повече от един застрахователен агент. Дори си мислех, че…

Той я прекъсна с малко по-укрепнал глас:

— Всичко свърши, Нора. Знам прекалено много за теб и имам намерение да оцелея, за да го разкажа където трябва. Ти си убила Конър заради парите му, също както и първия си съпруг.

— А пък ти си лъжец! — изкрещя тя.

— Ти си тази, която лъже, Нора. Или Оливия? Както и да е, можеш да се сбогуваш с всичките си пари на Кайманите. Но не се тревожи чак толкова — там, закъдето ще заминеш, ще ти осигурят стая и безплатно обслужване.

— Никъде няма да заминавам, задник такъв! Но ти ще заминеш!

— Ще видим това. А сега, ако ме извиниш, ще проведа един разговор.

Нора се заслуша в тоновете на трицифреното избиране, които чуваше през вратата на банята. Той се обаждаше на 911.

Тя отново започна да се смее:

— Ти си пълен идиот! Намираме се насред истински пущинак — тук няма никаква мрежа за мобилни телефони!

Сега бе негов ред да се засмее:

— Ти така си мислиш, скъпа!