Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (9)

8.

Светофарът превключи на зелено и шофьорът на нюйоркското такси натисна яростно педала за газта, сякаш премазваше досадна хлебарка. В резултат едва не премаза един куриер на велосипед — от онази рядко срещана порода дръзки и винаги готови да умрат маниаци, за които червените сигнали на светофарите и стоп знаците по улиците бяха само някаква глупава приумица, повод за майтап.

Таксиметровият шофьор закова спирачките на таксито насред кръстовището, а велосипедистът продължи напред, макар че бегачът му се разклати и едва не закачи бронята на таксито.

— Задник! — изкрещя той само през рамо.

— Също като теб! — провикна се таксиджията и заканително размаха пръст. После се извърна, погледна към Нора на задната седалка и ядосано поклати глава. Едва след това се успокои и продължи да шофира, сякаш нищо особено не се бе случило.

Нора поклати глава и се усмихна.

Толкова хубаво е отново да си у дома.

Таксито продължи лудешкото препускане в южна посока по Второ авеню към Долен Манхатън. След няколко пресечки, изминати в сравнително по-спокойна обстановка, шофьорът включи радиото. Предаваха новините по радиостанция „Канал 1010“.

Някакъв мъж с плътен сладък глас току-що привършваше четенето на извадки от доклада за последната криза с общинския бюджет, когато прекъсна насред фразата, за да обяви извънредно съобщение за поредния трагичен инцидент в центъра на града. След което даде думата на репортерка от мястото на събитието.

Само преди половин час възникнала някаква доста напечена, дори странна ситуация на ъгъла на Четиридесет и втора улица и Парк Авеню, точно срещу Гранд Сентръл Стейшън.

Репортерката описа как един мъж взел за заложница някаква млада жена, като с пистолет, опрян до слепоочието й, я заплашвал, че ще я застреля, но самият той минути по-късно бил застрелян от друг мъж, който според всички очевидци бил полицай под прикритие.

Само че когато полицаите най-после пристигнали на местопроизшествието, много скоро се установило, че въпросното лице няма нищо общо с полицията на Ню Йорк. Всъщност до този момент, изглежда, никой не знае кой е този мъж. След стрелбата той побягнал от сцената — но задигнал куфара, принадлежащ на убития похитител.

И докато репортерката обещаваше още разкрития, шофьорът въздъхна уморено и погледна в огледалото за обратно виждане.

— Точно от това се нуждаеше нашият град, нали? — промърмори той. — Още един бандит е останал на свобода.

— Съмнявам се, че всичко е било точно така, както го описаха — обади се Нора.

— Че какво друго може да бъде?

— Говоря за куфара. Каквото и да е станало, независимо от причината, очевидно е било свързано със съдържанието на куфара.

Шофьорът сви рамене, сетне кимна.

— Да-а, навярно имате право. И какво според вас се крие зад всичко това?

— Откъде да знам? — измърмори Нора. — Но мога да се обзаложа, че не става дума за мръсни дрехи.