Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (64)

63.

— Какво си намислил, ОʼХара?

— Ами… това-онова. Нали ме знаеш, гледам да се намирам на работа. Какво ново около изследванията на покойния Конър Браун?

— Нищо… досега абсолютно нищо… — разочаровано промълви Сюзън.

След три дни изчакване във временното ми убежище тя ми се обади късно сутринта. Докладът за втората аутопсия на Конър Браун току-що бил оставен на бюрото й. Сюзън ми съобщи, че дори новите, доста по-сложни изследвания показвали в общи линии същия резултат, както при първата аутопсия: починал от сърдечен удар. Никакви следи от скрита намеса. Нищо. Нищичко.

— Наистина ли нищо не се намери, което да се различава от откритото при първата аутопсия? — нетърпеливо повторих аз.

— Само следи от язва в напреднал стадий — рече тя. — Разбира се, когато някой работи във финансовия сектор и умре от сърдечен удар на четиридесет години, това не е кой знае каква изненада.

— Не, предполагам, че не. И така, за последно, нищо друго ли няма?

— О, искаш да кажеш дали има нещо, освен следите от изпадането на тялото от ковчега?

— По дяволите, онова момче от патолабораторията се е разприказвало, така ли?

— Не. Всъщност беше полицаят, който вече трети ден не спира да повръща, и то благодарение на теб.

Усмихнах се, като си спомних за този полицай.

— Работата си беше мръсна, но все някой трябваше да помогне да се свърши.

— Естествено някой, който и да е, само не ти.

— Хей, онзи тип изобщо не се разсмя на шегите ми.

— Не е нужно да ми казваш нищо повече.

— И така, според мен е време да се обадя на Нора.

— Мислех си за това — съгласи се тя. — Може би все пак е по-разумно още да не й казваш за резултатите от изследванията, за да видиш дали няма да се изнерви.

— Ако ставаше дума за някой друг, веднага бих казал да. Но не и за Нора. Единственото, което ще постигнем, ще бъде това, че тя ще стане още по-подозрителна. Опасявам се, че ще се свие обратно в черупката си.

— Сигурен ли си за това?

— Напълно. Мисля, че ако трябва да я притиснем до стената, това ще стане, ако тя повярва, че всичко е екстра.

— Като например вестта, че парите са на път към нейния джоб?

— Именно. Нека да я оставим да се надява, че ще стане с 1,9 милиона долара по-богата.

— Ето, такава новина може и мен да ме накара да се чувствам екстра.

— Не само теб, но и мен.

— Това означава, че ще се наложи да действаш по-бързо — нареди Сюзън. — Използвай извинения от рода на „Чекът вече е изпратен по пощата“, за да можеш да спечелиш малко време.

— Няма да е проблем. Крейг Рейнълдс се е постарал да спечели доверието й. Което ще укрепне още повече, когато й се обадя с добрите новини.

— Помни само едно: винаги имай едно наум, когато си с нея.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Докато се опитваш да накараш Нора да свали гарда си, гледай ти да не свалиш своя.