Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (4)

3.

През по-голямата част от пътя до летището на Уестчестър Нора не можа да откъсне поглед от пръстена. Конър бе надминал себе си. Диамантът бе най-малко четирикаратов, грижливо шлифован брилянт, с оттенък поне D или дори E, фланкиран с фини багети. Цялата тази прелест меко сияеше в изящен платинен обков. Струваше й се великолепен, невиждано красив. Сякаш бе създаден за нея.

— Ще желаете ли да ви взема на връщане, госпожице Синклер? — попита я шофьорът, докато паркираше лимузината пред входа на терминала на летището.

— Не е необходимо. Погрижила съм се за всичко — каза тя. — Благодаря ви.

Възнагради таксиметровия шофьор с щедър бакшиш, хвана дръжката на куфара си и го повлече на колелцата му навътре в сградата. Премина забързано покрай внушителната опашка пред контролното гише за бизнес класата и уверено продължи към гишето за първа класа. С шума от стъпките в ушите й още отекваше гласът на Конър ведно с началните думи на мантрата, която и двамата толкова много си повтаряха:

— Който не бърза… — започваше той.

— … винаги печели! — довършваше тя.

След плавното излитане на самолета и набирането на височина Нора най-после успя да откъсне очи от годежния пръстен. Разгърна последния брой на списанието „Домове и градини“. Сред забележителните фотоси бяха тези от дома на един от нейните клиенти от Кънектикът, обзаведен по неин проект. Прочете заглавието — „Дързост в Дариен“. Снимките бяха професионални, безупречно изпипани, а съпровождащите ги текстове преливаха от хвалебствия. Единственото, което липсваше, бе каквото и да било споменаване на нейното име.

Точно както го искаше.

След около час и половина самолетът се приземи на летище Логан. Нора се настани в предварително наетия „Крайслер Себринг“. Смъкна покрива, нагласи слънчевите си очила и потегли по шосето към Бак Бей.

Заварените от нея настройки на радиоприемника й подсказаха два факта: първо, в Бийнтаун гъмжеше от местни радиостанции с прекалено приказливи радиоводещи; второ, този, който е ползвал колата преди нея, не е имал опит с возила от този модел. Когато се возиш в открита кола, редно е да се наслаждаваш на приятна музика, а не да търпиш нечие досадно бърборене.

Натисна бутона за търсене и накрая намери станция по свой вкус. Докато насрещният вятър рошеше косата й, а лицето й събираше тен, заляно от лъчите на юнското слънце, тя затананика в такт със състава „Фламингос“, който пееше класическото си парче „Имам очи само за теб“.

Не след дълго Нора се озова пред великолепна стара сграда от кафяв камък, гордо издигаща се на Комънуелт Авеню, точно срещу градския парк. Относителното спокойствие на летния неделен следобед се допълваше от още едно предимство: отпред имаше едно свободно място за паркиране.

— Чудесно.

С ловка маневра намести колата, изключи двигателя и погледна в огледалото, за да пооправи косата си. Дали да си сложи барета? Или без барета? С барета! Преди да посегне към дръжката на вратата, погледна часовника си. Време беше за шоу.