Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (22)

21.

Размотаването на непознати с прекалено сериозни физиономии, влизащи и излизащи от къщата, какофонията от шумове и създаваното от тях безредие продължиха почти два часа. Цялата тази ситуация се стори на Нора изпълнена с горчива ирония: всичко се оживява най-много, когато някой умре.

Накрая бъркотията свърши.

Мъжете от екипа за спешна помощ, полицаите, колата от моргата — всички те си заминаха. Нора остана сама в смълчаната просторна къща.

Сега настана време да се залови за работа. Това, което полицията наистина трябваше да знае, но никога нямаше да узнае.

Кабинетът на Конър бе в отдалечения край на къщата, дори по-правилно бе да се каже, че се намира в обособено крило. Съгласно нарежданията, които той бе съобщил на Нора още при първата им среща, тя го бе обзавела като частен клуб, запазен само за мъже: масивни кожени дивани, лавици от черешово дърво, маслени картини с ловни сцени, които напоследък отново бяха на мода. В единия ъгъл се виждаше пълен комплект средновековна броня. А в другия се мъдреше витрина с колекция от старовремски кутийки за смъркане на енфие. Куп скъпи боклуци.

Нора дори се бе пошегувала, след като приключи с обзавеждането на неговия кабинет:

— Това помещение до такава степен притежава мъжка атмосфера, че дори не е нужно да се пушат цигари, за да се разбере за какво е предназначено.

Но сега, по ирония на съдбата, в тази мъжка обител се намираше само тя. Дори можеше да се каже, че Конър някак си й липсва.

Настани се зад бюрото във великолепното му кресло, произведено от „Гейнсбъро“, протегна ръка и включи компютъра. Той бе от онези конфигурации с по три екрана, позволяващи едновременно да се следят голям брой финансови пазари. Изглеждаше така, сякаш от тази машинария можеше да се командва ракетна атака. Или поне да се насочва приземяването на няколко боинга от най-големите — „Джъмбо Джет“.

Нора въведе първо паролата за специалния достъп на Конър в интернет. Последва кодът за неговата персонално кодирана 128-битова виртуална частна мрежа. Казано по-просто, това бе най-сигурният възможен метод за свързване на две точки в киберпространството.

Точка първа в тази мрежа бе компютърът на Конър.

Точка втора в тази мрежа бе Международната банка в Цюрих.

На Нора й бяха необходими четири месеца, за да се добере до VPN кода. Но сега, като се връщаше мислено назад, тя осъзна, че цялата работа бе свършила само за четири минути. Въобще не бе предполагала, че той толкова очевидно ще го въведе в своя джобен компютър „Полм Пайлът“ под буквата „Б“. Като банков номер.

Разбира се, не бе описал кои сметки с какви кодове са защитени. Това изискваше изморително търсене по класическия метод на пробите и грешките, продължило няколко нощи, докато Конър спеше в леглото.

Въпреки цялата усложненост на набирането на банковата сметка на Конър в швейцарската банка, както и описанията на предимствата от привилегията да бъдеш клиент на тази изтъкната финансова институция, страницата за трансакциите, програмирана от специалистите на Международната банка в Цюрих, се оказа забележително проста и достъпна. Никакви засукани буквени кодове или успокояваща духа фонова музика от Онегер.

Менюто на екрана предлагаше само три възможности, всичко на всичко три опции, изписани съвсем простичко на екрана, без никакви излишни украшения: внасяне, изтегляне, прехвърляне.

Нора кликна с мишката върху прехвърляне и на екрана веднага се появи нова страница, също толкова опростена. В нея бе изписан балансът по сметката на Конър, а най-отдолу имаше прозорче, в което собственикът на сметката трябваше да попълни каква сума иска да прехвърли.

Тя написа сумата.

В сметката имаше 4,3 милиона долара.

Щеше да вземе по-малко.

По-точно — 4,2 милиона долара.

Сега оставаше само да посочи къде да бъдат прехвърлени парите.

Конър не бе единственият финансист, който се ползва от привилегията в своите делови контакти да разчита на VPN линия. Нора написа кода на своята лична банкова сметка, наскоро открита на Каймановите острови. Благодарение на онзи неприятен адвокат по данъчно право — Стивън Кеплер, „кръщаването“ на тази офшорна сметка щеше да бъде наистина впечатляващо.

Тя натисна бутона за изпълнение на командата и се облегна назад в креслото на Конър. На екрана запълзя хоризонтална лента, сигнализираща за хода на трансфера. Вдигнала крака на бюрото, тя внимателно я следеше как бавно, но неотменно напредва.

Две минути по-късно всичко бе официално потвърдено. Нора Синклер бе станала с 4,2 милиона долара по-богата.

Вторият й удар за деня.